Интервюта

Казвам се Мария Стоева и съм на 21 години. В момента съм трета година студентка в специалност „Журналистика“ в Нов български университет. Едновременно с това изучавам и втора специалност „Кино и телевизия“ също в НБУ. Част съм от студентското радио на НБУ, което на 16 ноември навършва една година. Имам немалко записани самостоятелни интервюта за него, както и доста реализирани проекти с радио екипа. Към този момент това е за мен. А предисторията за това – да се занимавам с журналистика, е следната: 

Две години преди завършването на гимназиалното си образование аз вече бях наясно, че искам да се занимавам с комуникация. Исках да пътувам, да се срещам с нови хора, да научавам интересни истории и именно поради тази причина избрах да се занимавам с журналистика. Да, това са нещата, които ме влекат, като мога да добавя спорта, книгите и пътуванията с любимите си хора. 

Добротата за мен е най-важното нещо. Тя обаче трябва да бъде следвана и от отговорността. Ако човек притежава добротата ръка за ръка с отговорността – както към себе си, така и към останалите, то светът би бил едно по-хубаво място. 

Аз съм човек, който се стреми всичко да му е подредено, планувано и да е наясно какво иска да прави със себе си. Затова, след като бях твърдо решена да тръгна по пътя към журналистиката, още от единадесети клас започнах да работя в една от медиите в моя град – Ботевград. Учех, работех, ходех на уроци по журналистика, спортувах... общо взето така преминаваха дните ми, докато не дойде денят, в който се преместих в София и започнах следването си в университета. 

Малко преди това станах финалист в конкурса „Работилница за репортери“ и имах прекрасната възможност да изкарам 3-месечен стаж в Uspelite.bg. След това обаче си остана само ученето. Отново дойде денят, в който получих страхотното предложение да започна да пиша отново за Uspelite.bg като доброволец по програма. Не се замислих дори и за миг, защото знаех, че си заслужава. 

Зодия Везни съм, това е нещото, което забравих да спомена по-горе. След като остана за накрая, в моите мисли може би не е толкова важно, но все пак някои хора биха си изградили някаква представа за мен само от този факт. :D

Беше част от екипа на Uspelite.bg, как ще оцениш работата си с нас?

Това, че бях част от Вашия екип, ми даде много. На първо място искам да благодаря за възможността, която ми предоставихте. Именно тук повярвах в себе си и бях напълно свободна да отразявам темите, които са ми интересни. Фактът, че нещата, които отразявах и публикувах, бяха споделяни от немалко хора и това, че както те, така и вие, в ролята на редактори, оценявахте моята работа, ме правеше истински щастлива. 

За младите хора мисля, че това е един огромен плюс, тъй като не трябва да вървим напред с мисленето, че журналистиката има само една страна и тя е негативната. Всичко, през което преминах, докато бях част от Uspelite.bg, си заслужаваше и отново благодаря на всички за помощта, която ми оказвахте във всеки един момент, и за цялата позитивна енергия, с която работата ни вървеше по-леко, и за цялата подкрепа, която ми помагаше при създаването на все по-различни новини. 

Направи десетки материали, работи като репортер и журналист. Какво научи, с какво се пребори?

Научих страшно много неща. Най-важното нещо, което научих, е това как да напиша своята новина така, че на читателите да им е интересно и да стигнат наистина до последното изречение на моя материал. Във време, в което всяка секунда ние сме заливани с новини, се опитвах именно нещата, които пиша, наистина да са интересни за аудиторията и да могат, след като прочетат написаното, те да успеят да го разкажат на останалите по същия този интересен начин. 

Смея да кажа, че въпросите за интервютата, които правех, ми бяха най-трудното нещо. В началото просто стоях пред белия лист и си казвах: „Аз наистина не знам какво да попитам този човек“. Идеята беше да дам информация на читателите, която е непозната за тях, и именно поради тази причина въпросите трябваше да бъдат нестандартни. 

Разбира се, с помощта на моите редактори и техния подход, аз започнах да се опитвам все повече да създавам интересно съдържание. В момента, в който те ми казваха, че се справям добре, аз повярвах, че наистина нещата се получават. Оттогава любимата ми част са интервютата.

Това да знаеш с кого искаш да направиш интервю, е най-лесната част. Интересното е намирането на контакти на този човек, сблъскването с това, че трябва първо да го убедиш, че ще се създаде хубав материал, писането на въпроси, прочитането и редактирането на техните отговори, намирането на подходящи снимки. Това е един процес, който те държи под напрежение, и в същото време, след като видиш публикуваното си интервю, се чувстваш удовлетворен от себе си. Повярвайте ми, не е само задаване на въпроси и получаване на отговорите. 

Първото ми интервю бе през месец май тази година. В социалните мрежи срещнах публикации за един пекар от Пловдив, който раздава безплатен хляб в замяна на стихове и истории. Предложих новината и исках да я разпиша, но главната ни редакторка – Деси, ми каза: „Направи интервю с този човек“.

