Успелите споделят

Тази история започва с едно пиано и Петър Димитров, когато е на 4 години. След това продължава с ударните инструменти на около 9. Малко по-късно се запознава с голямата си любов – тромпета. Петър и неговият тромпет са били заедно до съвсем скоро, а общото им минало включва музикалното училище, после Консерваторията и завършва с напускането на оркестъра, в който прекарва почти 15 лета.

Междувременно вятърът го духва към морето на Албена, където се провеждал медийният фестивал и през чиито последни издания работил там по организацията. Бил съавтор на предаването за култура на Юрий Дачев “Рецепта за култура” по БНТ. Бил водещ на емблематичното музикално шоу “Купон на изток от рая” на Ники Кънчев по Дарик. Така през годините му се случвали безброй невероятни неща, които между 20 и 30 попива като гъба.

Точно между тези години се появява в главата му и идеята за фестивал с джаз. Отведнъж – ясна, конкретна, напълно готова – от А до Я. И това е A to JazZ. Как продължава тази история ли? Ще разберем от самия Петър Димитров, който не просто отговаря, а увлекателно разказва.

Какво подбуди желанието ти да започнеш A to JazZ Festival преди девет години?

Вдъхнових се от един друг джаз фестивал – първият, на който отидох. Няколко дни по-късно си тръгнах много разочарован и с разбито сърце, защото я нямаше магията, която трябва да съпътства всеки един фестивал. Бях твърдо решен да измисля формат, в който музиката да е преживяване, магия и енергия, а не просто поредица от концерти. Така и стана…

В една февруарска утрин, докато гледах замечтано Витоша през прозореца, A to JazZ просто се появи.

Първо беше усещане, превъзбуда. След няколко минути се прояви идеята за Докторската градина и връзката с музикалното училище, красотата, спокойствието и аристократизмът на тази градина. И така се роди фестивалът.

Към днешна дата A to JazZ Festival се посещава от стотици хиляди души – как го постигна?

Истината е, че за деветте издания са ни посетили почти 200 000 души, като половината са само последните 5 години. Съставките са добри идеи, вдъхновение и желание за развитие, добра организация, подход към публиката, начинът, по който им поднасяш съдържанието, и късмет.

Реших да инвестирам всичко във възможно най-качественото съдържание, представяно до момента на български джаз форум. И да го направя достъпно до най-много хора не само чрез свободен вход, но и на разбираем за хората език и подход. Именно заради това стигаме рекорди по посещаемост всяка година.

Самият аз не мога да го осмисля още, но е факт. Факт е и че за последния A to JazZ имаме почти 10 000 души нова публика – хора, които вече са в джаза. Най-ценното от това е не бройката, а че тези, които преди 2 или 3 години са били най-отзад в публиката, днес са най-отпред. Това означава, че хората обичат и идват на фестивала заради музиката, защото тя им носи истинска емоция, а събитието – цялостно преживяване. Това е магията!

На какво се дължи това развитие?

Благодарение на нашия труд и безрезервна любов към музиката, благодарение на публиката и невероятната обратна връзка от всичките ни артисти имаме истински международен джаз фестивал в България. Той е такъв не защото има международни участници, а защото за него се говори в чужбина и хората идват от Европа на джаз уикенд в София. Точно това е и причината най-голямата телевизия за сценични изкуства MEZZO сама да пожелае да снима и излъчва A to JazZ пред 54 милиона зрители по света.

На сцената на фестивала излизат и световноизвестни изпълнители от цял свят – какво казват те за България и за българската публика?

Страшно много се гордеем със селекциите за фестивала, защото с тях сбъдваме мечтите на хората, които обичат тази музика, и представяме велики артисти пред публиката – да знаят какво означава високо ниво, да чуят най-актуалните джазмени в момента и най-големите звезди в музиката. Такива са Бранфорд Марсалис, Рой Харгрув, Даян Рийвс, Крисчън Макбрайт, Робърт Гласпър, Джейкъб Колиър... Всички те са за първи път в България, карайки невярващите на очите и ушите си почитатели буквално да настръхват от емоция.

Знаете ли, че на повечето от изброените артисти A to JazZ им е един от най-силните участия и с най-многобройна публика в цялата кариера – колко невероятно звучи, но е факт. Написаха го в профилите си и Крисчън, и Лейла Хатауей, и самият Колиър тази година. Просто българската публика и точно тези хиляди хора на фестивала карат артистите да полудеят на сцената и точно това ги прави най-щастливи. Конкретно те казват:

София е един от най-красивите градове, дори не сме си представяли, че е такъв. Публиката и хилядите млади хора са най-големият ви ресурс. A to JazZ е един от най-силните фестивали, на които сме свирили някога, и екипите ви са едни от най-добре организираните, с които сме работили.

