Октаново число

Като зрител, ти какво изкуство харесваш?

Смело изкуство, което изразява позиция. Изкуство, което не се старае да те накара да се чувстваш удобно и спокойно, а напротив.

А какво не можеш да понасяш в една творба?

Самоцелни решения. Импотентност. Нищонеказване. Мързеливо изкуство.

Какво те накара да станеш графичен дизайнер? И ако не беше избрала това, какво друго би станала?

Единствено и само това, че искам да го правя, интересно ми е и ми е приятно. Когато спре да ми бъде приятно, ще трябва да си намеря друга професия.
Бих станала астрофизик или криминалист. Искала съм да бъда и патоанатом.

Защо избра България пред Италия?

Когато не знам какво да правя, се старая да не правя излишни движения. Затова, когато завърших бакалавърска степен в Италия и не знаех дали веднага да запиша магистратура – нито каква, нито къде, се прибрах за лятна ваканция. Един ден реших, че искам да разбера какво е от другата страна на театралната постановка, тъй като винаги ми е било интересно, и изпратих CV-то си, заедно с мотивационно писмо за стаж, до няколко столични театъра. Получих само един отговор – от Народния театър „Иван Вазов“, и започнах стаж там, който после премина в постоянна работа за следващите 4 години.

Какво е добрият дизайн за теб – прикрива недостатъците на продукта (обекта), подчертава предимствата му или нещо друго?

Добрият графичен дизайн е този, който успява да предаде желаното послание на желаните хора. Ако не знаеш какво искаш да кажеш и на кого, няма дизайнер на света, който да те спаси от безсмислие. Това е гледната ми точка за графичния дизайн, като работещ в сферата. За всички други сфери на дизайна мога да отговоря поотделно, но само като потребител.

Колко лога могат да се натъпчат на 1 кв. см?

Безкрайно много... но ако са едно върху друго.

Кога направи първия си проект? Какъв беше?

Когато бях на 16 или 17 г. Беше календар и онлайн визии за среща на феновете на една американска рок група в Далас. По това време общувах онлайн с тази фен група и едновременно упражнявах английския си език и уменията си за работа с Photoshop. Тогава бяха много популярни дискусиите във форуми, а присъствието на човек там беше обвързано с наличието на аватар и банер в полето за подпис. Тогава се появи и тенденцията двете изображения да си отиват по някакъв начин, да са съчетани и ето, аз това правех – произвеждах „комплекти“ от аватар и банер за форумите, посветени на групи, филми и друга популярна по това време култура.

А какъв е последният?

Заради извънредната обстановка имам няколко проекта, които са отложени във времето и са в процес на подготовка – визиите за премиерата на Явор Гърдев „Завръщане у дома“ от Харолд Пинтър в МГТ „Зад Канала“ и за 13-о издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, което се премести за октомври и ноември т. г., но вече може да видите тийзър на визията му в социалните мрежи.

Предстои да започна един изцяло собствен проект (т.е. сама да съм си работодател и изпълнител), който е подкрепен от програма „Солидарност в културата“ на Столичната община. Казва се „28 дни blackout поезия“ – в рамките на 28 дни, колкото е карантината за заразени с COVID-19, ще представям онлайн всеки ден по 1 blackout поезия в инстаграм профила @28daysbp. Избрах blackout поезията заради силно визуалния ѝ аспект – ще използвам различни техники за „заличаването“ на излишните думи, като след края на епидемиологичната обстановка оригиналите ще бъдат обявени и за продажба. Ще има и „гост-изпълнители“, но повече за тях по-нататък.

Кога си позволяваш да си дръзка в дизайна?

Единствено и само когато това би отговаряло на смисъла на проекта, за който се прави въпросният дизайн. Веднага давам и пример – един такъв проект е „Нонумент“. Темата на този радио балет, начинът, по който „се изпълнява“, изискват да има елементи на дързост във визуално отношение – някакво нарушаване на стандартите и на нормите. Затова и си позволих да предложа по-смели цветови комбинации и картичките с „fake facts“, които мисля, че направиха една приятна връзка между миналото и настоящето.

