Интервюта

Росица Рикова, позната като Момичето с изгревите е заснела повече от 300 изгрева за 2021 година! За нея всички изгреви са красиви по свой си, различен начин. И всеки изгрев носи надежда и е ново начало... Разбира се, Роси среща трудности при изгревните си ангажименти, както сама ги нарича. Определено е трудно да ставаш рано всеки ден, да обработваш толкова много кадри и да описваш и разказваш поредната вълнуваща история. Това ѝ коства пренебрегването на други любими занимания. Може да прочетете повече в интервюто ни с нея:

Роси, изгревът за теб ново начало ли е?

О, да! Всеки изгрев е ново начало, нов ден, нова надежда и за мен е огромно щастие, че успях да видя толкова много за една година! Да започнеш деня с изгрев е изключително зареждащо. Когато си изпълнил сетивата си с красота и хармония от ранно утро, няма как и целият остатък от деня да не бъде положителен. Хубаво нещо е изгревът! Опитайте и ще се убедите!

А залезът какво символизира?

В никакъв случай не подценявам залеза. Първо се влюбих в него и едва по-късно се появи любовта ми към изгревите. За мен обаче са много различни. Залезът е за споделяне, за приятели, за семейство, за влюбени, за обичта към другия, докато изгревът за мен е за любовта към самия себе си. Е, след него пак може да пиеш кафе с приятели! 

Кой е най-красивият изгрев, който си запечатала?

След като съм заснела повече от 300 изгрева тази година, изключително ми е трудно да сложа такъв етикет само на един от тях. Красивите изгреви бяха много и всички са красиви по различен начин. Дали ще е заради огромните вълни, които се разбиват в скалите и се извисяват като огромен фонтан, а след това се разпръскват на хиляди бели капчици, или ще е заради огненото небе, или заради огледалната повърхност на някое езеро. Всеки път е различно и по свой начин красиво. Най-запомнящи обаче са изгревите, които са споделени с приятели, и освен красотата се превръщат и в приключения, а после и в красив спомен. Всеки изгрев ми е дал много и за миг не съм съжалявала, че тръгнах по този път.

Мислила ли си за изложба или някакъв проект, свързан с колекцията ти от изгреви?

Не ми остава време да мисля в тази насока, но едва ли всичко ще приключи с последния изгрев на 2021 година. Ще видя какво ще ми поднесе съдбата. Все ще се прокрадне някаква идея!

По професия си административен асистент на вятърен парк, а кога се зароди любовта ти към фотографията?

Любовта ми към фотографията се зароди, когато започнах да пътувам. Исках да запечатам всичко, което ме е развълнувало – всяка гледка, всичко необичайно за новите култури, до които се докосвах. Исках да запечатам всеки момент, да споделя видяното с близки и познати и след време да се връщам мислено на местата, на които съм била, само с един поглед. В един момент обаче снимането с телефон не ми беше достатъчно. Мечтаех да снимам като фотографите от National Geographic (това продължавам да си го мечтая, смее се) и това ме отведе до вратите на Photoschool, където направих първите си стъпки.

Предполагам, че екологията е важна за теб, предвид работата ти. Натъкваш ли се на грозни гледки, докато снимаш? Мислила ли си да организираш нещо в тази посока, примерно почистване, тъй като привличаш различни ентусиасти в снимането на изгреви?

Екологията е от изключителна важност за мен. За най-голямо съжаление, не е имало място, на което да съм снимала и да не е имало следи от човешкото нехайство – бутилки, чашки, фасове, кенчета и каквото друго се сетите. Понякога е покъртително. Организирала съм почиствания на няколко пъти. Последното беше съвсем скоро на плаж Болата, където 7 човека събрахме 26 чувала боклуци.

За жалост, не са много желаещите за такива мероприятия, но се надявам все пак публикациите да имат някакъв отзвук и с времето да заразят все повече хора. Все пак Земята е общият ни дом и трябва да се грижим за нея, за да може и тя да се грижи за нас. Вече ми е ясно, че е трудно да променим възрастните, но децата – в тях е надеждата и затова е хубаво те да бъдат въвлечени с подобни инициативи по почистване, засаждане на дръвчета, преходи из планини и гори. Веднъж зароди ли се любовта към природата, после е лесно! 

