Великите непознати

Читателю, няма как да знам твоите първи мисли сутрин – дали се вдъхновяваш от слънчевите лъчи, дали се тревожиш от предстоящите предизвикателства на работа, дали продължаваш съня си и така до първата глътка кафе, дали не бързаш да кликнеш в интернет…Не знам, но ми се иска сутрин с отварянето на очите си да копнееш – да копнееш да раздаваш обич, да откриваш знания, да дерзаеш, да изпитваш копнеж по неповторимия си предстоящ ден.

В днешното утро аз осъзнах, че една от причините да се будя с вдъхновение е стремежа ми по откриването на поредния велик непознат. Толкова съм устремена всяко утро, че съм будна много преди да се докопам до първата си глътка кафе. Има толкова велики истории на наши сънародници, които чакат да бъдат научени, да бъдат разбрани, а след това споделени. Ето и затова дори в момента, пишейки тези редове, ръцете ми едва догонват вълнението и по следващата история, която бързам да ти споделя…

Ходиш ли на кино? А знаеш ли кой е първият български филм? Ако да, може би знаеш кой е и неговият създател? Аз не знаех до една от онези вдъхновени утрини, когато в търсенето си не попаднах на историята за Васил Гендов или Българан. Първият български филм е „Българан е галант“ и е създаден през далечната 1915 година, когато  в ролята на галант влиза самият режисьор - Васил Гендов.

Роденият през зимата на 1891 година в Сливен талантлив Васил израства в годините на прохождаща България, когато хората са гладни за културен живот и развитие. Устремен и буден, на 14-годишна възраст той започва като ученик-стажант в театър „Сълза и смях“, както и в Народен театър. Дебютът на сливенското момче е въплъщението в ролята на Робер Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О.Ернест. Влюбен в театралната сцена и окрилен от актьорската игра, нашенецът завършва висшата театрална школа „Ото“ във Виена, след което се отправя към филмовата къща „АИКО“ Берлин, където успява да специализира. Именно в Берлин се поражда и най-голямата, вечна любов на Васил, тази към седмото изкуство - киното.

Разбира се, всички велики непознати си приличат по една и съща характеристика – България е с приоритет! Точно поради тази причина Васил Гендов предпочита да остави следа след себе си в Родината и да спомага с уменията си като актьор в трупата на Роза Попова. След няколко години работи като драматичен администратор в Русе, година по-късно вече е директор на пътуващия драматичен театър „Български театър“ София. Заедно със съпругата си Жана Гендова са основоположници на Софийски пътуващ театър, с който обикалят десетки кътчета на китната ни България.

Вероятно се питаш където остана мечтата за киното, спокойно - в сърцето му е. Увлечен от работата си в театъра, Васил не забравя мечтата си да покаже и на Родината седмото изкуство. След дълги и неуморно борби с консервативното мнение на обществото по повод непознатото до момента изкуство, Васил основава първата филмова кооперация „Янтра филм“. По това време родната общественост възприема киното като лековато забавление и трудно приема този нов за България вид развлечение. С идеите и творчеството си обаче, Васил разчупва това всеобщо мнение и бива инициатор за създаване на първия Съюз на артистите в България, след това учредява Съюза на кинодейците, както и първия съюз на филмовите дейци.

Комедията „Българан е галант“ е първият за България игрален филм – черно-бял и ням. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов, който усърдно работи спомаган от прожекциониста на киното – испанецът Гаетано Пиа де Флорес, който от своя страна многократно изразява възхищението си по амбицията и любовта на сънародника ни към кинематографията.

             Филм: "Дяволът в София" 1921 г. 

Запис от филма липсва, днес няма копие, а оригиналът му изчезва скоро след представянето му, когато унгарският собственик на "Модерен театър" взема единствения запис със себе си и потъва в забрава. Прецизно подреденият сюжет, повлиян от популярните по онова време комедии на Макс Линдер е впечатляващ за критичната българска публика. В черно-бялата продукция Българан изпъква като скромен, наивен, влюбен младеж, който е загубил ума си по изискана дама, която дава добър урок на своя млад ухажор, възползвайки се от неговата наивност. След като Българан е изигран“= да ѝ купува какви ли не подаръци, да я води на скъпи заведения, той получава само един дребен бакшиш, който му напомня да не бъде толкова лековерен със следващата красива дама в живота си.

Изчезването на единствения запис на филма съвсем не обезкуражава нашенеца, напротив – той е успял да сбъдне най-голямата си мечта и въпреки скептицизма на българите по това време успява да привлече внимание към киното. Едва 23-годишен усилията му продължават с пълна сила, след създаването на „Българан е галант“ , Васил създава първият български звучен филм „Бунтът на робите“, като това е и първият филм за Васил Левски. Продукцията е заснета 1932 година в Карлово и още тогава Гендов вече набира последователи и съратници, които пламенно заразява с ентусиазма си по филмовото изкуство. В пресата за създаването на този филм, Васил споделя: 

За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес.

Пряко на всичко това, в следващите си игрални филми, Гендов дава превес на „греховете от улицата” – алкохолизма, хазарта, проституцията. Някои от героите му са влюбени бонвиванчета, други обаче имат тежка съдба  –  комарджии, пияници, измамници или крадци се борят със съдбата си, побеждават порока и стигат до така жадуваното изкупление.

Във всичките си филми Васил е сценарист, режисьор и изпълняващ главната роля. Радва се на интереса от публиката, обикаля страната, за да разпространява българското включване в киното и се гордее със сбъдването на мечтата си.

Ето този човек е велик - оставил трайна следа, която и до днес се развива.

Амбициозен, трудолюбив, прозорлив и умен, той завърта киномашината, за да има и днес българско кино. След него десетки сънародници записват членство в съюза на филмовите дейци, набират последователи, купува се техника от Европа и света – седмото изкуство намира своето място в България благодарение на Васил Гендов.

Сънародникът ни от Сливен е пример за устремеността, която трябва да притежава един човек силно вярващ в идеите си, въпреки приетите догми и временното неодобрение на масата от хора. Васил е зората на българското кино и неговата най-наситена филмова лента.

Ето заради такива истории си заслужава да се будя сутрин, истории на личности за пример, истории на българи, които вдъхновяват и дават сила да се борим!

Източник: "Свет"