Култура

След покръстването през 864-865 г. в Българското царство се основават две книжовни школи: Охридска и Преславска. Преславската дава имените книжовници като Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Тудор Доксов.

Всъщност България трябва да се гордее много повече с Преславската школа, отколкото с Охридската, защото днес Велики Преслав е в територията на България и произведенията на книжовниците от Преславската школа са единодушни приети за български от учените.

Азбучна молитва

Това е акростих или с други думи поема, при която, началните букви на всеки стих образуват дума, в случая славянската азбука. "Азбучна молитва" е дело на Константин Преславски, един от най-ерудираните средновековни български книжовници. В текстът на произведението се утвърждава стремежът към просветност и биват убеждавани българите в силата на словото и книжовността. Това е молитва, която "измолва" повече светлина в душите и умовете на просветените и на обикновения човек, който тогава съвсем наскоро се е обърнал към кръщение.

За буквите

Това е единственото запазено полемическо съчинение на Черноризец Храбър. То възхвалява делото на Кирил и Методий и утвърждава съществуването на славянската писменост като един от християнските езици в средновековна Европа. Това е една своеобразна реч срещу триезичната догма, според която свещените езици за християните могат да бъдат само гръцки, латински и староеврейски.

Шестоднев

Съчинението е дело на Йоан Екзарх. Това е един красив разказ, създаден на основата на библейския мит за Сътворението на света. За написването на съчинението са използвани византийски шестодневи, които са допълнени със средновековни научни знания, до които Йоан Екзарх е имал достъп.

Снимка: Wikipedia