Успелите споделят

Жаклин Вагенщайн е родена в София в семейството на уважавани интелектуалци – баща ѝ е кинокритикът, сценарист и издател Раймонд Вагенщайн, а дядо ѝ самият Анжел Вагенщайн – писател, сценарист и режисьор. Целият си професионален живот тя посвещава на семейното издателство "Колибри“.

Жаклин живее известно време в Париж и Лондон, а авантюристичната ѝ натура не ѝ позволява да се спира на едно място. Бихме я описали като „дете на света“, защото за себе си казва, че пътешествията са нейната страст. Владее 5 езика и има 3 висши образования.

Жаклин е влюбена в изкуството и най-вече в книгите, киното и музиката, и с намигване споделя, че това сякаш отдалеч личи. Голямата „авантюра“, на която се е посветила изцяло в момента е с името „Синелибри“ – първият литературен кино-фестивал в света. И така той трета година изпива сънищата ѝ, но пък за сметка на прекрасен резултат.

Малко преди старта на „Синелибри“ на 11 октомври ще ви срещнем по-отблизо с младата и амбициозна Жаклин, за да си поговорим за литературата, киното и тяхната симбиоза.

В началото бе словото, а после се роди и киното. И така се случва CineLibri - първият кино-литературен фестивал в световен мащаб. Идеята ти се превръща в грандиозно събитие и вече трета година завладява любителите на литературата и седмото изкуство. Как усети, че културният живот в България има нуждата от "Синелибри"?

Не бих казала, че съм разсъждавала над този въпрос трескаво и целенасочено. Видно е, че културният афиш – и в столицата, и в страната като цяло, е жаден за по-изтънчени форми на развлечение. За събития, които съчетават удоволствието с образованието, култивират вкус и провокират размисъл. Навярно съзнанието за това ми е помогнало да стигна до идеята за фестивала. Истината е, че тя се роди спонтанно, във връзка с 25-годишния юбилей на "Колибри" - е организаторът на фестивала. Четвърт век не е малко време, искаше ми се да отбележим рождения ден на издателството с нещо грандиозно. И като се има предвид, че огромен процент от книгите, които издаваме, имат адаптации на сцената и/или големия екран…

Най-хубавите идеи се раждат по естествен път.

Обещавате, че тазгодишното издание ще е много по-грандиозно. Какво да очакваме?

Да, определено. Първо, филмовата програма е много по-богата на заглавия, броят на прожекциите е по-голям, а и повече градове в страната се присъединиха към каузата на фестивала, защото „Синелибри” продължава да бъде и кауза, да отстоява добрия вкус както по отношение на литературата, която оживява на екран, така и що се отнася до качествата на самите екранизации. С други думи, „Синелибри” предлага изтънчено развлечение. Срещи с международно признати артисти. Арткино и кино, което съчетава потенциала за касов успех с отлична кинематография, сценарий и режисура. При това за първи път фестивалът има конкурсна програма, която ще покаже 8 от най-сполучливите екранизации, създадени през изминалите 2 години.

Не е за пренебрегване и фактът, че тази година много нови артпространства и кинозали в културни центрове и молове се включват в разпространението на заглавията от програмата на фестивала. За първи път, освен върху литературата и визуализацията на образите на екрана, акцентът пада и върху музиката като още един фактор за магията на киното. Важен момент от програмата е галасъбитието в петък, 13 октомври, което включва оперни изпълнения на живо като прелюдия към премиерната прожекция на филма "Дама Пика" в зала "България".

Откривате с новия филм на Роман Полански – „По истински случай“. Защо избрахте точно него?

Откриваме фестивала с новия филм на Полански първо защото появата на този филм, а и на всеки негов филм, е световно събитие. Вярно е, че рецепцията на неговата естетика не е еднозначна, но той е сред творците, чиито провокации никога не са изолирани и самоцелни. Освен това е неимоверно сръчен в адаптирането на литературен материал, доказал го е.

Друга важна причина за този избор е фактът, че авторката на романа „По действителен случай” присъства в нашето портфолио и всички в издателството сме големи нейни почитатели. Намираме, че стилът ѝ на писане, творческата ѝ чувствителност, изповедният тон на книгите ѝ, които са своеобразна автофикция – всичко това е удивително. И е изключително любопитно как Полански е успял да улови и възпроизведе атмосферата на романа.

Не на последно място, стартът на фестивала съвпада с излизането на автобиографичната книга „Роман за Полански”, която заслужава специално внимание, включително заради нестихващите обвинения по адрес на режисьора.

