Интервюта

Антони Христов е българин, живеещ от 20-годишен в Америка. В продължение на 18 години е художествен директор в студио Pixar, отличено с много „Оскар”-и за постижения в анимацията. След блестяща кариера в Щатите той решава да се завърне отново в родината си.

Избира България за новата насока, в която ще твори и ще се развива - сферата на образованието. Именно заради това създава и първата по рода си в България академия. ARC Academy е образователна платформа за бъдещи създатели. В сайта на академията е уточнено:

Помагаме на студентите да развият креативния си потенциал , за да започнат работа в сферата на digital arts fundamentals, game, branding, film и space design.

Разкажете нещо за себе си, което не знаем.

Имам дакел, който се казва Уиджи и той не е италианец, той е от Аризона.

Какво за вас означава „да си успешен“, как се измерва?

За мен лично е да си харесваш семейството, защото да си обича семейството всеки може, това е най-лесното нещо, обаче да го харесваш, не е, а аз си харесвам моето. За мен това е най-големият успех.

Всички успешни хора ли са щастливи според вас?

Успехът взима много форми, не е само финансов и всеки е щастлив или нещастен, без значение дали е успешен, или не.

Какво ви даде и какво ви отне Америка?

Отнела ми е много отпуски на морето в България (смее се). А какво ми е дала – това е трудно да преценя, тъй като живея там от 20-годишен. Човекът, който съм, неизменно е свързан с опита ми в Америка.

Какво липсва на българската действителност, за да сбъдва мечтите на хората на изкуството?

Според мен липсва малко оптимизъм и липсва добро образование, което да е малко по-фокусирано върху креативните изкуства (говоря за сферата, от която разбирам). Това, което ние се опитваме да създадем чрез ARC Академията, е един извор на таланти, от които могат да черпят компаниите. Нещата ще се променят, те вече се променят в много позитивни насоки.

Като вече бивш артдиректор искаме да знаем от първо лице - какво държи креативността в човека будна? Как да я опазим и разгърнем до максимум?

Най-добрият съвет, който мога да дам на хората, е да се образоват, да си поддържат любопитството и да се интересуват от различни неща, защото информацията не е същото нещо като образованието. Креативността идва от различни посоки и колкото по-широк е диапазонът на лични знания, толкова избори има човек за инспирация и мотивация.

Има ли нещо, с което България превъзхожда Америка в професионален аспект? Ако да, какво?

В България все още може човек да се изразява малко по-свободно, в Щатите вече са по средата на някаква културна гражданска война и човек трябва да внимава повече. Това убива креативността – да внимаваш с изразите и мненията си и да не ги изразяваш, но това се балансира с факта, че имат много по-професионален подход от нас в някои отношения. Доколкото виждам обаче, това се променя и тук.

Приятно изненадан съм от професионалното отношение на геймкомпаниите, с които работим в България.

Прибирате се в България и прокарвате заедно с вашите сътрудници път , по който вдъхновени таланти да търсят себе си, професията си, контактите чрез академията ARC. Мечта ли ви е бил този проект? Какво очаквате да реализира той?

Аз никога не съм следвал някакви грамадни мечти и планове. По принцип съм човек, който се възползва от възможностите, когато дойдат. Видях, че има нужда от това училище, видях, че много хора чакат нещо такова да се сбъдне и винаги, когато има нужда за нещо, си заслужава човек да се занимава с него.

Разкажете ни малко повече за сферата на gameработата. С какви компетенции и умения трябва да разполага в бъдеще един game creator?

Гейминдустрията покрива широк спектър от криейтив уменията, които човек може да има – от концептуално мислене през логическо до 3D моделиране, т.е. от много по-технически сфери до много по-креативни. Това е чарът на тази индустрия – има поле за изява за много типове хора и умения.

Всъщност можете ли да разкажете на младите хора, които се чудят дали да предприемат стъпки в този бранш, какъв е процесът на работа на един разработчик на игри? Как става магията?

Процесът е близък до този, съпътстващ всеки един криейтив продукт. Обикновено започва на концептуално и идейно ниво, в което един екип работи и създава демо, след което се създава някакъв прототип, който вече бива презентиран пред по-голям екип.

Създава се алфа-версия, след което бета. Има хора, които се занимават да направят дизайна на играта от гледна точка на механика, нива, мисии, които са заложени. От друга страна, има хора, които се занимават с концептуален арт и създаването на визуалната част, други се занимават с 3D моделирането на героите и средата, с техническата изработка на осветление, текстури и др.

Можете ли да изтъкнете интересни факти за геймбранша, които са малко известни или които смятате, че биха могли да вдъхновят криейтив хората да кандидатстват за обучение в ARC?

Гейминдустрията е най-бързо растящата сфера в шоубизнеса в глобален план. На практика тя е много по-голяма от музикалната и филмовата индустрия. Расте с 13% всяка година. В световен план достига 137 млрд. на година. България се намира на 73-то място в света по съдържание, създадено за тази индустрия.

В страната има студиа с по 200 души, работещи в тази сфера, не липсват и тези, които са с обем от 1300 до 2000, заети в този бранш, така че е доста перспективно поле за развитие.

Вашите съвети към младото поколение на България, което все още избира значението на думата „успял“ за себе си.

Успехът, както и щастието за мене са неща, които са в самия човек. Или ги приемаш и ги имаш, или ги отблъскваш. Не зависят от географска ширина. Ти пак ще отнесеш себе си със себе си – пак ще си същият човек, ако се противиш на добри възможности и на успех и ако си решил да бъдеш нещастен, ще бъдеш навсякъде така. Успехът и щастието са състояния на духа.