Успелите споделят

Продължение на интервюто с Георги Кърджалийски, който от години живее и работи в Бостън. България за него се оказва само на един бяг разстояние. Георги ще бяга с благотворителна кауза в подкрепа на "Заедно в час" , подкрепяйки по този начин българското образование. Първата част от неговото интервю четете тук: Георги Кърджалийски: Силно вярвам в потенциала на България като страна и народ.

Ти си в разгара на четири полумаратона, къде те сварваме?

Да, сега съм в същинския разгар на подготовката за големия 42.195 км маратон в Чикаго. На 11.08 избягах полумаратона в Queens, New York. Следващият ми полумаратон е на 01.09 в Манхатън. Преди това изтичах два полумаратона през юни и юли, още преди това - три полумаратона през февруари - април. 

Какво би казал на българските ученици? А на българските учители?

Към учениците:

Може би най-вече бих им казал да не се отказват да преследват това, в което истински вярват, и да не се оставят приказките на хора да ги обезкуражат да преследват дългосрочните си мечти и лични цели. Да си поставят високи цели и да не се отказват пред лицето на трудностите. 

Например, ако се бях вслушал в съветите на близките ми хора, които тогава бяха в пъти по-уплашени от мен, едва ли щях да замина да уча в САЩ. Въпреки това аз се изправих очи в очи с предизвикателствата и исках това много силно. Да, имаше много препятствия по пътя към постигането на тогавашната ми цел, но в крайна сметка, преодолях тези трудности, за което благодаря и на семейството ми.

На учениците бих казал също да развиват допълнителни умения извън класната стая – доброволчеството е страхотен начин за развиване на т. нар. “меки умения”, работа в екип и запознанство с други активни млади хора. 

Да не са прекалено фокусирани непременно да следват утъпкания път към дадена професия/кариерно развитие - да са адаптивни и отворени към промяната, да търсят възможности да научават нови неща, да не се ограничават само с наученото в класната стая. Да са отворени към нови възможности - напълно нормално е да искат да се занимават с нещо различно от специалността, която са учили, на база новооткрити техни интереси и съвременните тенденции на пазара на труда.

Да отделят по-малко време на социалните мрежи, за да са подготвени за реалния свят, който ги очаква отвъд пределите на училището. Само с талант успехите не се постигат - иска се работа и отдаденост, за да се постигнат целите, към които се стремиш. 

Към учителите: 

Първо, искам да поздравя всички учители за работата им! 

Не знам дали аз съм точният човек да давам съвети на учителите, но бих им казал да стимулират занимания извън задължителните часове, като клубове по интереси според индивидуалния талант или хоби на учениците. 

На мен като ученик ми се искаше в часовете да се залага повече на работата в екип, решаването на проблеми групово чрез дебатиране и прилагане на теоретичните знания по преподаваната тема в реален казус. Най-добрият начин според мен за научаване на нещо ново е именно чрез прилагане на наученото в класната стая в реален проект, който е интересен и релевантен за учениците. 

Също на мен като ученик щеше да ми е много полезно да имам ментор от индустрията и алумни гост-лектори, които вече са в университета или са се реализирали успешно в своята сфера след завършването. Мисля, че ще е от полза за учениците да има такива часове по кариерно ориентиране, за да имат по-добра представа какви възможности има пред тях, когато се подготвят за следващата стъпка след завършването на гимназията. 

Твоите приятели, познати, работодатели в САЩ знаят ли, че си се посветил на българска кауза?

Да, в днешно време чрез социалните мрежи информацията лесно достига до голям кръг от хора. Късметлия съм да имам добри приятели и колеги, които подкрепят инициативата ми, за което им благодаря. Първите дарения за кампанията дойдоха от колеги в офиса.

С приятелите на три пъти празнувах рождения си ден тази година - два пъти в Бостън и веднъж в Ню Йорк, като по този начин хем отбелязах празника с тях, хем успях и да събера средства за кампанията. По-приятно е когато изтичаното разстояние е заедно с други хора, така успяваме взаимно да постигнем много по-голям успех.

Искам да благодаря и на приятелите от "Ротаракт" клубовете по света, които също ме подкрепят. Също и на "Ротари Интернешънъл" за подкрепата и споделянето на историята в тяхната международна мрежа, както и на "Ротари" България за подкрепата на родна почва.

Много е мило и мотивиращо, когато група хора от различни националности, от различни точки на света те подкрепят и нахъсват да продължаваш със същия хъс и желание. Това е ценно за мен – по време на тичанията си мисля за тази подкрепа от целия свят и се мотивирам. Успяваме да постигаме успехите заедно.

Следващото, към което искаш да тичаш, е?

Първо маратона в Чикаго, след това евентуално маратона в Токио през март или маратона в Лондон през април 2020. Поставил съм си за цел да изтичам 5/6 маратона от Abbott World Marathon Majors (Чикаго, Токио, Лондон, Бостън, Ню Йорк, Берлин).