Великите непознати

Приятелю, в Карлово съм, но гостоприемните тракийци ми услужиха със средство за връзката ми с теб. Нетърпелива съм да ти разкажа, да споделя удивлението си по една изключителна българка – Анка Ламбрева. Сънародничката ни е първата околосветска българска пътешественичка, а карловци я помнят като бедната слугиня от улицата на Евлоги Георгиев (виден общественик и търговец). Освен първата българка прелетяла над Ламанша, Анка е автор на материалите с надслов „Непознатата България“, чрез които рекламира незнайната досега, скътана на Балканите, малка и китна България. През целия си живот, Ламбрева работи и служи за Родината.

Как от бедна слугиня, Анка успява да обиколи света, а и да спомогне за просперитета и развитието на България? Да, от отговора на този въпрос придобих истинската представа за величието на Ламбрева.

Тя е родена през далечната 1895 година в бедно, многочленно семейство, в къщата която наистина е съседна от тази на Евлоги Георгиев. Сиромашията и недоимъкът са постоянни спътници в живота на семейството и са основна трудност за любознателната Анка. Макар й с безброй перипетии, благодарение на своята силна жажда за знания, сънародничката ни успява да завърши основното си образование. Живеейки в пансион и работейки като слугиня в богатите домове, водена от непоколебимия си характер, Анка завършва и гимназия в Пловдив. Борбена, скромна, но смела тя следва пламенно мечтите и идеалите си. Записва да учи медицина в София, а за да се издържа е нужно да работи в застрахователна компания. За носенето на толкова тежести под едно рамо, нашенката споделя в биографичните си бележки:

Бягах от лекции, за да отида на работа и бягах от работа, за да отида на лекции.

Не толкова благосклонна е обаче съдбата към нея в този етап от живота ѝ. Съвсем млада, още в средата на своето обучение по мечтаната медицина, тя губи и двамата си родители. Скърбяща и изгубила вяра в добрия развой на своя живот, Анка се завръща в Карлово, за да издържа голямото си семейство. Започва работа като учител в местното училище, помага на бедни и немощни деца да получат и те своята порция знания.

Безмерно добра и милосърдна, даскалката Ламбрева получава най-сетне своя съдбоносен подарък. В Карлово е пристигнал богат американец, който набира желаещи да учат в американския медицински университет в Цариград. Без да се колебае много, Ламбрева се устремява в поредната лична борба за своето мечтано бъдеще. След няколко години в учение в Цариград, университетът е закрит от Ататюрк и Анка започва работа като милосърдна сестра в цариградската болница. Именно там е скрита нейната най-голяма изненада.

В едно от нощните дежурства Анка смело, без да губи време в съвети с по-опитните лекари спасява живота на болен аристократ – мистър Тейкон. В знак на безкрайна благодарност към карловското бедно девойче, Тейкон я кани на гости в Нова Зеландия. Подарява на Ламбрева билет за парахода от Цариград до далечната, тихоокеанска страна. Това е един билет с безмерна стойност за нашенката. С този билет стартира пътешествието й към мечтания живот. Пътуването до Нова Зеландия трае три месеца, през които Анка успява да опознае Египет, Индия, Цейлон и Австралия, в последствие прекарва един месец и в Таити. Навсякъде обаче я среща един и същ въпрос – „Къде се намира България?“ Из белите листи на своите пътеписи, Анка разкрива:

Срещайки почти всеки ден този въпрос и то от видни учени и общественици,  на мен ми става грозно и обидно, че не познават най-хубавата страна на Балканите – България.

Анка Ламбева в Багдад

Водена от силна носталгия по България и огорчена от сблъсъка с незнанието на света за съществуването на Отечеството ни, Анка изнася сказки в колежи, университети и женски дружества, като запознава обществото в големите градове на Нова Зеландия с историята, географията и етнографията на нашата страна.

Във всички големи новозеландски вестници се появяват статии под надслов „Непознатата България“ подписани от Анка Ламбрева, българка. Министерство на външните работи България влиза в съдействие с нашенката и превежда материалите, като ги адресира до легациите ни по света, като реклама на България.

Съвсем не дотук спират действията на сънародничката ни. Тя открива безплатен курс по български бродерии в Нова Зеландия и така до днес, по облеклата на новозеландци има следи от български шевици.

Е, няма ненаказано добро! За да се върне отново в обичаната България, мистър Тейкон подарява билет на нашенката, нос по различен маршрут, а именно през Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб за Лос Анджелис и Ванкувър. Канада от запад на изток, после до източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд до Англия. Авантюристка по дух, през 1929 г. Анка става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. Престоят ѝ в България е кратък. Жаждата ѝ да пътува не стихва. За три години младата, красива и умна българка посещава 42 държави, където навсякъде слави България, среща се със спортисти и общественици българи във всяка една от държавите. Една от забележителните ѝ срещи е тази с бореца ни Дан Колов в Париж.

На летището в Париж 

Заклещена в Иран от разбутването на взаимоотношенията между държавите, тя е изненадана от Втората световна война. Точно в началото ѝ, иранци я кандардисват да се откаже от българското си гражданство и да осъди България поради политически неразбории в триъгълника Англия, България, Иран. В отговор Анка твърдо заявява:

Аз съм българка и не мога да съдя родината си!

За тези свои думи смелата ни сънародничка е осъдена и изпратена в концлагер в Ливан. Тъмнината в настъпилите тежки дни, тя успява да озари със своята доброта. Основава болница и помага на пленници, страдащи, а впоследствие бива освободена и учителства в местното училище. Любовта не закъснява, среща я в очите на княз, родом от Иран. Заедно с него, тя довършва околосветската си обиколка. През 1957 г. и през 1964 г. посещава Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни. В енциклопедиите, нашенката е първата българска околосветска пътешественичка.

Никога не забравила пътя към своя дом, по-мъдра, усвоила девет езика, все така благородна, българката за пример се завръща в България на 75-годишна възраст, сама. Остава в любимото си Карлово чак до сетния си дъх на 85-годишна възраст. Във времето си тук, тя изразява чрез писане своята най-дълбока и вярна обич към България!

Ех, приятелю! Благодаря, че отдели времето за важното ни запознанство днес. Знай, помни, споделяй за славната ни сънародничка. Време е да благодаря на тракийците, които се отегчиха да ме чакат, но не се тревожи - знаят че си заслужава. Днес заедно споделихме гордостта от запознанството си с тази велика, изключителна и забележителна пътешественичка!

Снимки: Исторически музей - Карлово