Кое е най-тежкото в изгревните ти ангажименти освен постоянното ставане в 5 сутринта?

С ранното ставане някак си свикнах, но за да успея да обработя кадрите и да опиша поредната история, трябваше да се откажа от други неща като спорта например. Липсата на спорт много ми тежи. Понякога и сънят не достига, но с това вече свикнах. Човешкото тяло има невероятни способности. Наложи се да се откажа и от лежерните уикенди. Сега те са запълнени от обработка на снимки и писане. Ако някой ми беше казал, че ще посрещам изгреви цяла година, никога не бих повярвала. Казах си, че ще се опитам, но не се опитвах да видя всички 365 изгрева, а само следващия. Така е по-лесно.

Разкажи ни за най-емоционалната, най-смешната и най-страшната случка, свързана с изгревен ангажимент?

Най-емоционалните са много – като тръгнем от първия „сутрешен купон“, когато приятели ме придружиха на изгрев и дори имахме саксофон и китара, та си спретнахме голяма забава, след това когато открих полянка с кокичета до морето, следва невероятна закуска за около 50 фотографа с пържени филийки и сладко от горски плодове, сготвена на място, приготвена от невероятния Данчо от "Прегърни готвача". Следват споделени изгреви със скъпи приятелки на Синеморец, Джулай морнинг с близо 100 души, танцуване на Джерусалема и 220 яйца, направени на вкусна закуска, отново от "Прегърни готвача".

В този ред, следващият ми най-емоционален изгрев беше на рождения ми ден, когато приятели ми организираха хавайско парти-изненада на плажа. Следва изгрев от покрива на Катедралния храм "Свето Успение Богородично" във Варна, който в момента е в ремонт. След него си казах, че няма какво повече да ми се случи, но по-късно летях с балон над Белоградчишките скали по изгрев. Сега очаквам следващата си най-голяма емоция – последния изгрев на 2021 година! 

За най-смешна история - също ми е трудно да избера само една. Като започнем с Тодоровден и как, за да го отбележим, скочих на гърба на Милен, който е приятел фотограф и от ден втори ме придружава на изгревите и без неговата помощ не знам дали бих стигнала до тук. Та така се засилих, че се претърколих пред него и двамата паднахме. За щастие, имаше кой да го заснеме и много се смяхме.

Следва срещата ни с една възрастна сръбкиня, която търсеше нещо да хапне, преди да отиде на зъболекар и псуваше като каруцар. Попита откъде сме си взели кафе, ние я упътихме, а машината ѝ пусна само чашка, при което тя се върна още по-отчаяна, но в същото време се смееше и беше толкова изразителна, че все едно някоя театрална актриса стоеше пред нас. Махаше с ръце, обясняваше, псуваше, смееше се. Много ни беше забавно. Една друга сутрин пък се подхлъзнах на една дъска до морето и паднах по гръб, а краката ми се озоваха във водата, но фотоапарата държах нависоко.

На рождения ми ден, както вече ви споменах, ми направиха парти изненада и дори разпънаха чаршаф, на който имаше най-различни лакомства, но се оказа, че сме на нудистки плаж и докато закусвахме, покрай нас започнаха да се разхождат и да бягат хора тъй както майка ги е родила или най-много с някоя шапка на главата, да не слънчасат.

Най-страшна случка: За щастие, тук мога да сложа само една – когато една група от 4 кучета тръгна да лае Милен и нещата сигурно щяха да загрубеят, ако той нямаше статив в себе си, с който да ги подплаши.

Пожелай нещо изгревно на читателите ни?

Бъдете слънчеви като лятно утро, жизнерадостни като пролетни птички, шарени като есента, обичайте природата и прекарвайте колкото се може повече време сред нея! Не забравяйте, че всеки нов изгрев е ново начало и нов шанс да бъдем по-добри!

Снимков материал: Личен архив Росица