Георги Малчев: Mотивацията е преувеличена като фактор, средата влияе наистина много
Георги (или Жоро, както обича да бъде наричан) е открил своето призвание в това да се опитва да бъде за пример и да се развива като споделя и преподава добрите практики в маркетинга, рекламата и дигиталния маркетинг. Може да го прави, защото има вече над 20 години опит в бизнес развитието и маркетинга - стратегически и тактически, и над 10 години опит в дигиталния маркетинг, а предподава вече от почти 10 години. Прави го в Softuni Digital на над 4 000 души през 2018 г., за бакалаври и магистри в специалност маркетинг и в специалност реклама в Нов български университет. Прави го на форуми по маркетинг, по реклама или за ПР.
Преди по-малко от 4 години Жоро, заедно с двама свои приятели, с които са работили преди заедно, създават Xplora.bg - агенция за интегриран дигитален маркетинг. Агенцията вече е от 33 души, а екипът има много над 33 причини да харесва да е част от Xplora.
Жоро вярва, че агенцията е пример за human digital, какъвто е слоганът ѝ. Кампаниите търсят реални хора с техните нужди и с ползи, които желаят да получат. Всеки от агенцията говори по човешки, напълно разбираем начин, за дигиталния маркетинг. И отношенията вътре в агенцията, и най-вече с екипа на клиентите и партньорите, са човешки.
Жоро се гордее, че е за пример и като родител, и често на лостовете в парка тренира със синовете си, и привлича още много други хлапета. Опитва се да е за пример и като син.
Повече за Жоро можете да намерите на www.malchev.net - личния блог на Жоро или в социалните мрежи.
Темата ти за събитието е "Навиците, от които сме изтъкани". Защо избра именно нея?
В момента, в който Венко ме покани и сподели темата - Awakening - знаех, че това ще е темата ми. Ние сме изтъкани от навици - неутрални, добри и нека сме честни със себе си - лоши. Много малко хора осъзнават колко изтъкани от навици сме.
Навикът е нещо, което развиваме неусетно - то е автоматично предположение за правилно действие и наградата, която ще имаме за това действие. Както се казва в една страхотна книга на тема навици - натискането на газта (както и пресичането на зелено) е предположение, че няма да има коли, които да ни блъснат, и че ще можем да стигнем безопасно към следващата точка за придвижване.
За съжаление социалните мрежи много умело използват моделите за създаване на навици и хората не се усещат как на всеки час или два изкарват 20 минути в социалните мрежи - но не помнят нищо. Нищо като нищо.
Всеки от нас е изтъкан и от работещи за нас навици, но в един момент тези навици ни стават скучни. И ги заменяме с неутрални или даже негативни навици. Но най-тъжно е като осъзнаем колко често вземаме решение как за няколко дни, за седмица или 10 дни ще променим нещо кардинално в нас. А ние сме изтъкани от навици. А всеки навик има активатор (cue на английски език), нещо което го отключва. За социалните мрежи това често е, че имаме мобилен телефон под ръка.
След активаторът следва желанието - в случая на социалните мрежи е желанието да променим състоянието ни на скука - или някой да е коментирал наш пост, или да е отоговрил на наш коментар. Това, което можем да регулираме, е каква е реакцията ни. Чак накрая идва и причината да имаме даден навик - наградата.
Както знаете - занимавам се много с управление, лидерство, комуникации, Имам и любим подкаст за мениджъри - Manager tools, който години наред беше бизнес подкаст номер 1 в iTunes. Как е структуриран от двамата водещи, които имат над 20 години опит? Много различни теми, но моделът е един и същ - 10 мин защо е важно, 10 мин какво да се прави и още 10 как да се стартира и да го усвоим. Защото, както често казвам на лекции или на вътрешните обучения на екипа, хората правят това, което очакват да ги направи успешни. Много е трудно да направиш нещо различно, колкото и да знаеш, че е правилното, ако нито знаеш какво и как да направиш, и още по-малко - ако не очакваш награда под формата на незабавна обратна връзка, че “ти се е получило”.
Твоето мото е "Бъди за пример!". Как ще бъде пречупен твоят личен пример през посланието, което искаш да отправиш към аудиторията?
Знам, че все повече хора четат Успелите (усмихва се), а за тези, които са пропуснали интервюто с мен пред три години - ето го, за да усетите духа и защо е важно да си за пример!
Някои биха казали просто да не мрънкаш. Което е добре, защото поне не се настройваш, че това е нещо полезно за теб и света. И нещо важно - няма да си създадеш един безспорно грешен навик - мрънкането. Както често сте чували - “Светът се променя от примера ни, не от мнението ни”.
Най-хубавите TED Talks са на хора, които споделят нещо ново за аудиторията, нещо приложимо от аудиторията, и споделят своя опит и пример. Затова и ще използвам мотото, което ползвам от години като хаштаг - #БъдиЗаПример, за да покажа, че да бъдеш за пример може да те промени и да промени света около теб. Проверете го във Facebook и ще видите в колко различни ситуации можем да сме за пример. (усмихва се)
Много често не знаем дали даден навик е неутрален, положителен или негативен. Когато знаем, че искаме да сме за пример - отговорът става много по-лесен. Ето и примери как можем да сме за пример с най-различни действия. (усмихва се) С вдигането на боклука, опаковка или торбичка на спирката и изхвърлянето ѝ в кошчето. С влизането в положението на другите. В това число да не мислиш, че си голяма работа и да “раздаваш” правосъдие - кой какъв е, какво прави и т. н. Ако се замислите - нямаме идея този човек каква битка води, какво е видял или изживял. Човекът, който търка билети от лотарията, не го прави, защото е мечтал за това, а най-вероятно защото в средата му това е нормално, защото има семейство, за което се грижи.
