Интервюта

„Причината да се занимавам с журналистика е пламъкът, който усещам вътре в мен, и силата, която виждам в медиите да променят обществото към по-добро.“ Това са думи на 17-годишния Кристиян Юлзари от Русе - една от най-обещаващите изгряващи звезди на българската журналистика. Той започва активно да се занимава със създаването на медийно съдържание още в 8. клас, когато става част от образователния лагер по журналистика и медийна грамотност на sCOOL Media.

Днес Кристиян е един от най-активните автори на националната младежка платформа за ученическа журналистика sCOOL Media. Той има зад гърба си успешни участия в различни журналистически обучения и конкурси, както и редица статии, анализи и видеорепортажи на значими теми - образование, младежка политика, социални проблеми и човешки права. А през 2020 г. е отличен като най-добър млад автор в конкурса за чиста журналистика Web Report на Dir.bg.

Извън това Кристиян се занимава и с доброволчество като част от неправителствената организация Сдружение „Възможности без граници“, която му позволява да пътува и да обсъжда активното гражданство и правата на човека със свои връстници от България и света. Отскоро младият автор е част и от екипа на рубриката „Новини като хората“ на „Свободна Европа“, където помага в изготвянето на съдържание и разказва интересни истории от своя регион.

Ако ти също си ученик с интерес към журналистиката, можеш да се включиш в опознавателните срещи за нови автори на sCOOL Media или пък да споделиш възможността с младеж, когото познаваш. Срещите ще се проведат на 23 и 26 ноември, като след тях участниците ще могат да се включат и в две журналистически работилници - „Мисия новинар“ и „Изкуството на доброто интервю“. Регистрацията за участие е отворена до 22 ноември, а повече за събитието можеш да научиш ТУК.

Каква е ценността на младежката журналистика, как изглежда бъдещето на медийната среда в България и защо си струва да повдигаш открито въпросите, които имат значение? Отговорите ни дава Кристиян Юлзари в следващите редове.

Разкажи ни за момента, в който реши да започнеш да се занимаваш с журналистика.

Започнах да се занимавам с журналистика много малък, бях 8. клас. Спомените, които имам още от най-ранна възраст, когато започнах малко по-осъзнато да преценявам какво се случва около мен. Вкъщи баща ми всяка вечер гледаше емисията новини по телевизията – и то не само по един канал, а и по бТВ, и по БНТ. Тоест в рамките на два часа аз също непрекъснато гледах новини.

Паралелно с това растях като едно много любопитно дете, което искаше да знае абсолютно всичко и имаше много въпроси за това, какво се случва в неговия град и държава.

Отделно във фамилията ми – прадядо ми е много активен, занимава се с филми, кинокритик, той също е много активна част в своята общност в Шумен. И може би тази смесица от гледането на новини, любопитството и гена, който имам от прадядо ми да се занимавам с кино и аудио-визуално съдържание, прерасна в моето чисто любопитство към медиите – как работят те, какво се случва зад кадър.

Постепенно започнах да се интересувам каква е силата на медиите, защо журналистите правят това, което правят, каква е тяхната роля в обществото.

И така до 8. клас, когато съвсем случайно ми попадна една обява в социалните мрежи за sCOOL Media – младежката медия, която тогава промотираше един обучителен лагер по журналистика. Поглеждайки обявата, на момента си казах: „Това е, трябва да хвана тази възможност. Винаги съм се интересувал какво правят журналистите, тайничко съм си мечтал вътре в себе си поне за малко да усетя какво е да бъдеш журналист.“

Така кандидатствах, одобриха ме и се включих във въпросното обучение. Отидох с голяма доза страх, защото не знаех какво ме очаква, притеснявах се от това, че ще съм най-малък. Но това беше моментът, в който се срещнах с журналистиката от първо лице, имах възможност да комуникирам с утвърдени професионалисти от областта, които ме научиха на основите - на А и Б на журналистиката. Как да задавам въпроси, как да намирам истории, как да подготвям материалите си така, че да бъдат на по-професионално ниво.

По-важният въпрос за мен е не как и защо започнах, а защо продължавам вече трета година да се занимавам с това. Много наши връстници започват да се занимават с купища дейности, но много малка част от тях продължават да правят едно и също нещо в продължение на толкова много години.

Покрай журналистиката аз открих, че от мен зависи нещо. Чрез работата си като млад журналист открих, че имам силата да въздействам на обществото.

