Успелите споделят

Стефани Ханджийска наскоро завърши магистратурата си в London School of Contemporary Dance с дипломна работа на тема „Връзката между капитализма и артистичния труд: възможности за устойчивост“. Темите, които я вълнуват като артист, са представите за успеха в съвременното общество, труда и националната идентичност – все такива, които заради противоречивостта си е по-лесно да бъдат оставени безвъпросни, вместо дискутирани.

Стефани е един от 13-те български хореографи, чиито работи попадат в програмата на втората Българска танцова платформа на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Той се провежда в София между 10 октомври и 8 ноември с богата международна програма, платформа от български продукции, образователна програма и двудневна международна хореографска среща. 

Освен пред публиката на „Антистатик“ работите на Стефани са показвани още във Великобритания, Виетнам и Египет. През 2019 г. тя режисира и първия си филм „Поглед от ръба“ (в сътрудничество с режисьора и хореограф Коста Каракашян).

През същата година е избрана за първия стипендиант в област „Танц“ на Национална стипендия „С усилия към звездите“, учредена от Фондация „Културни перспективи“, с ментор Галина Борисова, а междувременно се обучава и в програмата за млади хореографи ATLAS на престижния ImPulsTanz 2019.

В паузата от натовареното ѝ танцово ежедневие разговаряме със Стефани Ханджийска за последния ѝ проект Soft Questions, посветен на „деликатните“ въпроси, свързани с успеха. 

Стефани, в момента, особено в света на бизнеса, много се говори за soft skills и се насърчава изучаването и развитието им. Soft Questions задават ли въпроси към тези умения, или самите те си служат с част от езика им? 

Soft Questions задава „меки“ въпроси за това какво е успехът. Успехът има известна перформативност в обществото – демонстрира се и се доказва чрез външни, често материални белези – награди, позиции, интервюта, материални придобивки. На техен фон представлението задава въпроси относно истинската същност на успеха от гледна точка на един млад професионалист в танца. Аз, на свой ред, като автор, идентифицирам разминаване между външния успех и вътрешния такъв и меко задавам въпроси в тази посока. 

Защо задаването на въпроси е важно и има ли по-важни и по-маловажни такива? 

За мен е много важно да си задаваме въпроса какво означава истинският успех за нас като хора. И ако разпознаем, че изневеряваме на вътрешния си морален компас – да не се страхуваме да пренаредим пъзела си. Притеснявам се, че много рано обществото ни раздава готови формули за успешност и много възрастни около мен са ги приели като верни, без да ги проверят сами за себе си. 

В работата си често ползваш средствата на физическия пърформанс и визуалните изкуства. Как ги съчетаваш? 

По някакъв начин след стипендията ми от „Импулстанц“ миналата година, мисля, че започнах да възприемам танца като визуално изкуство. Сякаш въздухът е едно голямо празно платно, а тялото ми е четка с ярка боя. 

В по-широкото ти поле на интереси ярко присъства темата за труда и чувството за успешност. Как би описала ситуацията на съвременните артисти на пазара на изкуството и труда в България? 

Според мен в настоящия момент независимите артисти в България са в много динамична ситуация и имат възможността да влияят върху културното статукво. Българските съвременни артисти са изключително активни и това, което ме радва – много сплотени в усилията си да работят заедно с институциите за една по-добра културна екосистема.

В практиката си съм ситуирана между София и Лондон – в английската столица подобна непосредствена връзка с институциите, такова динамично влияние от страна на сектора е немислимо да има поради мащабите на сектора. 

Кои са водещите „деликатни въпроси“, които те занимават в момента? 

Капитализмът и как той влияе на изкуството, продължава да ме занимава изключително много. Намираме се насред глобална пандемия, последиците от това в глобален мащаб са тук и сега и ще бъдат тук, с нас, поне в следващите няколко години. Пандемията направи още по-видими социалните и моралните проблеми на капитализма и начина, по който уязвимите групи са засегнати от него. 

Капитализмът влияе едновременно като гравитационен камък на изкуството, ограничава полета му, но и го предизвиква да комуникира още по-ярко. Написах магистърската си дисертация на тази тема и ще работя в същата посока с новата си работа „84 разговора“ заедно с Ясен Василев и Коста Каракашян. Коста и аз се назначаваме като своеобразен отдел „Продажби“ на танца и ще се обаждаме по телефона на хората, за да ги поканим да дойдат да гледат танц, докато не спираме да танцуваме пред публиката в залата. 

Soft Questions гостува на Сцена „Дерида“ (София, ул. „Цар Самуил“ 32) на 8 ноември, от 18.30 ч. Билетите (10 – 12 лв.) вече са в продажба на EPAYGO, както и на касите на Сцена „Дерида“. До 1 ноември 2020 г. е в продажба и общ билет за цялата „Българска танцова платформа“ на стойност 50 лв., единствено онлайн на EPAYGO.BG (груповият билет не включва концерта на Иво Димчев). 

Повече за представлението ТУК!