Великите непознати

Със своята машина на времето,  която днес носи модерното име „компютър“, нека заедно вперим любопитния си поглед в годините около 1608 г., където в село Ореш - Никополско, се ражда син в католическо, павликянско семейство. Момчето носи името Филип Станиславов и предстои да се превърне в горд българин, автор на първата печатна книга на новобългарски език „Абагар“ и предводител на идеята по построяването на второто в България граматическо училище.

Филип успява да завърши Илирийския колеж в Италия с цел да разшири своя кръгозор и да се утвърди като свещеник от славянски произход. Любознанието, трудолюбието и усърдието му дават резултат и през 1635 година Филип Станиславов е ръкоположен за свещеник.

Във времето, в което Филип се изгражда като личност, в родния му край, а и в доста райони на китната ни България, се забелязват католически настроения и различни религиозни течения. Воден от силен патриотичен дух и дълг към родината, Станиславов се завръща, за да подкрепи своите съмишленици в мисията. Той работи с мисионери, свещеници и добродетели в името на покатоличването на непокорните еретици павликяни.

В години на тежка борба и бурни настроения в родната България Филип Станиславов отново се отправя към Италия, за да служи в помощ на Папа Урбан VIII като преводач. През 1647 година Филип намира своя дом – само и единствено в България, където и е избран за Никополски епископ.

Служенето му към родината тепърва започва. Благодарение на трудолюбието на сънародника ни в село Трънчовица, Филип съгражда второто граматическо училище. Българинът умело обучава българските деца и посвещава живота си в името на просперитета на родното общество. Не закъснява и първият му, но единствен труд – „Абагар“.

Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел.

Слова на Филип Станиславов в краян на книгата две столетия преди Освобождението

Сборникът е отпечатан в Рим, но служи изцяло на българското общество, тъй като е първата печатана книга на новобългарски език. Молитвеник, попълнен с религиозни напътствия и мъдри заключения, служи за обучение, надграждане и съхраняване на християнството сред българското население в тежките години, в които живее Филип  Станиславов. Книгата е негова грижа за просветата и възпитанието на българския народ. Сборникът става популярен сред българите. Днес „Абагар“ е нареден по рафтовете в библиотеките в Рим, Виена, Париж, Копенхаген, Брюксел, Одеса, Москва, Лайпциг и София.  

До сетен дъх Станиславов е верен на Велика България – труди се, твори и се вълнува в името на стабилността и просперитета на обикновените българи!

Прегряла от горещите вълни на вдъхновението ми, моята машина на времето се изключи, за да съм благодарна за това важно, закъсняло запознанство с великия Филип от Велика България!

Снимки: Исторически музей – Монтана.