Великите непознати

Приятелю, както си забелязал рядко си позволявам да отделям минути величие за запознанство с политици. Причината не е в липсата на велики такива, а в липсата на вдъхновението ми по този повод - как да ти споделя за тях, имайки предвид наследниците им към днешна дата? Разликите са толкова разтърсващи, че освен гордост по някои от политиците ни във време оно, изпитвам силен неприязън към тези, които днес вземат решения, които ежедневно провокират бъдещето на България да отлита от някой терминал.

Е, днес ще се запознаем или ще си припомним за един велик наш политик. Първо да уточня, че смятам за велик този държавен представител, който работи само и единствено за благото на народа и просперитета на държавата. Велик политик за мен е онзи, който познава историята ни, уважава я и я надгражда, за да осигурява един добър живот на прохождаща България (прохождаща, защото 139-те години, които са изминали от Освобождението ни, в учебника по история са просто един ред). Велик политик е този, който сътворява през погледа на беден гражданин, с всеотдайност и саможертва.

Един такъв политик е Никола Мушанов. Дряновският родолюбец е роден през пролетта на 1872 година, когато България е все още под Османско владичество, а 1908 година навлиза трайно в управлението на Свободна България. Често в словата си, Мушанов бурно претендира:

На един народ, както и на една личност, характерът му се познава, когато е в изпитание. Г-да! В изпитанието ще трябва да се прояви волята и съзнанието ни. Трябва да се върви сериозно, да се твори сериозно, за да не би заради онова много, което си въобразяваме, че можем да направим, да изгубим малкото, което сме във възможност да направим.

Нетърпелива съм да те запозная с някои от най-значимите му постижения, останали трайно във времето, благодарение на несломимия му характер и усилен труд. В ролята си на министър на народното просвещение (1908-1910), а след това и като министър на вътрешните работи (1910-1911) в първо и второ правителство на Александър Малинов, скромният политик, заедно със своите съпартийци, дава пълна свобода на печата в България.

През 1909 г., благодарение на труда на Никола Мушанов, настъпва кардинална промяна в българското образование, чрез новоприетия Закон за народната просвета (Мушановия закон), който впечатлява освен сънародниците, така и чуждестранните политици. Чрез обявена амнистия, Мушанов позволява на емигриралите земеделски ръководители да се завърнат в страната и да обработват собствена земя. Фокусира усилията си в преборване на настъпилата в България икономическа криза.

В годините между 1918-1919 е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите, министър на вътрешните работи и народното здраве. Почитан и подкрепян безусловно от народа, в началото на 30-те години Никола Мушанов е три поредни пъти министър-председател на България.

Свален е от властта, не от народа, вследствие на Деветнадесетомайския преврат, с който „крилата“ на демократите са подрязани из основа. Завършилият право във Франция български политик участва дейно в кампанията за спасяването на българските евреи. Наричан „бащата на българската опера“, Мушанов дава път на оперните творци, за да развиват това ново за прохождаща България изкуство.

Никола Мушанов заслужава внимание, защото той е пример за един отстояващ принципите си българин и всеотдаен държавен представител. Следвайки нуждите на народа и пътя по прохождане на изстрадалата ни родина, по време на своята дейност той винаги представлявава една и съща партия, а не следва силите на деня. За съжаление съдбата не е благосклонна към Никола Мушанов, принуден е да изстрада унизително отношение на старини, арестуван, интерниран и многократно заточван на трудови лагери. В най-тежките си, последни дни из записките си, Мушанов споделя:

Моето положение е наистина дурашко. Имам къща, но нямам къща, защото държавата я завзе и аз не живея в нея. И тъй бивш министър-председател и жена му, които подариха къща в Русе, две къщи в Дряново, а една в София заема държавата, остават без подслон и са по-доле от всеки циганин, който може да има свой коптор!

В никой режим не би трябвало да се създава такова положение, при това на честни и почтени люде, които са работили за държавата и са проявили обществено чувство. Но най-после това е третиране от държавните органи, за които аз съм нежелателен, реакционер, фашист, гражданин с малко права, ако не без права, съществуването на когото трябва да бъде в неволи, мъки и страдания, и то на напреднали години.

До преди години по една от дряновските улици се извисяваше паметна плоча, където дряновци отдаваха нужната почит на заслужилия демократичен политик с думите:

Тук на 12 април 1872 г. е роден видният български политик от Демократическата партия Никола Стойчев Мушанов.

Днес,това признание за великия липсва. С дълбока надежда вярваме,че държавата ни ще спре да заличава добрите примери, нужно е да знаем какво да изискваме. 

Радетелят на истинската демокрация е почитен гражданин на гр. Дряново, а красив парк в балканското градче носи неговото име. 

Развълнувана съм, горда, но и малко тъжна. Горда съм, че има политици, които да служат за пример, но и тъжна, че днес няма кой да следва този пример. Мечтая за едно по-светло бъдеще, за една държава с всеотдайни, човечни, родолюбиви политици, които да следват пламенно идеите по благополучието на своя народ!

Велики примери имаме, приятелю, толкова велики, че да ни разтърсват от емоции и да ни отварят очите за светлината в тунела на собственото ни бъдеще.

Източник: Дестинация Дряново