Екология

Александър Александров е пенсионер от с. Люлин, който в продължение на години разработва начин да прави ток от солена вода и графит. От дълго време се интересува от идеята за безопасна и чиста енергия, затова и започва да прави опити за различни енергоспестяващи уреди. Системата му за производство на електричество от солена вода привлича вниманието и на БАН.

Идеята се ражда, след като съпругата на Александър казва, че иска да има постоянна светлина през нощта, след като им спират тока. Решението, което съпругът измисля, звучи като научно-фантастична история, защото оттам идва и вдъхновението му. Александър взима идеята от романа за капитан Немо на Жул Верн, където подводният кораб "Наутилус" се захранва изцяло от солена вода. 

Първите опити били неуспешни, но изобретателят продължава да опитва отново и отново. 

Постигнах [го] с постоянство... тук има едно условие постоянство трябва, амбиция трябва и практика, опити.

казва той. 

В началото енергията, която изобретението произвежда, е достатъчна да захранва една лампа. Сега вече това се е разширило до транзистор, вентилатор и няколко лампи, всички от които работят непрекъснато от четири години. Александър вярва, че изобретението му има бъдеще като източник на ток за широкото потребление. 

Говорим за материали, които са безвредни за човека, не влизат в реакция с други вещества, не замърсяват околната среда, не е нужно да се рециклират, защото веднъж поставени, тези материали те не се променят.

Нужно е само профилактика, периодично да се сменят проводници, да се преглеждат електрическите връзки, защото те са най-уязвимата част.

обяснява той.

Сега изобретателят търси по-добри материали, както и финансиране, за да развие още системата си. Също има желание да създаде екип, с който заедно да продължат да разработват идеята.