Имам възможността, когато забележа проблем на ниво град или на ниво държава, да подготвя материал, да се свържа с отговорните институции, да разкажа на обществото за това, което ми е направило впечатление, и по този начин да провокирам един дебат, който на следващо ниво би променил това, което в моите очи изглежда като нередно или неправилно.

Именно силата на медиите да въздействат на обществото и да служат като куче пазач на обществения интерес е нещото, което ме кара и в момента да продължавам да се занимавам с журналистика. Отделно това е нещо, което ме кара да горя отвътре. Подхващайки една тема, много трудно мога да спра да работя върху нея. С денонощия проучвам, пиша, опитвам се да се свържа с максимален кръг от хора. Смятам, че това е най-ценното, и нямам намерение да се отказвам.

Мисля, че открих своята страст – благодарение на sCOOL Media. Това е платформа, която ме научи на основите на журналистиката. В медията работят и професионални журналисти, които освен наши редактори са и наши ментори. Това са хора, които винаги са до мен и до останалите автори, когато имаме неяснота, проблем или въпрос. Винаги са готови да ни обърнат внимание и да ни помогнат.

Сред материалите ти много ме впечатляват тези за разхищението в БДЖ, за недостъпността на десетки хиляди ученици до дистанционно обучение, за липсата на младежки политики в предизборните програми на партиите. А в началото на лятото излезе и разследването ти в две части за потъването на милиони левове за младежки дейности. Какво е чувството да работиш по толкова значими, но и сложни казуси и теми, до които немного професионални журналисти се докосват в работата си?

Със сигурност не е лесно, но чувството е много специално. Чувствам, че имам силата да променям. Всяка една от темите, които подхващам, е истински важна за мен. Ще започна с материала „Разхищението, наречено БДЖ“. От много малък съм влюбен в родната железница, обожавам да пътувам с влак и смятам, че има нещо много магично в БДЖ. Влакът е мястото, където аз намирам мотивация за проектите, с които се занимавам, когато се чувствам изгубен в пътя си. И развитието на железниците по такъв начин, че те да се превърнат в транспорт, който се използва от все повече хора, според мен е много важно, тъй като пътуването с влак е най-екологичният транспорт в момента.

Темата за младежките политики и за младежкото овластяване също е много важна за мен. Причината, поради която се захванах с разследването, което спомена, беше, че смятам, че младите хора трябва да се развиват и да остават в България.

Но в същото време, за да се случи това, е нужно държавата да осигури възможност ние да открием своето място в обществото.

Това се случва през програмите за младежта, които се менажират – в конкретния случай – от Министерството на младежка и спорта. Това, което аз открих обаче, е, че въпросните програми функционират много непрозрачно и това е тема, която не беше попадала в медийното пространство досега. Така че за мен беше много важно да разкажа, че това се случва, и да провокирам дебат. Надявам се догодина, когато отново ще бъдат раздадени немалко средства, те да отидат наистина при младите хора, а не при лица и организации, които не обслужват техния интерес.

Доста е популярна представата, че един млад човек с интерес към журналистиката би следвало да се занимава с доста по-безконфликтни и близки до ежедневието теми. Срещал ли си предразсъдъци или негативно отношение към работата си от хора, които смятат, че си твърде млад, за да работиш по тези въпроси?

Много повече се радвам на подкрепата, която срещам от журналистите, с които имам контакт. Разследването например имаше доста голям отзвук, беше четено от хиляди хора в цялата страна, беше споделено от някои от любимите ми журналисти. Обратната връзка, която получавам от професионалните журналисти, е много положителна. 

Разбира се, когато публикувахме разследването, имаше и негативни коментари в социалните мрежи, които казваха: „Как може ученик да прави такива неща? Със сигурност някой му е платил или някой друг му е написал материала.“ Но имаше и коментари, които, от една страна, много ме зарадваха, а от друга, също ме накараха да се почувствам негативно – как може един ученик на 16 години да открие и разобличи корупция за милиони, а институциите, в които работят професионалисти, не могат да правят такива неща. И това е жалко.

Но в същото време е хубаво чувството, когато хората се радват на това, което си постигнал, и те подкрепят.

Кристиян с наградата за най-добър млад автор на 2020 г. от конкурса за добра журналистика Web Report

В България медийната среда не е от най-добрите, но се надявам с моя принос и с помощта на младите хора, които са около мен и имат интерес да се развиват в областта на журналистиката, това да се промени. Аз виждам, че младежите наистина имат желание да бъдат част от промяната, за която толкова много се говори. И затова вярвам, че предстои едно по-добро бъдеще за медиите в България.