Успелите споделят

Петя Кертикова съм и съм  автор на рубриката "Завърналите се" по BiT телевизия.  Стартирах поредицата в началото на 2017г., няколко месеца, след като се прибрах в България след близо 10-годишен престой в САЩ.

Бързам да напиша, че не прибирането е трудно. Оставането е.

С тези думи започва нашият разговор. А как продължава, четете в следващите редове. 

Разкажи ни малко за престоя си зад граница и има ли той общо със започването на рубриката?

За толкова години в Америка разбрах, че и там не е лесно. Никога не съм искала да емигрирам, така се случи, че заминах да уча, тренирам и да се състезавам за България. Лесно никъде няма. Какво значи да ти е лесно? Аз съм бивш национален състезател по лека атлетика (средни и дълги разстояния) и знам, че всичко се постига с много труд, всичко онова, което остава във времето по някакъв начин. Лесно няма.

В този ред на мисли, отвъд Океана има законност и спазване на установения граждански ред. В България нещата вървят към добро в сравнение с положението през 2007г., когато заминах за първи път. И не, нямам розови очила на лицето си. Напротив. Страшен реалист съм била винаги. Ако нещата не отиваха към по-добро десетки, дори стотици българи нямаше да се завръщат в страната ни. Именно заради това реших да започна да разказвам техните истории. Веднъж един от героите в "Завърналите се" ми каза следното:

"Показвайте ги по-често тези хора, които променят държавата към по-добро". 

Това и правя.

Какво е усещането да развиваш нещо подобно в родния ефир?

Откакто започнах рубриката съм приела работата си по нея като мисия. Имам очи и душа за позитивното, за онова, което народът мисля, че иска. Виждаме все повече примери на хора, които изключват телевизорите, когато чуят поредната черна статистика за обстановката в България във всяка една област. Мисля, че все повече българи искат да чуват, че и у нас може, че в България има място за младите, родени тук, които са били по Чужбина, но са избрали да се завърнат, за да работят и да пренесат натрупания опит навън в собствената си държава, че силата на корена я има и тя тегли.

Рубриката ми има социална цел. Аз не се стремя просто да направя репортажа за деня, за седмицата. Не. Аз искам, разказвайки дадена история някой възрастен дядо, баба, майка или татко да си кажат: "Дано и моето си дойде някой ден". 

Това е целта на рубриката, това е и моята цел. Ще продължа да търся онези истории, които мисля, че трябва да видят бял свят от повече хора, които ще покажат, че тук може и да е трудно, но не е невъзможно.

Коя е любимата ти история до момента?

Не мога да деля историите на хората, участвали в „Завърналите се“. Всяка една от тях е уникална сама по себе си. Хората ми се доверяват, разказват за тъгата по родината и за важната крачка, която предприемат след дълги години в чуждите държави. Подхождам към историите на моите сънародници по различен начин и се стремя да давам най-доброто от себе си при представянето. Всяка една история на завърнал се българин трябва да се чуе и види, защото точно този българин наклонява везните в полза на прибиращите се и кацащи на Терминал 2, а не излитащите. За последните премного се грижат новинарските емисии и статистики. 

Представи си, че всички българи зад граница могат да те чуят в този момент. Какво би им казала?

Може и да звучи тривиално и клиширано, но с всеки изминал ден се убеждавам, че най-важното е да слушаш разума и сърцето си. Само те (хората) могат да определят и разберат кое е най-добро за тях. Веднъж избягали, те винаги имат път към родината си. Стига да поискат. Тя ще ги чака и напук на всичко може и да им даде много. Именно всички онези млади хора, ако продължават да се завръщат и развиват професионално у нас, ще докажат един ден, че и в България може.

Пък кой знае – както казват възрастните хора – може би точно младите ще я оправят тази държава!