Великите непознати

Съвсем бързо, дори несъзнателно едвам успявам да се добера до синята химикалка и белия лист на сервитьора, в едно от тайните кътчета на морската ни столица, бързам да наваксам след разказа на моя събеседник. Познай за какво ми говори? Разбира се, за един чудат българин, за когото не мога да пропусна да не ти предам.

Всъщност събеседникът ми включи машината на времето и ме отведе във Виена, в една от юнските вечери на 1932 година, където на Първото международно състезание по цигулка, едно българско дете на 6 години смайва със своето изпълнение публиката, журито и участващите в конкурса виртуози. Момчето е Васко Абаджиев и е родено в градското семейство на професора по цигулка Никола Абаджиев и Лала Пиперова, пианистка, през далечната 1926 година.

Успя ли докато четеш по редовете, да пресметнеш годините? Аз също се зачудих, но разказвачът ни не е в грешка, по време на състезанието нашенското чудо е точно на 6 години и е единствения участник в конкурса с международен дебют още в ранна детска възраст.

Поради несъответствието на годините с тежкия формат на състезанието, Васко не може да получи награден фонд, но изумява компетентното жури и всички участници. По световните телеграфи тръгва информация за детето чудо от България, по световни медийни издания се пише за последователя на Моцарт. Целия свят научава за несъразмерния талант на българското момче.

Година по-късно, когато софиянчето е едва на 7 години, само изпълнява собствените си композиции. По него пръв публично се удивлява Джордже Енеску, световно признат композитор и цигулар от Виена.

Направо гениално дете. Дори да го оставите на някой Робинзонов остров – пак ще стане музикант

Това, което пропуснах да отбележа, докато търсех връзката си с теб е, че родителите на Васко откриват таланта на своето дете, още когато той е на едва две години. Момчето, родено в София изпитва силна физическа болка, чувайки фалшивите тонове от цигулката на баща си. Това не е ли чудо? Как да не съм развълнувана?

На 9-годишна възраст, Васко вече притежава диплом за завършено средно образование и заедно със своите родители заминава за Брюксел. Там, нашенецът получава на Първото международно състезание „Е. Изаи“ Специалната награда и най-високата оценка (най-висок състезателен бал) за изпълнението си с любимата цигулка.

Участията на детето чудо продължават и през май на 1938 година на VI-ия Международен конкурс по цигулка „Фриц Крайслер“ в Лиеж, където е отличен с Първа награда и Златен медал. Същата година Васко получава първа награда на консерваторията в Брюксел, както и златен медал от Крал Леополд III, на когото свири лично в двореца. В дълбоките очи на нашето дете е погледнал целия свят, а музиката му е оценена от най-утвърдените и известни творци за всички времена.

Воден от несъмнения си талант и подкрепата на своите родители, на 13-годишна възраст Абаджиев завършва с отличие консерваторията в Брюксел. Това е първоосновата за последвалите самостоятелни концерти в Белгия, Германия, Франция, Италия, Дания и Швеция. Всички световно признати виртуози се редят на опашки, за да не пропуснат билет за концерта на детето чудо от България. Когато световният магьосник на цигулка Давид Ойстрах чува изпълнение на нашенеца на цигулкови концерти на Бах, той 2 години не се осмелява да свири този композитор на сцена. А в последствие слави Васко с думите:

Без съмнение Васко Абаджиев е най-гениалният изпълнител на Бах за нашето време.

Не закъсняват и изкусителните предложения за Абаджиев. Едно от тях е на белгийската кралица Елизабет I, която кани на аудиенция Васко и му предлага да стане белгийски поданик. Без никакъв патос, съвсем простичко и обикновено нашият отговаря:

Няма начин Ваше величество, аз съм българин!

Всички тези бурни събития го сполетяват когато той е едва на 18-годишна възраст. Съвсем млад, Васко Абаджиев е единственият цигулар , който изпълнява в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяка от които е смятана за подвиг за виртуози. Ден след паметния концерт, Васко изпълнява отново 24-те копричии, но в обратна последователност. Светът знае и говори за последователя на Моцарт, за детето чудо от България, за ненадминатия цигулар от София.

Макар й гражданин на света, Абаджиев никога не подминава България с лека ръка. Организира концерти в София и в Пловдив, установява се с месеци в България, твори и изнася грандиозни представления тук. Единствено заради този наш цигулар отвъд концертните зали са поставяни външни озвучители, за да може всички, които не са успели да си закупят билет, да слушат отвън. На 26 години Васко е най-младият лауреат на "Димитровската награда" (едно от най-големите отличия в страната).

Моля те, приятелю, пусни си да послушаш Васко Абаджиев, магьосник е с тази своя любима цигулка, от която не се отделя до последния си дъх!

През 50-те години, Васко се установява в Западна Германия, известен импресарио му предлага да се откаже от българския си паспорт и да стане гражданин на Германия. С дълбока обич към Родината и нескрита обида от предложението той заявява:

Не мога, аз съм българин!

Йехуди Менухин, прочут американски цигулар и диригент разтръбява за таланта на нашенеца, където му крак стъпи:

Васко Абаджиев свири божествено – вие българите трябва да се гордеете с него!

В България не се знае много за него, няма негов бюст или паметна плоча, но повечето от записите му са запазени в Златния Фонд на Българското национално радио. А единственият кинозапис е на концерта му в зала „България“, където изпълнява свои композиции, заедно с Панчо Владигеров. За живота и творчеството на Абаджиев може да научим повече от книгата „Паганини на XX век“ oт Лада Брашованова-Станчева.

След тежките удари на съдбата, психиката на нашето момче е разрушена и трудно преживява последните 13 години от своя живот. Намерен е починал в железницата на Хамбург, когато е на 52 години.

Силно вярвам, че успях да докосна и теб с това чудато запознанство! Имаме от кого да се вдъхновяваме, с кого да бъдем горди, за кого да разказваме и кого друг да обогатим със знание! В децата ни е бъдещето, стига да се вглеждаме в тях и да възпитаваме у тях родолюбие, да им отваряме очите за следите, които са ни оставили велики личности като Васко Абаджиев.

Снимки: архив Васко Абаджиев