Великите непознати

„...каузата, която защитавам е правилна и аз не губя надеждата, че най-после ще намеря правосъдие в отечеството си, на което искам да служа."

Д-р Михаил Елмазов

През далечната 1859 г се ражда мъжко дете в семейството на будните търговци Елмазови от Стара Загора. Момчето носи името Михаил и предстои да извърви дългия път до признанието да бъде първият дипломиран зъболекар в България.

Ученолюбив и упорит, Михаил завършва основното си образование в града на липите, а след това насочва вниманието си към сливенската гимназия, където успява да се утвърди с отличие и да направи впечатление сред преподаватели и съученици. По насърчаване от страна на родителите си, старозагорецът хваща влака за Цариград , за да следва аптекарство. По пътя към следването се поражда един друг път, а именно този на любовта и призванието към медицината.  

 Следвайки тежките дни и нощи на1885 година и размириците покрай Сръбско-българската война, още незавършил висшето си образование, Михаил е мобилизиран като аптекар сред войските. Закърмен с признание и обич към родината, освен медицината на сетно място Михаил поставя милата и свята България.

С буен и непоколебим характер, младежът от Стара Загора участва будно в последващите политически борби, бунтове и движения. По стечение на обстоятелствата българското дете се озовава в Русия, където с небивал интерес се ориентира отново към образованието и записва да следва право. Още една, различна страна от неговото всестранно развитие. Не след дълго, призванието му отново го придърпва и записва за зъболекар в Медицинския университет, а по-късно вече носи званието „зъбен лекар“. Това е и заветният момент в живота на Михаил, когато освен първият дипломиран зъболекар на България ще се превърне и в пазител на народа от недипломирани и фалшиви „зъботехници“ или „зъбари“.

Във времето, в което Михаил завършва образованието си, България събира основите си, за да се утвърди като малка, но независима държава на Балканите. Дипломиран зъболекар в страната ни няма, до момента, в който Михаил не поема пътя обратно към родината в годината 1894. С упоритост и знания, доктор Елмазов се установява като специалист на частна практика в град Шумен.

Добронамерен, буден и постоянен, докторът започва безмилостна битка в борба срещу упражняването на зъболечение от неуки лица – зъбари, бръснари и др. Доктор Елмазов се бори и за изграждане на обществено зъболечение в училищата. Предвид времената, сънародникът ни с всички сили се бори за това да се назначават зъболекари и за войската. Дългогодишните му усилия, трудове и преговори водят до резултат. Елмазов взема дейно участие в Балканската война – като зъболекар. С указ от Военното министерство от 1917г, зъболекарите сред войските получават чин „ запасен санитарен поручик-зъболекар“. След приемане на указа са налице 74 образовани зъболекари сред българските войски.

Освен добър зъболекар, доктор Елмазов е и иноватор, публицист и общественик. С неуспорими и засвидетелствани знания и опит, той внася иновативни за България методи на лечение. Доктор Елмазов е първият българин, който присажда зъби.

Следвайки идеални цели, сънародникът ни използва дар словото си, за да се бори за позиции и резултати. Многократно изисква добър санитарен контрол в лекарските кабинети, изрядност при обучението на лекари и др. Най-голямата опора на сънародника ни е съпругата му Евгения Марс - българска поетеса и писателка.

Макар и многократно осъждан, свалян и охулван от неприятели, до последен дъх доктор Елмазов следва призванието си. Позитивите обаче са далеч повече в славния живот на великия Михаил от Стара Загора. На него благодарят десетки зъболекари от цялата страна за правото им да бъдат такива по професия. На него благодарят обикновените хора от народа. На него благодарим и ние, че се е върнал в България, за да се бори за правдите на това мило наше отечество. Ето затова той е зъболекарят на народа. С благи думи, богат набор от знания, доброта, надежда, талант, трудолюбие и сърдечност, доктор Михаил Елмазов е извоювал своето място в сърцата на българите.

Докторът от Стара Загора е посветил живота си в името на България и здравите усмивки на народа, хубаво е, че всички си припомнихме за него, или днес научихме за него!

Снимки: Архив сем.Елмазови