Интервюта

Някой някога беше казал, че всяка хубава жена носи името Мария. Днес ще Ви представим една наистина красива млада дама – Мария Димова, която е доктор по политология и създател на озаряващ серум за лице, който предпазва от вредната синя светлина. Звучи интересно, нали?

Мария, представи се с няколко думи пред нашата публика.

Винаги се чудя дали има хора с готов отговор на подобен въпрос, който да издекламират като за участие във викторинно предаване (смее се). Със сигурност не съм от тях, а и обичайно съм твърде обстоятелствена, но ще опитам да се дозирам, както беше модерно да се казва: аз съм доктор по политология, който пише в дамско списание, занимава се с дигитален маркетинг и в останалото време менажира свой козметичен бранд. Звучи разпиляно, но всъщност всичко, което правя, е пропито от любовта ми към писането и обличането на преживявания в думи. 

В края на 2020 година може да се каже много и малко за динамичните времена, в които живеем. Разкажи ни повече за твоя серум против синя светлина и как той се вписва в обстановката.

Когато започнах да реализирам идеята си за серум, тръгнах от желанието да създам продукт, който да се вписва идеално в бюти рутината на съвременната жена, която прекарва цял ден пред екрани – телефон, лаптоп, таблет, телевизор и пр. Разбира се, не съм и предполагала, че ще настъпят времена, в които защитата от синята светлина ще влезе толкова рязко в дневния ред.

Прекарахме по-голямата част от годината затворени по къщите си, където, да си признаем, не всички водехме идеалния живот, представян в социалните мрежи. Не всички прочетоха книгите, които бяха планирали, не всички се научиха да правят безглутенов бананов хляб и със сигурност не всички тренираха по секси клинчета, радвайки се на домашния уют.

Ситуацията се отрази различно на психиката ни, но общото беше, че в желанието си да се чувстваме свързани с любимите хора ставахме все по-залепени за екраните. Точно затова според мен тепърва темата за превенцията на негативното въздействие на това вредно лъчение ще става все по-актуална.

Как едно момиче в разцвета на силите си решава да се занимава точно със серум. Не трябва ли да има например конкретни познания в областта?

Ще започна от по-далеч. Още от малка ме изумяваха хора, които работят дълги часове в офис и то в сфера, която мразят. Бях си обещала никога да не съм от тях и в желанието си да не работя от 9 до 17, днес се случва да работя до 23:00 през уикендите (смее се). Винаги съм била предприемчиво настроена и силно вярвам, че колкото по-бързо сгрешим, толкова по-бързо ще напреднем. Така че дори след неуспеха на първия ми онлайн магазин в студентските години бях твърдо убедена, че дигиталните продажби са моята сфера.

Оставаше само да намеря перфектния продукт според познанията и интересите си.

Всъщност самото технологично създаване на серума не е мое дело и няма как да е, защото наистина нямам подобно образование. Когато намерих перфектните партньори, с които да реализирам идеята си, ми беше предоставен огромен избор от активни съставки, консистенции и аромати.

Водех се по това от какъв тип продукт би се нуждаела една дама, която цял ден е фиксирана в телефона си. Така се роди озаряващият серум Greya 01. А и мисля, че всяко малко момиче е мечтало да си има собствена козметична линия още от момента, в който е осъзнало, че да стане принцеса ще е значително по-трудно.

След като нося очила срещу вредните влияния и ползвам програми за ограничаване на синята светлина от монитора, то серумът ти ще ми помогне ли?

Много зависи какво целиш. Серумът ми се бори с вредното въздействие на тази светлина върху начина, по който изглежда кожата. То се изразява в следното: клетките ни имат фин алгоритъм за будуване и фаза на почивка, известен като биологичен часовник, и когато много след залез слънце продължават да бъдат облъчвани, кожата остава „изгубена във времето“. 

Вследствие на това се появяват първите признаци на умора, като обезцветяване, нехарактерна сухота, зачервяване и отпуснатост на контурите. За да си представиш колко е опасна синята светлина, използвам този научен пример: 8 часа пред екрани се равняват на 20 минути директно излагане на обедно слънце през лятото, когато само 7 минути са достатъчни, за да придобиеш тен.

И ако това не звучи стряскащо, трябва да имаме предвид, че телефонът е около 93 милиона пъти по-близо до лицето ни и синята светлина от екрана не се разпръсква толкова, колкото при пътуването си от центъра на Слънчевата система. Така че дори очите ти да са защитени с подходящи стъкла и да използваш апликации, редуциращи синьото лъчение, кожата остава без подходяща протекция.

В този ред на мисли, ти си подела кампания, която призовава да не ползваме телефоните си в първите часове на деня. Защо?

Силно вярвам, че волята е от основните неща, които ни помагат да сме успешни. Но както е известно, тя изисква тренировки. Водена от последното, преди години започнах да отправям едномесечни предизвикателства към себе си, в които се отказвам от нещо любимо – кафе, гледане на безсмислени видеа в инстаграм или дори носенето на дънки (да разчиташ само на рокли за 30 дни не е толкова забавно, колкото звучи, особено ако правиш ремонт). Така, преди повече от 2 години, реших да спра да ползвам телефона си през първия час на деня, защото в тези 60 минути когнитивният ни капацитет е най-силен и мозъкът ни попиwа информация като гъба. 

