Успелите споделят

"Sprouts" има милиони почитатели по цял свят и видеата им са използвани от над 10 хиляди училища, университети и други образователни институции. За да може към тази бройка да добавим български зрители и преподаватели, трябва да превеждаме, озвучаваме и монтираме - Иван Попов не вижда причина да не го направи и го прави! Така се ражда "Sprouts - България" канал с образователни анимационни видеа, а засегнатите теми са разнообразни и интересни. Целта на видеата  е да се обясняват сложни концепции по разбираем и интересен начин на български език.

Иван Попов е ерудиран, с разнообразни таланти и хобита, искрено отдаден на каузата равен достъп до качествено образование! В момента е ангажиран с проекти в българското образование, където заедно с екипа си разработват и внедряват програми за подкрепа на училища, учители и ученици с цел създаване на по-справедлива и ефективна учебна среда. Неговото вдъхновение е да бъде част от позитивната и истинската промяна в образователната ни система. Иван има над 15 години опит в маркетинга и творческото писане, работил е с B2C и B2B клиенти, включително компании като Nestlé, Danone, Red Bull, Toyota, Suzuki, Nivea и други. В момента, Иван е Project manager / Ръководител проекти в "Заедно в час" / "Teach For Bulgaria". Повече за Иван и неговата инициатива и професионален опит прочетете в следващите редове на нашето интервю.

Иван, как се роди идеята за "Sprouts - България"?

Откакто "YouTube" доби разнообразния си съвременен вид, тоест преди петнайсетина години, консумирам образователно съдържание там. Оттогава откривам нови канали, все по-ангажиращи, по-стилни, по-разбираеми, но все на чужди езици. Години наред се чудя кога ще се появят такива на български език - не по патриотични причини, а защото има много хора, за които тези видеа биха били интересни и полезни, но не владеят английски език. От време на време питам познати, все ми казват, че някой вече се е заел с тази важна задача. Дали е спечелил проект или е публикувал нещо - работи се по въпроса. После минават година - две и или не е започнато да се работи, или работата е спряла по финансови, административни или емоционални причини.

Преди около година за първи път попаднах на видео на "Sprouts" на английски и разгледах съдържанието им - кратки анимационни видеа, които обясняват сложни концепции и понятия на прост език. Щом чак сега легендарният алгоритъм беше решил да ми покаже това, а аз наистина от векове всекидневно гледам такова съдържание - бях убеден, че никой в България няма да е чувал за него. Разпитах приятели и се оказах прав!. Ядосах се на алгоритъма и писах на "Sprouts" с предложението да преведем видеата им на български. Пробвахме, харесахме се и започнахме. Оказа се, че не съм първият с такава идея. Доброволци вече правят това на десетки езици, сред които немски, италиански, китайски, испански, турски, иврит, тайландски, френски, урду, дори епсеранто. Така се роди Sprouts България..

Разкажете ни какво представлява "Sprouts" и с какво се различава от другите канали с образователни видеа?

Видеата на Sprouts са това, което ни се иска да имаме под ръка, когато някое дете ни зададе труден въпрос или когато ни е срам да си признаем, че не знаем нещо. Като казвам, че могат да бъдат полезни на много хора, имам предвид и деца, и възрастни - езикът им е такъв, визуалният стил също. Във всеки видеоклип има глас зад кадър, който може да бъде разбираем и ангажиращ за различни поколения, а анимацията прави темите така поднесени, че всеки може да се асоциира с тях.

Към каузата на Sprouts са съпричастни личности от големи световни образователни организации и институции, които понякога участват в създаването на видеата. Сред тях са Нобелов лауреат по физика, професор по икономика от Масачузетския технологичен институт и партньор от института Хофман в Германия. Неслучайно учители и университетски преподаватели използват Sprouts в работата си. Освен за психология, общество, когнитивно развитие, социални умения и много други сфери на познание, видеата на Sprouts често са на тема образование. Те обясняват образователни похвати, инструменти, организации и течения. Едно от последните беше на тема “Науката на преподаването, ефективното образование и страхотните училища”, а веднага след него “Проектно-базирано обучение (ПБО)”. В уебсайта на Sprouts към всяко видео има специална секция с идеи и ресурси за учители, които да им помогнат да го приложат в класната стая. Също така всичко се публикува с лиценза "Creative Commons", който позволява на държавни училища, институции и организации с нестопанска цел да използват съдържанието свободно и напълно безплатно.

Защо "Sprouts"? Носи ли някакво послание името?

“Sprouts” означава “кълнове”.

Посяваме семената на познанието и любопитството и поливаме вече покълнали такива. Много хора, за съжаление, имат неприятни спомени от училище и провокирани от това негативни асоциации с различни теми, които са присъствали в учебната програма. После порастват и изведнъж откриват, че биологията или историята всъщност са им много интересни. Целта на Sprouts е да съхрани любопитството на младите зрители и да го събуди у възрастните, пострадали от недъзите на образователната система.

Според вас, иновациите ли са пътят за развитието на българското (и не само) образование?

Иновациите са смислени, ако искаме да променим старото. В момента половината деца в България са функционално неграмотни. Аз бих променил това. Важно е обаче добре да дефинираме какво е иновация. Ако сменим зелените дъски с бели и тебеширите с маркери, не сме въвели иновация.

Ако построим STEM център и той стои заключен, понеже никой в училището не знае как да го използва, нямаме иновация. В училищата, с които работим, срещаме такива случаи и работим усилено за инстински иновации.

Често под иновации хората разбират технически нововъведения в материалната база на училищата или дигитализиране на уроците. Но да учим емоционална интелигентност, да учим с практика вместо зубрене чрез проектно-базирано обучение, да поискаме обратна връзка от учениците, да заснемем свой урок и после да се гледаме как преподаваме - това са истински иновации.

