"Канал 4" - подкастът, който ни среща с будни и активни хора!
"Канал 4" е подкаст, срещащ ни с различни хора от областите на културата, активизма, еко активизма и критическата мисъл. С други думи - с изключително креативни и дейни хора!
Днес ви срещаме с четиримата водещи на рубриките - Роберта (Култикаст - рубриката за култура), Ани (Екокаст - рубриката за екоактивизъм и природа), Ники (Актикаст - рубриката за градска ангажираност) и Ния (Критикаст - рубриката за критично мислене). Сигурни сме, че немалка част от думите на водещите на подкаста ще ви вдъхновят! А ако започнете да слушате "Канал 4", вдъхновението е в кърпа вързано!
Как започна идеята за “Канал 4”? Какво ви костваше да дадете старт на проекта?
Роберта: Още от зараждането си „Канал 4“ има две основни идеи – едната е свързана с насърчаването на критичното мислене и гражданската активност сред младите хора в България по интересен и ненатоварващ начин чрез обсъждането на широк спектър теми и проблеми. Другата нишка, която и досега е водеща, е че той се прави от млади хора за млади хора и именно това го отличава от повечето медийни формати у нас.
Ани: Идеята започна с желанието на Сашо (Александър Куманов) от фондация 42 да даде възможност на 10 будни младежи да вдъхновяват свои съмишленици, като канят гости-примери за активни граждани с критична мисъл. Най-предизвикателният момент беше свързан с определянето на посоката на разговорите – теми, тип гости, звучене (стилистично), както и техническата обезпеченост. Смятам, че след опита ни с еклектичното съдържание в сезон 1 успяхме да си вземем поука и да станем по- структурирани и консистентни в сезон 2 с четирите си рубрики – Екокаст, Култикаст, Актикаст и Критикаст.
Вие разчитате на будни млади хора за създаване на съдържанието ви. Какви са хората, които се включват в “Канал 4”?
Роберта: Както споменах, в концептуалната основа на „Канал 4“ стои правилото „от младите за младите“. Това обаче не означава, че гостите, които каним задължително са в диапазона между 18 и 29 години.
По-скоро търсим хора, които да има какво да кажат на младите, хора, които към този момент се занимават с нещо, което считаме, че слушателите ни ще намерят за ценно и вдъхновяващо или ще ги накара да се замислят. Или както нашият ментор Александър Куманов обича да казва – ще ги накара „да си вземат нещо“ от епизода.
Ани: Стараем се да разнообразяваме типа гости. Понякога каним представители на НПО-та, които да разкажат за конкретни инициативи. Друг път - лидери на мнение в дадената област, но едно обединява всички тях и то е личният пример.
Ния: Най-подходящото описание наистина е „будни”. Това според мен е събирателно понятие на интелигентни, търсещи, критични, любознателни, мотивирани и отворени към света. Бих казала, че всеки от нас иска да промени света към по-добро, дори и само чрез ежедневните си дела.
Какви трудности срещате при създаването на епизодите за подкаста?
Роберта: Като цяло създаването на епизоди за мен е много приятно. Подбирам теми, в които ми е интересно да дълбая, по пътя научавам нови неща, затова и самият процес по подготовката винаги ми доставя удоволствие. Истинското дълбаене обаче се случва по време на самия разговор, който не винаги става така, както искаш и очакваш. Интервютата и дискусиите по време на подкаст не са същите като журналистическите такива – те предполагат гъвкавост и не подлежат на строго планиране, затова най-голямото предизвикателство за водещия е да се отпусне и да си позволи да премине отвъд ролята на пасивния питащ. Да участва в разговора, защото това веднага се улавя и от госта, който осъзнава, че не се намира в телевизията, а в много по-приятелска среда и също поема от тази непринуденост. В тази връзка едно от големите предизвикателства остава и да предразположиш самия гост.
Понеже от няколко години работя като журналист, самата аз още търся баланса между добре планирания и непринудения епизод; уча се да давам повече и от себе си по време на разговорите с гостите, а не само да взимам от тях.
Ники: Главната трудност е вътрешната комуникация между хората, които отговарят за публикуването на един епизод. От запис, до обработка и маркетиране има много отговорници, което понякога може да доведе до по-трудни моменти.
Ани: Управлението на очакванията на госта и на самия разговор са сред най- предизвикателните моменти от процеса на записване. Обикновено гостите проявяват силен ентусиазъм и стремеж да споделят знанията и опита си по темата, но наша е задачата да модерираме разговора по начин, който би бил слушаем за аудиторията ни. Поради пренаситеният пейзаж от аудио и аудиовизуално съдържание в момента логично другото предизвикателство, пред което сме изправени, да бъде разширяването на „фен базата“ ни и задържането на вниманието на зрителите и слушателите ни. Добрата новина е, че имаме стратегия как да се справим и с двата аспекта.
Епизод от EcoCast с Ани (дясно)
Имате изключително разнообразни рубрики и теми. Как избирате съдържанието за подкаста?