Има два типа хора – тези, които предпочитат книгата, и тези, които харесват повече нейната екранизация. Къде и как между тях се нарежда "Синелибри"?

Целта на "Синелибри" е да примири зрители и читатели в този смисъл, да отличи и покаже достойните екранизации на качествени книги.

Няма място за сравнение на книгата и филма, двете изкуства залагат на различни изразни средства, по-важното е дали филмът следва естетиката, духа, атмосферата на книгата. А за да остане верен на духа на една книга, режисьорът понякога трябва да избяга от буквалността. От този нелек баланс зависи дали една екранизация ще бъде успешна.

Смея да твърдя, че програмата на "Синелибри" тази година изобилства от успешни екранизации, които допълват удоволствието от съприкосновението със съответните книги, но зрителите сами ще се уверят в това!

Твоето семейство създава издателство „Колибри“, което продължава да жъне успехи и се превръща в едно от водещите книжни издателства в страната. Каква е тайната – безусловната любов към литературата, изпълнение на някаква по-висша мисия?

Да, отговорът се съдържа във въпроса. Всичко, което правим е отражение на опит, житейска философия, утвърден вече вкус и критерии… И на ефективна екипна работа, разбира се. Тук ще се опитам да перифразирам двама писатели в едно: 

Човек не може да е на висотата на най-възвишените си страсти всеки ден, но поне може да опита.

Казваш, че интелектуалецът остава встрани, често е нечут, неразбран. Как се борите срещу посредствеността в литературата? Какви качества трябва да има един текст, един автор?

Да, наскоро беше публикувано едно мое интервю, в което отбелязах, че влиянието на елита, като имах предвид интелектуалния елит,  намалява драстично и това е тъжно, защото резултатът са всички онези пошли предавания, които ни заливат от екрана. Агресията и грубостта, маскирана като откровеност, липсата на вътрешен ценностен ориентир, сляпото копиране на дадено поведение, възприето като съвременна норма... Творци като Марио Варгас Льоса и Жозе Сарамаго неслучайно определят днешната цивилизация като цивилизация на зрелището, на безкритичното следване на някакви порочни модели. Далеч съм от мисълта, че това наблюдение засяга само България, тенденциите навсякъде са едни и същи, макар и повлияни от съответните културни специфики.

Борим се, като подхождаме строго селективно и много прецизно, вземайки решение за издаването на дадена книга, съответно за излъчването на дадена екранизация. Стремим се да предлагаме най-добрите образци на съответния жанр, защото публиката ни има различен профил, съответно не можем да се ограничим само с един литературен жанр, нито с издания само за възрастни или само за деца. Пазарът е много ограничен и изисква да бъдеш максимално гъвкав и енергичен, без да изневеряваш на добрия вкус.

Остава ли място за литературата в медиите?

Културните рубрики, особено в печатните медии, са много оскъдни. Често срещана практика е новините и съобщенията, които изпращаме, просто да се препечатват. Разбира се, има щастливи изключения и това може само да ни радва. Ние работим основно с „изключенията”. Напоследък много разчитаме на онлайн медиите и литературните блогъри, защото те пречупват информацията през собствената си призма, по-чувствителни и рефлективни са. Благодарни сме от сърце на всички наши добросъвестни медийни партньори.

Кой цитат от литературно произведение и до днес те оставя без дъх?

Неизброими са. Първият, който ми хрумва в момента, е: 

Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От онези малките, дето се срещат в детската градина и се обичат с любов, много по-голяма от тях самите…  

Тя е от романа „Да дойдеш на света” на Маргарет Мацантини, екранизиран блестящо от Серджо Кастелито. Имам специално отношение към този артистичен тандем. Тази година зрителите ще имат удоволствие да видят най-новия филм на режисьора – „Фортуната”, отново по сценарий на Мацантини.

За финал – коя е най-добрата приказка за лека нощ?

Наистина няма много за разказване.

Той беше велик писател.

Влюби се.

Любовта беше неговият живот.

А „приказката” се казва „История на любовта” и е написана от Никол Краус. Много думи могат да се изрекат за тази книга, за този феноменален бестселър, но както казва неговата героиня: човек никога не може да намери всички думи. Затова последната дума има негово величество Читателят. А в случая и зрителят, защото „Синелибри” ще покаже великолепната екранизация на романа под режисурата на Раду Михайлеану!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.