Рупите - в ореола на мистиката
В подножието на Пирин есента докосва земята с кадифени ръкавици. Пътят криволичи между надвиснали клони към местността „Рупите”, разлята по брегa на река Струма. Завивам вляво, след синя указателна табела и пред мен изниква Кожух планина. Безмълвно издигащият се хълм някога е бил действащ вулкан. Огнената му лава погребва завинаги древния град Петра, намиращ се в подножието му.
Много мистика се крие по тези земи. Именно тук пророчицата Ванга избира да прекара последните години от живота си. Приживе тя разказва, че мястото я зарежда с енергия: „Тази долина е необикновена – излъчва голяма сила.”
Идвам в Рупите за трети път. Тук винаги ми е уютно и топло, меко като в одеяло. Виждам бронзовата скулптура на Ванга. Слънцето я гали с медни лъчи и тя сякаш засиява със собствена светлина.
Пристъпвам към църквата „Света Петка Българска”, чиито бели куполи се издигат към простора. Портата на белия храм винаги е отворена за посетители. Още отвън виждам уникалните стенописи, които разбунват духовете в Българската православна църква, заради своята прекалена реалистичност. По-късно конфликтът е потушен, но Ванга остава дълбоко огорчена. Тя изгражда храма с лични спестявания и с помощта на над 2000 дарители. „Храмът е за всички хора, които вярват в доброто. Искам църквата ми да е бяла и красива, да идват в нея хора от целия свят… Тук ще седнат духове от всички вери. Рупите ще се превърнат във втори Йерусалим!“, казва тя.
И аз влизам, и запалвам свещичка в името на доброто. От стените ме гледат бледи лица, едно от които - на самата Ванга. Тя, като че ли още наглежда дали заветът ѝ се спазва и закриля това място. Дори в смъртта си остава близо до хората, които днес идват с благодарност на гроба ѝ, в двора на храма. Той винаги е отрупан с живи цветя.
Над реката, минаваща покрай храма, се е излегнал дървен мост. Зелената стена от бамбук почти го е скрила от погледите. Приближавам се до него и виждам покривите на няколко малки къщички, една от които – на самата Ванга.
Заглеждам се в топлите пари, стелещи се над минералните извори в Рупите. Като фини копринени нишки те покриват водата, издигат се над нея и след това се разтварят във въздуха. Термалните извори, освен мистични, са и лековити. Много посетители идват тук, за да търсят изцеление за болестите си. „Вълшебна е тази вода. Всичко лекува. Но пари от този извор не търсете. Почнете ли да я продавате, ще изчезне оттука и един Господ знае къде ще се появи. Пазете я тази вода!”, казва Ванга.
Според нея горещата бездна, която поглъща древния град Петра, изпраща топлите си пари, за да се лекуваме. „Това са въздишките на загиналите хора. Те искат да ги помним и почитаме, да знаем, че са живели по тези земи. Не забравяйте, че Природата и Богът са по-силни от хората.”, разказва тя.
В памет на невинно загиналите на отсрещния хълм е вкопан бял мраморен кръст. Плочите, от които е изграден, образуват стъпала. Изкачвайки ги, човек символично повтаря пътя на Христос към Голгота.
Не ми се тръгва. Мястото ме привлича с хармонията, която поражда в душата ми. Дори и да не вярвате в чудодейните способности на баба Ванга, не бързайте да отписвате Рупите от вашия списък с пътешествия. Тук има място за всички. Природата, чистият въздух и енергията ще успокоят духовете в душата ви. Необяснима е магията на Рупите, но всеки, който я е усетил, се връща тук отново и отново!