Разбира се, отношение към дързостта има и екипът на проекта – със Стефан А. Щерев работим от доста години вече заедно и аз знам какво мога да си позволя като дизайн и какво не за неговите проекти. Той пък знае какво да очаква и какво със сигурност няма да му бъде предложено като визия. Работила съм и с много консервативни хора, които не биха искали нищо подобно във визиите си. Обикновено не повтарям проекти с тях.

Как онлайн ресурсите за графичен дизайн промениха това поле? Ощетиха го, като понижиха качеството и настана всеобщо дизайн-ване от непрофесионалисти или възбудиха интереса на хората към дизайна, така че да осъзнаят важността му, да започнат да се образоват в тази посока, както и да търсят професионална намеса за проектите си?

Ако говорим за сайтовете от типа на Shutterstock – от моя гледна точка изобилието на онлайн ресурси може да е улеснение за дизайнера, но той трябва да е изключително внимателен с тези ready-made материали. Положителният аспект за клиентите пък е, че това позволява по-ниски цени и по-кратки срокове на изпълнение. Но отново казвам, че и двете страни трябва да са много внимателни с употребата им.

А феноменът на „всеобщо дизайн-ване“ е може би резултат на това, че, поне в България, всеки може да си инсталира последната версия на Photoshop и да се самообучава напълно безплатно. Първият и по-лесен за дефиниране проблем е технически – не отделят достатъчно време, за да се самообучат как да използват софтуера. Другият проблем се състои в липса на каквато и да е естетическа чувствителност.

Моят опит показва, че хората, които са с нагласата „мога всичко сам“, в повечето случаи истински харесват крайния си продукт, не забелязват нищо нередно в него и дори търсят одобрение от други лица, което, ако не получат, не приемат като основателна критика, а като завист и заяждане. Първата правилна стъпка е – потърсете професионалист. Втората – доверете му се и го оставете да работи.

В момента какво най-много те вдъхновява за работа? Някоя идея, визия, мисъл, която не ти излиза от ума?

Най-често ме вдъхновява музика, докато работя, почти винаги слушам музика и понякога една и съща песен on repeat. Ето в момента това е A place in the Sun на Stevie Wonder.

Графичният дизайнер може да променя поведението на хората към даден продукт. Това натоварва ли те с някаква отговорност по отношение на продукта? И можеш ли да създадеш визия за проект, в който не вярваш или не харесваш?

Мога, защото вече съм го правила, но затова избрах и да изляза на свободна практика – за да си избирам проектите. Налага ми се, разбира се, да работя и за проекти, които не намирам за невероятно вдъхновяващи и ценни, но се старая да ги държа под определен процент от общото ми количество работа. Особено когато става дума за събития от културния живот у нас, имам остра непоносимост към липсата на вкус и откровения кич, който ни се предлага. Радвам се, че съм в ситуация, в която мога да отказвам някои покани за работа.

Има и каузи и идеи, за които никога не бих работила, например антиваксър кампании, националистически движения, религиозни организации, конспиративни теории и други, откровено забавящи еволюционния процес явления.

Светът около нас става все по-визуален – появяват се приложения, които изцяло предпочитат изображенията пред текста, освен това от статично изображение все повече се върви към видеоформат. Как тези тенденции се отразяват на графичния дизайн и какви предпоставки за него създават?

Започва да става неконкурентоспособно да се „профилираш“ само в графичен дизайн и според мен, бъдещето на фрийлансърите е в придобиването на все по-широк кръг умения. Бих искала да изразя и еретичната мисъл, че театралният плакат има нужда от преосмисляне в контекста на 21. век. Напълно недостатъчно е да се създаде плакат за една постановка, който да е самостоятелен и неинтегриран в цялостна визуална концепция за реклама.

Задължително е да е адаптивен за форматите, които в момента се използват най-масово за разпространение, а те със сигурност не са 70х100 см. Нека гледаме с уважение към добрите примери от миналото, но да не забиваме упорито пети в земята, демонстрирайки криворазбран традиционализъм и носталгия по вече отминали и неприложими към съвременността практики.

Ина Дублекова и Кремена Христова са авторки на интервютата.