Да си за пример сред екипа си е много мотивиращо. Мога да съм за пример с това, че няма нищо страшно да измия чашите по средата на деня. Мога да дам и много по-значим пример - да си признавам грешките - това ме прави по-силен сега и за следващия път, и по-уважаван от екипа ми в дигитална агенция Xplora. Ако направя грешка - от мен зависи не просто да я призная, но да покажа какво ще променя. И да го променя. Така мога отново да бъда за пример и останалите да са за пример. Защото е по-лесно, когато е навик.
Когато правим промени в процеси или услуги - винаги обяснявам защо, както и обсъждам с екипа. Това е навик, който изградих през годините - не е достатъчно да “имаш емпатия”, важно е какво правиш всеки път. А това е навик, който има активатор, желание, реакция и поведение, и награда - че отново си за пример как се развива екип.
Защо е важно да създаваме правилните навици? За да правим правилните неща, особено когато стане по-трудно, и за да имаме време за важните неща. С мащаба на отговорностите - семейни, служебни, в обществото - решенията стават по-трудни, ако нямаме правилните критерии за решения и нямаме правилните навици. И обратното - решенията стават много по-лесни, когато имаме правилните навици - активатор, желание, реакция, награда (усмихва се).
Сякаш едно от схващанията на обществото е, че малко неща зависят от нас. Съгласен ли си с това и ще адресираш ли тази тема по време на своята презентация?
Имам един любим пример - опитайте да вдигнете лист хартия. Сложете го пред вас, обмислете. Опитайте да вдигнете листа хартия. Няма да стане - няма да успеете.
Или ще вдигнете хартията, или няма я вдигнете. Няма как да опитате, така е и с обществото - има много “листа хартия”, които всеки от нас може да вдигне и да бъде за пример, и да промени средата.
За съжаление има неща, които не можем да променим. Но може да сме за пример как подхождаме. Наскоро споделих реален пример от този месец в парка - момченце на около 4 години ме вижда да спортувам, разпитва ме какво правя, показвам му как се стои на планк, опитва се, отказва се, пак му показвам. В един момент ставам и без да искам му бутам клечката, с която си играе. С тих и примирен тон измърмори "Боклук. Да ти ... майката". Казах му, че и двете неща е лошо да ги казва. Попита защо. Обясних му. Каза "Добре". От нас зависи момчето да вижда повече добри примери в живота си.
А как според теб събития като TEDxStaraZagora променят средата в един град?
Едно от ключовите неща в книгата “Силата на навиците” на Чарлз Дюиг е, че е много важно да повярвате. А това става най-лесно, когато го видите в очите на хората около вас. Колкото повече примери имаме, колкото повече хора споделят какво и как са направили - толкова повече всеки ще може да намери своето (усмихва се).
Виждайки списъка на лекторите си казах “Ехаааа!”. Сигурен съм, че много хора от града ще се заредят с много идеи и желание за действие. Както и като знам колко познати ме питаха кога е - знам, че много хора ще дойдат в Стара Загора за събитието и ще променят средата си за ден, след това и около себе си.
Кои от останалите лектори на събитието нямаш търпение да чуеш и защо?
Със сигурност искам да чуя Жюстин Томс и ще гледам няколко пъти после записа - ако има. Защото тя “случва” нещата. Защото е за пример и защото всеки път усещам ценностите, които има и за които се бори. И защото сме работили заедно и мога да потвърдя нещата, които казва.
По същия начин - Лазар Радков. Помня Лазар от преди да стане Лазар от “Капачки за бъдеще” - с идеята да убеди 1 000 000 българи да спортуват. Много амбициозна цел. Не се отказа, бори се за нея. След което с “Капачки за бъдеще” откри начин да създава правилните навици в хората, те да увлекат други хора, и всички заедно да правят света едно по-хубаво място. С примера на десетки хиляди хора - от големите градове до малките градчета и села.
Преди два месеца закарах една печка и една пералня, дарени от страхотен човек, за един Дневен център за деца в Асеновец, до Нова Загора. На входа на центъра имаше цели три пълни туби с капачки - пратих снимката на Лазар веднага. Няма да скрия, че ми се насълзиха очите. И сега се насълзяват, особено като комбинирам с любовта, с която ми показаха всяка една стая за упражнения за децата и с каква любов се грижат за тях.
Със сигурност искам да чуя и Дамян Дамянов - защото представя опита си при прилагане на интересен модел за управление на компаниите. И защото знам, че нещата не са толкова лесни. Даже сме работили с екипа му. И помня момента, в който част от ключовите му хора напуснаха компанията. За мен те бяха добри, но явно моделът на меритокрация има своите специфики и ми е особено интересно как се прилага, какви средносрочни и дългосрочни ефекти се постигат и дали трябва да се приложи на 100%, или могат да се използват определени аспекти, с което да се компенсират недостатъци на други модели на управление.
Отправи една покана към нашите читатели да присъстват на събитието.
Всеки има своите любими TED Talks - те могат да ни отворят очите, могат да бъдат повод да развием интерес в дадена област или даже да променим неща в нас, или в средата ни. Както ще разберете от моя Talk - мотивацията е преувеличена като фактор, средата влияе много, наистина много. А сега си представете цял ден в среда на хора, които се вълнуват от посланието за пробуждането. И ще обсъждат, и надявам се действат след лекциите, които организаторите са подбрали. (усмихва се) Ехааа!