От сърце

С първото покачване на температурите и първия кат връхни дрехи, захвърлени в гардероба, в ума ми се засажда мисълта за един ден или по-скоро една нощ в годината и с месеци трепна в очакване на Джулай морнинг. Всяка година едно и също, все едно съм отново на 14 и се измъквам тихо от вкъщи в 4 сутринта, за да посрещна изгрева, все едно е първият изгрев в живота ми.

Майка ми, разбира се, ще ме хване как съм се измъкнала, но ще ме изчака да изляза пред входа, ще ме изчака да изживея малкия си бунт, ще ми се скара само тогава, когато знае, че няма да се върна и че няма да ме принуди да се върна. 

Не знам каква е магията на Джулай морнинг, какво е това опияняване и защо го чакам така. Не знам всички ли го чакаме, или аз просто копнея за морето както никога досега. Защото лета без морски бриз, лета ли са изобщо? 

Досега не бях пропътувала цялата страна за един изгрев, но много хора го правят всяка година. А може би не чакаме изгрева, той е само награда, ако оцелееш през нощта. През пубертета всяка такава нощ е голяма и грандиозна, това е вкусът на младостта, киселее, затова пропиваме първо бира. Може би всички връщаме лентата назад на 30 юни и отново сме млади за една вечер.

След изгрева всички си тръгват, плажът опустява, вече отново сме стари, болят ни ставите, морската вода не помага. Прибираме се да пием аналгин и да си легнем, защото сме на работа, а мечтите и летните изгреви ги пазим само за уикенда. 

Джулай морниг е много специална вечер, но никой не знае защо. Никой не знае защо се събуваме и стъпваме в мокрия пясък или палим фенери, който падат в морето, никой не знае защо будуваме цяла вечер, защо изгряването на слънцето е такова събитие.

Нова година мина, лятното слънцестоене също, но сякаш това е първият изгрев за годината. Глътка младост или глътка свобода, но все пак спонсорирано от общината. Не знам дали Джулай морнинг е весел или тъжен празник. 

Преди време един приятел каза следното изречение и то се заби в ума ми като куршум и не го напусна, "Мирише на джулай". Той не мирише, но всеки знае как мирише. Мирише на хормони, огън, морска вода и любов. Не знаем към какво е любовта, но я има и огрява небето по-силно от всички фенери, които падат в морето.

Любов към лятото, към морето, към музиката, към младостта, към нас самите, към малките неща, към големите неща, към домашните ни любимци, към вечността и безвремието, защото часовникът спира със залязването на слънцето на 30 юни. Магически става сутрин и това е най-дългата и най-късата нощ в живота ти. 

Този Джулай ще се събуя и ще потопя краката си в пясъка, ще пия бира, ще се любувам на непознати лица, изпълнени с енергия, която само в тази специална вечер може да се види и ще мечтая за догодина. Догодина пак ще дойда до морето, бих пропътувала цяла Европа, за да дойда до нашето море и да посрещна нашия изгрев, най-великият изгрев, който не се вижда никъде другаде. Ние го откраднахме и го пазим, пускаме го веднъж в годината. Може би затова всички се събираме на 30 юни.