Успелите споделят

Олеся Николова е човекът, който стои зад проекта "Manu Propria". Онлайн книга в поредица от пет издания, чиято цел е да съчетава съвременни български поети и писатели с произведения на български художници и фотографи. По образование Олеся е полонист, въпреки че като дете е искала да стане каратистка като Линда от едноименния сериен филм. Дори след завоя в професионалното си развитие, учи и завършва с удоволствие. Днес се определя като човек, който се опитва да сбъдва мечтите си, независимо с колко специалности, професии и хора се сблъсква. Освен проекта Manu Propria, има издадени авторски книги, сред които са „Кладенци и лабиринти“  и “От другата страна”.

Каква е историята на проекта Manu propria и защо избра точно това име?

Manu Propria e продължение на една пълноцветна книга, наречена „Денонощия“ с мои разкази и илюстрации на AndonastY. През 2014 г. по време на „Нощ на музеите и галериите“ в Пловдив екип от илюстратори и пишещи на място пред присъстващите след подадени от тях по три ключови думи, рисуваха графики с текстове към тях. Така се роди проектът „Да сътворим книжка заедно“. Решението да направя Manu Propria беше като естествено продължение на тези проекти с идеята да се презентира многообразието от български таланти в областта на рисуването, фотографията и литературата.

Manu Propria е латински израз в аблатив, чийто смисъл е „подписано от собствена ръка“. В своята съкратена форма Manu Propria понякога се е използвало в края на писмен документ или официални известия като „подписан“ след името на лицето. Всяко едно произведение в книгите от поредицата е направено собственоръчно и подписано от автора си. Така прецених, че това заглавие най-добре ще ги обедини.

Как откриваш хората, които да се включат в проекта Manu propria и на какъв принцип ги обединяваш на една страница?

Всички участници съм канила чрез интернет. Издирвала съм ги чрез Фейсбук публикации, блогове и лични сайтове. По този начин за две години успях да поканя над 300 артисти от различни сфери на изкуството. Колаборацията между тях ставаше на принципа две произведения като проза/поезия да импонират или поне да носят същото послание като картината/илюстрацията и фотографията.

В повечето случаи те не се познават един-друг. Каква е реакцията им, когато видят съчетани своите творби? Имало ли е случаи, когато са последвали предложения за съвместна работа между творци, които си подбрала?

Имаше много положителни реакции. Взаимно си благодаряха, мислейки, че единият специално е рисувал по стиховете, а другият специално е писал по илюстрациите. Това до известна степен ме караше да се чувствам удовлетворена, че съм успяла да постигна онази симбиоза, която стои в основата на идеята. Имаше случаи, когато съчетах двама автори и се оказа, че това, което са ми изпратили отделно, в различно време, те отдавна са съчетали. И двамата бяха много приятно изненадани. Аз още повече.

Вили Тодорова, фотограф, която малко след участието си в проекта имаше изложба, след дълго колебание как да я озаглави, избра част от стихотворението на съчетаната с нея поетеса Мира Христова с „Осем вдишвания“. Имало е обаче случаи на разочарование и отказване от проекта. Макар на фона на цялото да са били единични, за съжаление, имаше и такива.

Имаш ли идея да включиш друг вид изкуства, например музика? Да се съчетава музика и изображение?

Има едно такова включване на Милена Иванова и Шве (Светла Йорданова). Милена Иванова, която пише, пее, свири и композира, избира за клиповете си снимките на Шве, която пък прави разни ШВЕ ШКИ ИСТО РИИ и рисува. 

Споделяш, че имаш желание да пътуваш из страната и да представяш проекта Manu Propria. Освен Пловдив кои други градове си успяла да посетиш и как се възприема от публиката?

Освен в Пловдив гостувахме и в Пазарджик. Реакцията на публиката беше изненадваща. Хората бяха притихнали и изгледаха кадрите сякаш бяха на кино. Бяха впечатлени и изненадани колко много талантливи българи има, макар да им бе прожектирана само първата част, а с днешна дата са вече 5. 

Какво е развитието на Manu propria в бъдеще?

Амбицията ми е да бъде издаден, но не с цел продажба, а тези 5 или повече тома от 500 стр. да намерят своето място в културни центрове. Иска ми се да бъде преведена на английски език, но всичко това изисква време и ресурси. Поради тази причина не давам голяма заявка, че това ще стане. Иска ми се, а дали ще успея - само времето ще покаже.

Сега подготвяш издание „Да сътворим книга Заедно“ за деца? Какъв е отзвукът от нея?

Родителите се радват (широка усмивка). Надявам се да включат повече такива. На първи юни тази година направихме рисуване на открито. Ще продължа с тази традиция, докато книжката не добие своя обем.

Какъв съвет би дала на младите творци в България?

Единственото, което следвам и търся, е искреността. Според мен, когато човек е искрен и влага сърце, нещата се получават.

Кои са бъдещите проекти, които подготвяш?

В момента тече проект, условно озаглавен „Пътуващ роман“. Романът няма претенциите за иновативност, но на този етап се получава интересно. Различни автори участват с по една-две глави, а книгата пътува от автор на автор. Идеята е да се получи завършена творба, написана от екип.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.