Октаново число

Веднъж попаднал на представление с авторска музика на Емилиян Гацов - Елби, няма как да не го разбереш и осъзнато или неусетно да я запомниш, защото просто ти е влязла под кожата с яркото си, но едновременно с това органично присъствие. А възможностите това да ти се случи са големи, защото към днешна дата той е композитор на над 90 сценични проекта, без дори да броим игралните и документалните филми. Откъси от музиката му може да чуете тук.

Нотите на Елби звучат като невидим музикален купол над постановки на мащабната сцена на Народния театър, за която работи с режисьори като Галин Стоев и Мариус Куркински, до асиметричното сценично измерение на ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс в НДК. Там го отвеждат българските и международните проекти на артисти като Ива Свещарова, Вили Прагер, неформалния колектив “Steam Room” и мн. др.

Само в рамките на седмица, предстои да чуем музиката на Елби на открито пред Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство, където ще се състои откриващото събитие на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ – „В почит към Мърс Кънингам" на немската хореографка Паула Розолен, както и в залата на ДНК, където гостува румънската продукция „По-малкото може да е повече, но понякога си е просто нищо“ с хореограф Вили Прагер. Затова преди тези „срещи“ го молим да се „побере“ за кратко в думи вместо ноти и да ни разкаже за процеса на композиране и творене, погледнат отвътре навън.

Какво работи Емилиян Гацов-Елби?

Някой идва и казва: трябва ми определена музика. Всъщност трябва му определена емоция, която трудно се изразява с думи. И аз се опитвам да разбера какво всъщност иска този някой. И така реално продавам собствената си емпатия. Резултатът е между 30 и 120 минути музика. Продавам също и чувството си за ритъм и пауза, кога да се замълчи. Умението да се вслушвам в дребни неща и да ги правя важни.

А какво прави в останалото време?

В останалото време се опитвам да не работя. Това също не е маловажно умение.

Какво още би правил, ако имаше време? 

Най-безнадеждния въпрос. С времето като че ли няма “ако...”, то ни е дадено в определено количество и това е.

Често работя за няколко проекта наведнъж. В такъв период, през зимата преди 3 години, от недоспиване имунната ми система отслабна и така настинах, че за пръв път в живота си загубих обоняние. Това ме накара да се замисля каква точно размяна правя и в името на какво. Дали наистина по този начин даваш нещо на хората? И дали няма да дадеш нещо по-хубаво, ако си отпочинал и здрав? Тогава отделих цялата следваща година, учейки начини как да организирам това време по-ефикасно. Нещо, което в други професии се залага от самото начало. Но аз дълго време не го бях мислил по този начин. Оказва се, че може би най-важното е да казваш “не” на правенето заради самото правене и на всички, които се опитват да те „манипулират“ с това. Тази дълбоко капиталистическа идея, че “трябва да се върши нещо”, да си на standby до пълно изтощение.

Но бих прекарвал повече време край морето със семейството си.

Как би звучал творческият ти процес, ако някой те наблюдава отстрани? 

Свиря, дълго импровизирам, правя звуци, трупам материал без много-много да го мисля става ли, или не. После слушам, отсявам излишното и задълбавам в това, в което мисля, че има нещо. Без да мога да кажа какво точно е това “нещо”, но не е и нужно.

Най-често ще чуе: “Е, добре, дай да видим какво ще стане, ако…”.

Съвременен танц, театър, кино, радио: за теб работата като композитор за никой от тези медиуми не е чужда. Но все пак имаш ли си по-любими и къде "чуваш" да минават основните разлики между тях?

Главната разлика е в средата и контекста. Аз се чувствам добре, когато прескачам от една област в друга. И още по-добре, ако успея да привнеса нещо от едното на другото място. Една особеност е, че като цяло всички тези общности изпитват лека надменност и подозрение една към друга. Независимата сцена към щатните театри, киното към ТВ продукциите и обратното. Радвам се на възможността във всички тези проекти да запазвам някаква маргиналност, да влизам „отвън“, и така поне малко да мога да ги виждам отстрани.

Повечето от тези изкуства, тъй като си забраняват да говорят за пари, приемат една абстрактна ценностна система от награди, похвали и критики, в която трудно можеш обективно да измериш един успех или провал. И така имаме една общност, чиито членове се занимават с това постоянно да си дават оценки едни на други и да се притесняват за собствения си статус. Предпочитам да казвам, че работя просто очи в очи с отделни хора, а не с общности и под-общности.