Защото избрах България

Днес ви срещаме с още една наша сънародничка, която се е завърнала у дома. Това е Калина Георгиева, на 37 години, която почти от две години отново живее в България. В момента работи като специалист по обслужване на клиенти в Старс груп.

Доброволно участвам в работата по завръщането на все повече българи в родината. Хората от сдружението Тук-Там ми помогнаха да взема решение за моето завръщане след повече от 15 години във Франция. Възхищавам се на резултатите от тяхната дейност и подкрепям каузата им. Вярвам, че всеки българин зад граница има нужда да чуе и прочете историите на завърналите се, за да разбере колко позитивни промени има вече в родината ни и какви са предимствата на живота у нас през 21. век. Поради тази причина с радост приех поканата за интервю.

(Салон SOON Paris 2017)

Калина: През 2002 година, след като кандидатствах две поредни години в България, бях разочарована от масовата корупция. Тя цареше навсякъде сред българското общество и накърняваше реномето на нашето висше образование. Така реших да замина да следвам във Франция. Тогава, с дипломата си от 33. Френска езикова гимназия можех да кандидатствам във всеки държавен френски университет, без да полагам изпити и най-вече без да се налага да плащам подкупи, за да ме приемат в желаната от мен специалност. Въпреки тъгата от раздялата, родителите ми и брат ми ме подкрепиха, а след като заминах, винаги бяха на разположение за помощ и съвет. 

През септември 2002 година заминах в Руан, Нормандия. Там завърших бакалавърска степен по френска литература през 2006-та (License de Lettres modernes - Université de Rouen). Радвам се, че научих повече за френската история и култура именно в този град с типична нормандска архитектура и изпълнен с исторически забележителности. Следващата година обаче се преместих да живея в Париж, където имаше много повече възможности за интересна работа за студенти.

Докато следвах, работех като рецепционистка в парижките офиси на Balenciaga, PwC и Landwell & associates. Така се докоснах до различни дейности, открих и научих много за световно известни марки и международни корпорации. Тогава се сблъсках и с феномена burn out и стреса, който цари в много световни столици и големи градове. По-късно в Париж завърших магистратура по комуникации между културите и музеология в Сорбоната (Master professionnel de Communications interculturelles et muséologie en Europe rénovée - Paris IV-Sorbonne). Там открих суперсилата си - да свързвам хората. 

(Дипломиране 2009 година, Университет Париж 4 - Сорбона)

Няколко месеца след дипломирането си през 2009-та, отворих малък частен бизнес (Numérisation Photos) за сканиране на снимки и дълги години работих с аматьори и професионални фотографи за съхранение и разпространение на техните фотоархиви. Занимавах се с това до края на престоя си във Франция. Същевременно редовно помагах на приятеля си и мои близки за различни артистични проекти и организация на културни мероприятия.

Реших да се върна в България през 2017 година, когато отново учех - този път MBA за съвременно изкуство в международната секция на IESA Arts et Culture в Париж (MBA Contemporary art - sales, display and collection). Там всички колеги идваха от целия свят и бяха олицетворението на граждани на света. По време на нашите разговори за бъдещото ни професионално развитие, много от тях планираха да се върнат и да работят в родните си градове. Така носталгията, постепенно растяща в сърцето ми, ме накара да избера София пред Париж, Лондон, Ню Йорк или Хонг Конг, които първоначално бяха възможните дестинации за нова страница в кариерата ми. Тогава реших да изчакам дипломирането и да се прибера в България. 

(Дипломиране 2018 година - IESA Paris)

Докато чаках да настъпи този ден, преди и около Коледа същата година, си намерих работа и жилище в София благодарение на приятелки, живяли в Руан и Париж и завърнали се преди мен. 

Още преди да стъпя на родна земя, вълнението ми беше огромно. Последните седмици не можех да спя пълноценно, много се вълнувах както за дипломирането, така и за завръщането. Чувствата ми бяха смесени - радостта от прибирането, тъгата за всичко и всички, които оставях зад гърба си, вълнението за предстоящите срещи, промени и предизвикателства… 

На 27 февруари 2018-а се събудих усмихната и през целия ден не можех да спра да се усмихвам, а в самолета сърцето ми вече биеше лудо. Когато наближихме България, с усмивка и през сълзи гледах през прозореца покритите със сняг планини, пътища и покриви. Знаех, че този път летя към София, за да остана. Споменът от тези емоции се връща и днес. От този ден насам смятам, че това беше едно от най-добрите решения в живота ми. Щастлива съм, че послушах сърцето си, а не разума и съветите на мои близки от тук и там. Всеки ден е по-хубав от предходния, преоткривам София и България, харесвам все повече живота си тук. Оценявам факта, че мога да видя семейството и роднините си по всяко време и вече не пропускам нито един празник. Без да говорим за вкусните мамини гозби! 

Социалният ми живот в България е много интересен, а когато пътувам в чужбина, винаги се връщам с удоволствие у дома. 

Лесно се адаптирам в нова среда и още от самото начало на престоя си във Франция срещнах страхотни хора, с които поддържам връзка до днес. С гордост бих казала, че много французи и граждани на света разбраха от мен, че България е не само бедната страна от Източна Европа, а държава с впечатляваща история и култура. Някои дори посетиха моята родина и констатираха, че хората са едно от най-големите богатства на страната ни. 

Моята мечта е да допринеса за сближаването на граждани от различни държави и произходи чрез културата и изкуството. Вече работя по този проект и се надявам скоро да мога да ви разкажа повече.