Как може такова събитие да се самоиздържа?

Този въпрос е един от трите най-важни за нас, най-често задаваният и ми е любим.

За девет години ние изградихме собствен икономически модел, който да може да издържа фестивала около 65%, тоест самофинансираме се. Имахме спокойствието и поехме отговорността да го създадем благодарение на изключителната подкрепа на Фондация "Америка за България", впоследствие и на Столичната община и Министерството на културата. Това са трите основни стълба, благодарение на които ние се развиваме, извън нашия вече значителен принос за това.

Бизнесът припознава все повече A to JazZ като културен и социален фактор и иска да инвестира в обвързването си с такова значимо културно събитие и с неговата публика. От друга страна, публиката ни подкрепя все повече, купувайки фестивалните ни сувенири, напитки и всички услуги, които предлагаме на събитието. Въпреки това, в реалността, в която се намираме, всеки един фестивал с висока художествена и културна стойност не може да съществува без подкрепа с публичните средства – общините, министерствата и другите фондове. Именно те са тези, които трябва да подобряват средата така, че културните оператори да създават продукти като фестивалите, за да стимулират културното, социално и икономическо развитие на нашата страна. Това е основата.

Но това е само едната страна на монетата. Другата е, че не трябва да правим продукт, без да имаме ясен бизнес план и посока на развитие, и да създаваме продукт със средствата, които сме получили от община или държава. Не може и не трябва да разчитаме само на тях. Тези средства винаги ще са недостатъчни и трябва да мислим за относително устойчиви модели, какъвто е нашият, за диверсифициране на източниците, за да се закрепиш. Монетата има и още страни всъщност значи не е монета, а рубик куб...

С прости думи – културата не може да се самоиздържа напълно почти никъде по света, но пък може да спомага издръжката на много други сектори…

Има ли поддържана култура едно общество, има и възход!

Как се създават навици за стойностна музика в обществото?

Всяка музика носи своята идентичност, ритъм, мелодия, енергия, послание…

Аз слушам всякаква музика и рядко си позволявам да я определям на стойностна и нестойностна. Просто музиката е магия, единственото абстрактно изкуство, то не може да се пипне, види, помирише, няма физическо измерение, освен звука. Тя може да те накара да чувстваш всевъзможни неща – може да те развесели, натъжи, замисли, приспи, да те накара да танцуваш...

Навиците идват от средата, в която вирееш, и нещата, които се случват около теб. Така в последните две – три години от улиците и заведенията се чува джаз. Отвсякъде звучи джаз. Само за този период отвориха 6 нови пространства с джазова програма. Звуковата среда на града ни се промени и сега София е джаз.

Какво е джазът за теб?

Джазът е единственият музикален жанр, който не е спирал да се развива динамично, откакто е създаден до ден-днешен. Той дава пълна свобода на творчеството, а полетът на мисълта на музиканта се излива във всяка импровизация. Това е велико! Джазът е свобода. Той се превърна в мисия за мен и екипа, както и това да спомогнем развитието на българската сцена и артисти по света. Затова стартирахме и редица професионални и образователни събития, за да можем да улесним всички в пътя им към чуждите сцени.

А България?

България е в сърцето ми. Семенцето го пося дядо ми – един от строителите на съвременна България.

Никой от семейството ми никога не е имал намерение да напусне родината, а напротив – да работи за нейното благо и развитие, въпреки всичко. Освен тогава, когато дядо бяга през 40-те в Чехия, защото е николапетковист. Но се записва в строителния техникум в Прага и се връща с образование, каквото малцина са имали тогава. Работи за страната си, пише “именувам се”, особено в края на 60-те, и пак продължава да работи за страната си. Тези, които познават историята, разбират какво имам предвид.

Понякога чувам критики, че прекалено много се превъзнасям по “страхотните български таланти” и прочее по адрес на уникалните ни културни и други дадености. Ние все искаме да се отъждествяваме с нещо небългарско. Мнозина казват по повод фестивала, че се чувстват, все едно не са в България. А аз им отговарям – не, напротив, точно в България сте.

Свиквайте с хубавите неща и ги приемете за ваши! Защото те са ваши!