Приех идеята с много голямо вълнение, намерих контакти и съм много благодарна на пловдивския пекар, че прие толкова позитивно идеята. След като видях първото си публикувано интервю, бях много развълнувана и от този момент не спирах да търся хора, които да разказват своите истории и да вдъхновяват не само мен, но и всички читатели. 

Така от невъзможните за мен интервюта, всеки месец имах публикувани по няколко такива в сайта. Срещнах се с прекрасни хора, създадохме контакти дори и занапред, което е най-ценното нещо за мен. Разказахме интересни и вълнуващи истории, а когато хората ми благодарят за прекрасното интервю, забравям за всички трудни моменти.

От кой свой материал или репортаж, статия, коментар си най-удовлетворена или е постигнал най-голям успех, като е помогнал на някого?

Смея да кажа, че когато видя качения си материал дори само на сайта на Uspelite.bg, аз се чувствам удовлетворена, защото знам, че си има хора за всяка една наша новина. Някои взимат полезна информация, други я запомнят и предават на останалите, трети пък оказват помощ и съдействие, когато става въпрос за доброволчество и каузи. 

Изключително много се радвах, когато споделя за кауза, свързана с деца. Винаги съм подкрепяла оказването на помощ и доброволчеството, тъй като добротата е нещото, което ни сплотява. Успехите на млади хора, и не само, също ме зареждаха с енергия и докато пишех подобни материали, си давах сметка за това как трябва да се гордеем с тях и как не бива да скриваме там някъде подобни постижения. 

Всяка новина за оказване на помощ, която пишех, смятам, че наистина е била от полза, а още по-хубаво е, когато разбера, че някое дете наистина е оздравяло, че някой ученик е отишъл да се развива в друга държава, че са се събрали доброволци за почистване на паркове у нас и куп подобни събития. С всички тези новини смятам, че съм била полезна на нашето общество. 

По отношение на интервютата, които създадох, съм горда, че успях да срещна читателите с едни прекрасни млади хора. Реших да ги включа в рубриката „Талантливите деца на България“. Всички те са израснали в трудно положение, лишени от родителска грижа, а Програмата „Скритите таланти на България“ – менторска програма за младежи в нужда към „Операция плюшено мече“, им помага да продължат напред, да следват мечтите си и да развиват своя потенциал. Тези млади таланти ме научиха на много неща и се радвам, че се запознах с тях, тъй като от такива хора може само да вземеш. Всички от тях ми благодариха, че съм ги споменала, че съм ги показала на обществото и че съм ги накарала да повярват още повече в себе си, което доказва факта, че си е струвало. 

Какво те чака занапред, смяташ ли да продължиш с журналистиката и къде се виждаш? 

Напълно смятам да продължа с журналистиката. Опитвам се да откривам все повече хора и места, които да ми дадат нови знания в това начинание. Аз искам да стана наистина добър журналист, а за целта трябва да се науча на още много неща – да продължавам да чета, да се информирам и да не се отказвам от крайната цел. На този етап най-важно е да завърша успешно бакалавърската си програма, но определено ще се опитам да практикувам това начинание. За мен журналистиката си остава на преден план, ще работя върху това и един ден мечтая за големия екран.

Какво би казала на тези, които се колебаят да кандидатстват за автори в Uspelite.bg?

Аз съм на мнението, че когато ти се дава такъв тип възможност, винаги трябва да се възползваш. Още повече, ако възможността е да бъдеш автор в Uspelite.bg. Може само да спечелиш – ако не е твоето нещо, ще бъдеш благодарен, че си се сблъскал с това и продължаваш напред. Ако се окаже твоето нещо, то бъди сигурен, че тръгваш от едно доста добро начало. Позитивните новини никога не свършват, вдъхновяващите хора – също. Не се отказвайте и се впуснете в това приключение, защото, ако искате да продължи съществуването на позитивната журналистика, то вие сте хората, които да работите за това. 

Последни думи, можеш да кажеш каквото искаш на когото искаш?

Вярвайте в своите мечти и не спирайте да взимате от това, което животът ви поднася. Опитвайте се да работите върху промяната. Не бъдете пасивни към общественото мнение. Когато виждате нещо нередно, не стойте отстрани, а се опитайте с ваши усилия да направите промяната. 

Пишете, разказвайте истории, влагайте позитивна енергия и нещата ще се получат. Най-важното нещо, когато вие сте писателите, е да се опитате хората наистина да повярват във вашата доброта и във вашите думи. Ако те ви благодарят за това, което сте направили, вие трябва да се гордеете със себе си. 

Мария Стоева е част от Uspelite.bg благодарение на програмата „Европейски корпус за солидарност“ като доброволец. Предимствата на участие в проекти по програмата са възможност за младите хора да придобият разнообразни умения, професионално и лично развитие и опит, специфични за проекта умения и компетенции, живот и работа с различни хора. Условията, правата и задълженията, свързани с този проект, са регламентирани чрез граждански договор между одобрения доброволец и сдружение „Крачка напред“, гр. Велико Търново.