Успелите споделят

Възхита. Пример. Това са думите, които бих свързал с Орлин Милчев, известен още като Атила. Обещаващ млад режисьор. Водещ на страхотен подкаст. И икона на българската хип-хоп сцена. Няколко късометражни филма и девет албума зад гърба му. 47 епизода, изпълнени със смисъл. Съвсем скоро към този списък може да включим и албума „Няма пълно щастие“, който ще се появи през май, и дългометражния филм „Изкуството да падаш“. Но най-впечатляващи са неговата скромност и жажда да се развива в професионален и личен план, да се радва на малките успехи.

Кой е Орлин Милчев? И разбира се, кой е Атила?

Все повече през последните години няма разлика между персонажа на сцената и Орлин. Темите на песните са неща, които преживявам. Дълго време Атила беше бойното ми алтер его. Едно безпощадно МС, но с времето това се промени. Всеки текст вече е изцяло част от живота на Орлин. Но все още го има и Атила поради това, че е познат, а и поради факта, че понякога ми позволява да бъда малко по-груб, отколкото всъщност бих бил.

Как се влюби в ритъма и поезията? Какво значи за теб музиката?

Когато бях на 12 - 13, се сблъсках с рапа наистина. Това стана моят начин да изразя мислите си, тъй като не бях особено добър художник или певец. Бях и далеч от мисълта да пиша проза. Никога не е била важна формата, а идеите, които искаш да изкажеш. Пък и в онези години бях един мрачен, неразбран тийнейджър. Рапът стана най-достъпната платформа да се изразя, а той винаги е бил около мен. По стените на блоковете в квартала ми, в училище, по улиците. А освен това е една страхотна субкултура. Възможност да оставиш послание, а и да бъдеш откровен със себе си. Освен това съм израснал в дом, където словото е било на почит.

Винаги съм искал да се изразя, а рапът беше моят път. Това си остана моята буря в чаша вода.

Какво оказва най-силно влияние върху текстовете ти?

Опитвам се от малките неща от битието да достигна до заключение за вечните. Старая се да създам картина с детайли, проза за слушане. Опитвам се от малкото да изградя път към големите въпроси: Кой си? Какво правиш? Как оползотворяваш времето си? Кое е ценно? Но този път е чрез малките неща, защото го прави лично. Творчеството ми вече наподобява разкази в рап форма. Но пътят е винаги през малките към големите неща.

Твърде е претенциозно да търсиш директен отговор на големите въпроси. Пък и никога не работи.

Не върви да напишеш песен „Какъв е смисълът на живота?“.

Най-важното нещо, което искам да покажа, е честността. Това спестява много. Нужно е да сме съзнателни за нещата, които вършим. Трябва да си откровен със себе си и хората около теб. С музиката искам да отговоря на терзанията си, но да помогна и на слушателите да направят същото.

С какво те спечели киното, за да го превърнеш в неизменна част от живота си?

Киното съчетава всички изкуства. Текст, музика, визия, движение. Всичко е в киното. То е едно страхотно и достъпно за всеки средство, с което да разкажеш история. В рамките на два часа ти можеш да покажеш толкова много особености на живота, на поведението, на характера. Един правилен филм е едно парченце реалност, съставено от други реалности. Един от любимите ми цитати, свързани с темата, гласи:

Страхотно е човек да избере киното за своя професия, защото никога не може да го изучи напълно. Киното е едно необятно море, океан, вселена. Възможност да изживееш сто живота в един миг.

Песните ми също имат филмова конструкция. Също така не съм лек характер, което ми помага в режисурата.

Би ли ни разказал повече за проекта „Полет към дъното“?

Свързаха се с мен от организация, която се занимава с проблеми с наркоманията. Дадоха ми пълна свобода с молба да изготвя три кратки филма. Три гледни точки, свързани с дрогата и синтетичните наркотици. Опитахме се да бъдем сурови към материала. Целият екип беше невероятен. И съм много благодарен за съвместната работа. Тези кратки филмчета ще бъдат представяни в училища с цел превенция. Решихме да бъдат художествени, а не реални продукции, защото често художественият образ е много по-докосващ от действителния. Отзивите на този етап са страхотни. А епизодите могат да бъдат открити в YouTube.

Повече от година си водещ на един страхотен за българските ширини подкаст - 2&200 podcast. Как се породи идеята и какво предстои?

Започнах да слушам и гледам подкастове през 2014 година, като се влюбих в този свободен формат. Разбира се, започнах от Joе Rogan, Sam Harris. Намирах формата за гениален. Знаех, че искам да правя подобно нещо. Така дойде 2017 г., когато с Цветомир Цанов се заговорихме за подобна идея. Осъзнахме, че това има бъдеще. Появиха се хора, които ни подкрепят.

Започнахме геройски, но постепенно нещата ставаха все по-хубави. Благодарение на професиите ни имаме връзка с много различни хора, които правят формата все по-интересен. Освен това не се страхуваме да звучим глупаво. Свободата на формата ти дава невероятни възможности. Просто питаме, няма нищо предварително. Заявяваме мнения, мисли. А с времето подкрепата става все по-голяма. Разрастваме се.

Подкастът е невероятна тръпка. В едно забързано време е невероятно да седнеш да разговаряш с някого 2 часа. Изумително е, че ни слушат над 3000 души. Имаме планове единствено за развитие. Хората могат да ни подкрепят, тъй като разчитаме на тях. Не е никак лесно. Но се опитваме да бъдем честни във всеки един момент, това много се цени. Освен това всяко мое начинание е елемент от нещо цяло. Музика. Режисура. Подкаст. Те са част от нещо по-голямо.

В част от песните си, както и в епизоди на подкаста, споделяш промяната към по-здравословен начин на живот. Ще ни разкажеш ли повече? Как това промени ежедневието ти?

В един диапазон от време между 17 и 25 живеех бурно, без да се замисля. Пушех и пиех доста, понякога употребявах леки синтетични наркотици, не спортувах, не се замислях с какво се храня. Но в един миг разбрах, че това е голяма пречка на физическо и психическо ниво. Промяната започна бавно. Спрях всякакъв досег с леките наркотици и цигарите. Започнах да пия по-малко и разредено. Започнах да ходя на лостове и фитнес. Осъзнаваш, че когато си поставяш дългосрочни планове, всички тези неща са преграда. В момента се чувствам прекрасно, когато спортувам, храня се добре, не употребявам цигари и алкохол.

Не казвам никому да последва примера ми. Просто в един миг осъзнах, че навиците, които съм имал, ми пречеха. Идва момент, в който е значимо тялото ти да се чувства добре.

Какво за теб е успехът? Кое е значимото в живота?

Успехът е да прекарваш дните си, правейки нещата, които обичаш.

Живеем в свят, в който успехът е нещо грандиозно. За мен успехът е поредица от щастливи малки неща. Хубав обяд, човек, който да те хване за ръката, работа, която харесваш. Да имаш приятел, на когото да споделиш. И да не забравяш, че няма пълно щастие.

Успехът е да приемеш факта, че няма пълно щастие, и все пак да откриваш смисъл. Има една индустрия, която се опитва да ни убеди, че е важно да сме щастливи, да имаме бляскав живот. А това не е така. Важното е да намираме смисъл. Да се борим.

Понякога успехът е временна липса на сътресения. Успех е, че живеем в мирно време. Успех е, че имам топла вода вкъщи. Базовите неща са успехи, за които забравяме. Успехът са тези ретро ценности като морал, справедливост, чест. Днес малките сривове ни съсипват, а всъщност те са част от живота. Успехът е да свикнем с това. Винаги си щастлив в малкото, защото голямото е една битка.