Интервюта

Днес Петър Бояджиев ще ни разкаже повече за първата локална платформа за настаняване на домашни любимци в България - PetStay.bg, на която е и основател. Чрез нея стопаните си намират и резервират лесно доверени гледачи и си осигуряват спокойствието, че любимецът им ще бъде оставен в най-добрите ръце, докато са временно разделени от него. Наскоро PetStay навърши 1 година и днес има 100+ активни гледачи от 8 града в България и над 300+ ревюта на стотици доволни стопани. Повече за начинанието ще научим в следващите редове.

Защо решихте да създавате бизнес в България?

Защото нямаше такава услуга (локална и добре направена) и защото аз лично, като потребител, изпитвах нуждата от такава платформа за нашия любимец. Не бях доволен от хотелите и нямаше на кого да го оставям. Иначе съм създавал и други бизнеси (GOBOX, Neural Media) и участвам в нови такива (COACHIEZ).

Вярвам, че въпреки малкия пазар, България е много добра отправна точка за старт и развитие на дадена идея – в която и да е индустрия.

Как се борите с бизнес пречките по пътя Ви?

С много упоритост, доста безсънни нощи и известна доза нахалство. Бидейки предприемач, трябва да приемеш, че пречките са освен ежедневие, то и важна предпоставка за правилно изграждане на бизнеса, надграждане на уменията, рафиниране на отношенията и, ултимативно, на постигане на растеж.

Човек се учи най-добре от грешките, а те идват от пречките.

Кой е най-безумният (нерационалният, непредвидимият) ход, който е довел до сполучлив резултат?

Винаги, когато ми се казвало „Не“ или „Това няма начин да стане“, се стремя, заедно с екипа, да намерим начин или т.н. workaround. Имали сме безумни подходи (в агенцията сме създавали едни от най-емблематичните нестандартни рекламни кампании за Cartoon Network, Queen’s, Pirin Spring), но винаги са сработвали в края на деня! В PetStay се оказа, че редица предприемачи са имали идеята още отдавна, но „цифрите не излизали“ или не са намирали финансиране. Ами прави се така, че сметката да излезе.

Кои са трите най-важни ценности за Вас?

В бизнеса: Aдаптивност. Креативност. Търпеливост. Същото важи и за живота като цяло, като добавим и емпатия, така нужна, за да може да вървим заедно в правилната за обществото ни посока. 

Мит ли е, че предприемачите работят по 16+ часа на ден?

Не. Горе-долу си е така. Ставаш и лягаш с това. Проблем е, когато се случва да сънуваш бизнеса и най-вече казусите около него. Тогава burnout-а е неминуем. Но всеки минава през това и то няколко пъти. Научваш се да го менажираш.

Кога е моментът да се откажете от един бизнес или една идея?

Доста труден въпрос, нямам и реален отговор. От стартирал бизнес не съм се отказвал още. Вярвам, че е комбинация от фактори, свързани с логиката и  емоциите. И когато тези две полукълба получат симбиоза и си кажат „Да, вече няма резон и няма и смисъл“ тогава е напълно правилен момент.

От идеи съм се отказвал над 100 пъти. От „Take-a-Bob” (реплика на take-a-cake, но си поръчваш топъл боб с наденица) се отказах, след като на 22 годишна възраст ходих по улиците из София 3 дни подред и питах 100 човека около 10 въпроса, свързани с идеята за бизнеса, и тогава 88% от тях отговаряха още на първия, че не биха си поръчвали боб с наденица онлайн.  Но... 15 години по-късно, още вярвам силно в идеята.

Какво НЕ бихте направили, ако бизнесът го налага и/или изисква?

Да жертвам принципите си.