Ники: Не знам за колегите, но лично аз, като отговорник на Актикаст (рубриката на "Канал 4" за активизъм) работя на принципа – виждам инициатива на готини хора, които искат да променят средата около тях към по-добро – каня ги.
Ния: Лично при мен изборът на теми се базира на един единствен критерий – да бъдат по някакъв начин полезни и по възможност от различни сфери на живота, т.е. да има какво слушателят да извлече от тях. Било то някоя различна гледна точка, приятелски съвет, отговор на въпрос, който винаги си е задавал, или пък обратно - да си зададе въпроси, които досега не си е.
Какво ви вдъхновява?
Роберта: Критично, не-банално мислене. Смислени разговори. Вдъхновени и действащи хора.
Ани: На първо място хора, които въпреки трудностите, които са срещнали, са развили идеята си до успешен бизнес или са осъществили инициатива с реален принос към природата, градската среда и най-важното – нагласите на обществото ни. На второ място примери за постиженията, които са видими благодарение на екипен дух. Както знаем от африканската поговорка: „Ако искаш да вървиш бързо, върви
сам, ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно с другите.“ И на последно, но не и по важност място – изкуството във всичките му форми: литература, музика, кино, театър, танци, изобразително изкуство, фотография и архитектура.
Ния: „Свободата, Санчо”. Свободата да мога да се интересувам и да разсъждавам върху най-различни теми в едно голямо, споделено пространство. Свободата да мога да изказвам мнението си – лукс, който в недалечното минало моите баби и дядовци не са имали. Това ме вдъхновява.
Много хора смятат, че песимизмът и апатията са традиционни за българския манталитет. Съдържанието на вашите епизоди обаче е пълно с оптимизъм и вдъхновяващи хора. Как изглежда България на вашите мечти? A светът?
Роберта: Като цяло е вярно, че повечето хора у нас имат ниско доверие към институциите, но няма такова нещо като „български манталитет“ или „народопсихология“ – това са генерализиращи термини, които придават много единен и плосък образ на дадена група от хора. Освен това социологическите проучвания показват, че младите хора в България са все по-граждански активни, макар все още слабо
политически представени. Така че няма „български манталитет“ – българските граждани са много разединени по ключови въпроси. И в тази връзка се чудя дали има смисъл от такова нещо като „България на моите мечти“, след като някой друг има други мечти. Не трябват мечти, а смислени диалози за различните ни мечти, включване, вежливост и участие – всичко, което е гражданствеността. И също някой ден да има нормално „ляво“ и „дясно“ в България, защото тези понятия са лишени от какъвто и да е смисъл на политическата ни сцена, заради което не съществува и диалог.
Но мисля, че настоящата вълна на „песимизъм“ е някакъв нормален ход от развитието ни като част от съзряването ни като граждани. Следват по-добри времена.
Иначе за света – както се пее, „Imagine all the people… Sharing all the world“.
Ани: Ако започна да описвам света на мечтите си, съвсем ще заприлича на далечен блян. Иска ми се да е изпълнен с повече мир и любов и по-малко меркантилност.
Ники: България в моите мечти е България, в която всеки гражданин е направил нещо, за което си заслужава да бъде поканен в "Канал 4". Същото важи и за мечтания сват.
Ния: Наблюдавам една тенденция в моето поколение на емпатия, ентусиазъм и решителност към по-добро утре. Аз съм заобиколена от такива интелигентни млади хора с позиция, които имат стремежа да са активна част от разрешаването на проблемите в България и ми се иска да вярвам, че по-голямата част от младите хора е такава. България на моите мечти е по-развита, по-справедлива, по-единна. А в световен план за момента имам една мечта и тя е мир.
Какви са целите ви за новата 2023 г.?
Ани: Да „срещнем“ нашите зрители и слушатели с още вълнуващи личности, каузи и организации, които да ги окуражат да се превърнат в по-активни граждани и да вземат по-информирани решения.
Ния: Моята цел е да създам съдържание, което е актуално, както и такова, което да е валидно дори ако някой попадне на него след месеци/години, т.е. да е евъргрийн. И както казах да е най-вече полезно. Да те накара да се замислиш, да се огледаш, да оцениш нещо или да промениш нещо.
Има ли нещо, което бихте искали да добавите, но не съм ви питала?
Роберта: Бих искала да напомня на всички млади хора да спрат да чакат „подходящия момент“ за всичко и да не се притесняват да развиват идеите си. Както Сашо (a.k.a нашият ментор Александър Куманов) ми беше казал малко преди да стана официален член на екипа, „младите все си мислят как възможностите тепърва предстоят, затова и смело ги пропускат, а изгубените такива се трупат с всяка година“.
За щастие „Канал 4“ не се нареди в този списък, а се превърна в един чудесен повод да развивам силните си страни. Не пропускайте подобни възможности и вие.
Ани: Отправяме призив към всеки, който чете тези редове, да ни даде обратна връзка за подкаста по KISS модела (keep, improve, start, stop) за конкретен епизод, рубрика, или за цялостната ни работа, както и да ни предложи гост/тема, които смята за смислени, като ни пише на Facebook страницата ни.
