Интервюта

Мария Спасова е журналист по образование (като е била част и от нашия екип, с което се гордеем) и певица, която е учила народно и поп и джаз пеене в гимназията. Пише проза и поезия, за които е печелила конкурси и е получавала награди. Любимият ѝ жанр е рока, като е била вокалист в различни групи. „Сънища“ е дебютната ѝ самостоятелна песен.

В творческите си търсения Мария не се ограничава от музикалните жанрове, от които черпи вдъхновение. Това си проличава в песента "Сънища", която е с поп и RnB звучене, докато албумът, върху който работи с пианиста Ангел Николов, наподобява джаз. 

Дейността ѝ, свързана с музиката не приключва тук, Мария преподава на деца от музикална формация, което намира за вдъхновяващо и зареждащо.

За Успелите тя сподели кои теми я вълнуват най-много по отношение на творчеството ѝ, както и кои са най-големите предизвикателства пред дебютиращия артист.

Какъв е процесът по създаването на самостоятелна песен?

Творческият процес по написването на авторска песен е много индивидуален и различен за всяка песен - няма конкретна формула. Може да се започне от музиката или от текста, или пък да се комбинират различни подходи. В повечето случаи аз започвам от текста, тъй като обичам да изразявам чувствата си върху белия лист. Пиша текстове в проза и поезия от малка и всеки път, в който усетя муза посягам към химикалката. Такъв беше и случаят със “Сънища”.

Нейният текст е поема, която не очаквах, че някога ще бъде облечена в музика. Един ден докато си репетирах на пианото ми хрумна мелодията за припева и около него сглобих цялата песен. Повярвах в звученето на тази мелодия и събрах смелост да направя така, че тя да види бял свят. Що се отнася до процеса по реализиране на авторска песен като краен продукт е много важно да намериш хора, с които се разбирате и гледате в една посока, за да върви работният процес приятно и вдъхновяващо. 

Кой за теб е по-честият извор на вдъхновение, любовта или нейното отсъствие?

Всяка ситуация, която предизвиква бурни емоции у мен може да бъде вдъхновяваща, но като че ли драматичната любовна лирика ме влече повече. Намирам красота и сила в подобни текстове, тъй като се изисква смелост от страна на автора да разголи душата си и да застане зад думите си. Смелостта да се покажеш в момент, в който си най-уязвим е признак на зрялост. Но напоследък като че ли се изчерпах да пиша драматични текстове и се стремя към по-свежи и слънчеви истории.

Снимка: Антон Бенгарски

Какво ти дават сънищата, за да се превърнат във важен мотив за твоите песни и текстове?

Моите сънища са съвкупност от много шантави епизоди, които ме пренасят в едно друго измерение. Много си ги обичам, тъй като ми дават идеи, по които да мисля. Минусът на интензивните сънища е, че понякога мога да съм негативно настроена в ежедневието си заради лош сън, но се уча как да деля двата свята и да използвам само светлата страна на сънищата. 

Кога един артист разбира, че е готов да реализира самостоятелен проект?

Не мисля, че има някакъв конкретен момент, в който осъзнаваш, че си готов. По-скоро става въпрос за изграждане на увереност в хода на израстването като артист и трупането на опит и знания. Бих го нарекла еволюция, която се случва естествено, когато работиш упорито и последователно. Истинската удовлетвореност за мен идва, ако следвам сърцето си и се ръководя от любовта към музиката и изкуството - всеки друг мотив носи само временна наслада. Аз винаги съм изпитвала желание да творя, защото вярвам, че имам какво да кажа чрез гласа си. Освен това, изкуството те прави безсмъртен. Оставяйки следа зад себе си, знаеш, че си достигнал до някого. А вдъхновил ли си, мотивирал ли си дори само един човек да следва мечтите си, значи си направил много. Хубаво е да мечтаем, за да има какво да ни се сбъдва!

Заглавна снимка: Антон Бенгарски