Според Айнщайн лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати. Ако искаме по-добри училища, по-подготвени учители и по-успешни ученици, иновациите са необходими по подразбиране!

Каква е ролята на ИИ в образованието? И изкуственият интелект може ли да замени учителите в класните стаи?

Изкуственият интелект засега е инструмент. Макар и класическият формат на десетки деца седящи в неподвижно мълчание до прозвъняването на звънец да носи корените си от военна Прусия и фабриките от индустриаланата революция, учителите не са конвейрни работници.

Съответно машините няма да ги заменят, освен ако не продължим да ги третираме като такива. Това, което машината може да направи, е да олекоти учителя от голяма част от административната, формална и канцеларска работа, и да му е личен асистент. Не повече.

Изкуственият интелект може да ти напише имейла, да ти попълни доклада, да ти визуализира мисловната карта, да се престори на Аристотел и да води диалог с учениците или да ти напомни какви умения липсват на Стефан от пети "Б" клас според последните му три домашни.

Но изцяло от теб зависи на Стефан изобщо да му е интересно да чуе за Аристотел или за синус и косинус. От теб зависи дали ще си гледа телефона в часа или теб. От теб зависи да ти се довери, когато има проблем, за да ти го сподели и да му дадеш съвет. От теб зависи дали ще си спомня теб или функцията на митохондриите, като завърши. Точно както директорката може да отдели повече време в подкрепа и развитие на учителите, ако изведнъж изкуственият интелект напише вместо нея седемдесетте доклада до РУО-то (Регионално управление на образованието).

Странно е, че във висшите учебни заведения можем да подхождаме свободно, креативно и интерактивно към преподаването, а в училищата сме ограничени от много по-сухи параметри. Да, като студенти може и да намерим нещо интересно в ученето, но статистически има много по-голяма вероятност това да се случи, ако имаме на какво да стъпим.

Водил съм лекции на студенти и няма сила на света, която да ме убеди, че работата на учителите не е по-трудна. Дали един третокурсник внимава и участва с интерес зависи в огромна степен от това какъв учител е имал, когато е бил третокласник.

Еволюцията на инструментите може да доведе и до еволюция на задачите и уменията. Скоро бях на образователна конференция с различни професионалисти от цял свят - един колега сподели, че последното задание, което е дал на студентите си, е да напишат книга. Не им е казал да използват ChatGPT, нито им е забранил подобни инструменти, но им е дал такъв срок, че без изкуствен интелект да не могат да се справят навреме.

Какво бихте казали на хората, които са против използването на ИИ в образованието? ИИ заплаха ли е, ако не, защо?

Искаме или не, ИИ е тук и всички ученици го ползват. Дори и предпазливо да избягваме тази тема, ИИ и образованието пак ще се пресекат формално по някое време, но по принуда и неефективно. Неформално отдавна са се пресекли, но по стара традиция - едностранно. Затова е важно спешно да се научим как и за какво да го използваме, за да можем бързо да научим децата на същото. 

Ето малко числа от тази година: 50% от учителите не използват инструменти с изкуствен интелект, 37% не знаят за какво могат да ги използват, 32% не разбират какво е това изкуствен интелект и не могат да го обяснят на учениците си. 73% от българските училища не са организирали обучения за учителите си на тема изкуствен интелект и - най-любимото ми - не планират да го правят. И това са само призналите си от непредставителна извадка, която дори се е съгласила да участва в анкети за изкуствен интелект. Процентите със сигурност са значително по-сурови и не в наша полза. Но това е нормално - обичаме познатото и имаме вроден страх от непознатото. Със сигурност ще скърбим по старата система, която отдавна доказано не работи. Петте етапа на скръбта са: отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане. Понеже не разбираме какво е ИИ, ние сме стъпили с единия крак върху отричането, а с другия - върху приемането. Междинните етапи чакат търпеливо под този необичаен шпагат и съвсем скоро ще трябва да се занимаем с решаването им.

Класически книжни ресурси и учебници или усвояване на знания по интерактивен начин, чрез електронни ресурси?

И двете, само едното или нито едното - няма грешни варианти, стига да работят. Интерактивността винаги е огромен плюс и е глупаво да не я използваме. Форматът зависи от ученика и от учителя. И от учебника - нещо важно, което някак си е много назад в институционалните и обществените приоритетити.

Първоначалната реакция на съвременния човек е веднага да гласува за електронното и мултимедийното пред учебника. Ако избираме между Sprouts видео и класически български учебник, а учениците са много активни в ТикТок или Туич, но им отнема епохални усилия да прочетат един абзац, очевидно видеото ще работи по-добре. Ако учебникът е написан отлично, увлекателно и разбираемо, и учениците обичат да четат, а видеото е черно-бяло, отегчително и дълго четири часа, тогава залагаме на учебника. Много е лесно да взимаме бързи решения на базата на обществени мнения или тенденции.

Учениците обаче също не са конвейрни работници и учителите имат сложната човешка задача да ги опознаят и изградят. Затова машините не могат да ги заменят.

Какво послание ще оставите на читателите ни?

Не оставяйте вроденото ви любопитство да стои наказано в ъгъла само защото сте пораснали. Ако сте любопитни за каквото и да е, гледайте, четете и обсъджайте. Ако сте забравили как да учите или никога не сте имали този навик, гарантирам, че апетитът идва с яденето. Пробвайте - няколко пъти, от първия път не става, така работи мозъкът.

И понеже започнахме със Sprouts и целта е повече хора да разберат за безплатното образователно съдържание на български език, ще бъда истински ютюбър и ще завърша с класическото: like, share, and subscribe! :)

                                                               Снимков материал: Личен архив Иван Попов