Защо тогава, след като отворим очи, инстинктивно посягаме към социалните мрежи и ненужните истории на хора, които не харесваме? Вместо да се отдадем на нещо креативно, да медитираме, да визуализираме деня, който искаме да изживеем, или просто да разпишем няколко неща, за които сме благодарни, ние караме мозъка си да решава главоблъсканици от рода на това защо някой би правил giveaway с препарат за почистване в инстаграм…

С кампанията си #СпечелиПървияЧас искам да накарам хората да се замислят дали програмират деня си за успех, или, напротив – без да съзнават, закодират една и съща информация, която закономерно води до усещането, че живеем един и същ ден отново и отново.

Пишеш в онлайн списанието Glamour Bulgaria, с какво те привлича журналистическата работа?

Когато преди петнайсетина години първите реномирани дамски списания започнаха да навлизат в страната, бях запленена от красивото им съдържание. Разбира се, тогава се чудех защо има статии, озаглавени „Какво да правиш, ако си сама по празниците, и как да отговориш креативно на вашите защо все още не си омъжена“ (иронията е, че вече не се чудя). 

Впечатляваше ме най-вече усещането за истинска женственост, което създаваха. Впоследствие, преди социалните мрежи и блоговете да придобият такава популярност, тези издания бяха основен източник на информация по много теми от особена важност за мен, като това дали наистина можеш да разбереш, че някой те харесва само по езика на тялото му (тогава си мислех, че навигирането в дебрите на мъжкия мозък е така лесно). 

С течение на времето, опита и многото обратна връзка, осъзнах, че съм понатрупала достатъчно ценни знания за психологията на отношенията между половете, личното израстване и бариерите, които ни пречат да разкрием пълния си потенциал, които бих искала да споделя. Освен това смятам, че думите имат огромна сила, когато се използват правилно, и понякога те са спасителният пояс, от който не знаем, че се нуждаем.

Ако писането ти върви и ти е интересно, представяш ли си един ден да напишеш книга, ако да – на каква тематика би била?

Разбира се, че съм си представяла! И не само това, идеята ми вече е на около една трета реализирана. През април си казах, че ако, затворена в нас, нямам време да пиша, то значи просто си търся оправдания да не започна, и се пуснах по течението – много нетипично за ригиден човек като мен. 

В основата на сюжета е любовна история, просъществувала десетилетия, която служи просто за спусък на много от събитията и за личното израстване на главната героиня. На нея ще ѝ се наложи да разбере повече за себе си, мястото си в света и предназначението си, преражданията и повтарящите се събития, нуждата от женска енергия и наистина ли можем да създадем живота на мечтите си с мисли. Целта ми е чрез амалгама от обективен анализ, психологически съвети и доза езотерика да вдъхновя много млади жени да открият собствената си сила.

Във времена на политическа криза политолозите са необходими и търсени, за да анализират и прогнозират обстановката. Виждаш ли себе си като един от сериозните анализатори по телевизията?

На този етап не. На първо място, защото не знам как бих преодоляла притеснението си, а на второ, без да се подценявам, мисля, че имам още доста да уча, преди да изкажа мнение, което отговаря на моите собствени стандарти. От една страна, считам, че е полезно да сме проактивни и да приемаме предизвикателствата, но от друга, вярвам, че е изключително важно да знаем в кое сме добри и в кое не, на всеки етап от живота си.

Ако все повече хора се запитат каква полезност дават, преди да се покажат на екран, и дали ефирното им време ще допринесе за нещо повече от повод за хубаво стори в социалните мрежи, телевизията би била много по-достоверен източник на информация.

Как се вписваш в света около теб, където хората биват оценявани по външен вид и полови белези повече, отколкото по умения и експертиза?

Спомням си, че докато бях още студентка, един политик, на когото много се възхищавам, ми каза, че в сферата, която съм си избрала, добре изглеждащите жени рядко биват възприемани насериозно. Очаквано младежката ми наивност подмина това предупреждение, но опитът през последните години ме научи, че колкото и да не искам да е така, все още външният вид, кокетниченето и офертите под масата играят огромна роля за крайния успех. 

Намирам успокоение в това, че основната ми цел е да се развивам в научноизследователската сфера, а не в активната политика, където акцентът пада на стойността на създаваното съдържание, а не на визията.

В продължение на предишния въпрос – вярвам, че има призвания, за които външният вид е от ключово значение, и в това няма нищо лошо. Лошото идва, когато по сходен критерий се измерват качествата и в професии, които изискват други умения.

Накрая не мога да не те попитам следното: Гумените мечета пиеха серум за скачане, Астерикс пие такъв за сила, какъв серум за пиене би създала ти, ако можеше?

Колкото и отвлечено да звучи: серум за доверяване в процеса на живот. Като тотален контрольор знам, че най-голямата сила се крие именно в това да осъзнаем докъде са лимитите ни и кога трябва да оставим нещата в ръцете на една по-висша сила, която непременно ще се погрижи за най-правилния изход на всяка ситуация. Ако това е много трудно за приготвяне, имам резервен вариант: серум за трупане на мускулна маса, докато дегустираме мъфини.