Забележителна археологическа находка - откриха монетарницата на Сердика
Монетите са били произвеждани с цел да подсилват финансовата мощ на Римската империя. Други открития, датирани от ранния халколит, доказват наличието на живот на тези територии от преди 7000 години.
Монетарницата на Сердика под площад "Св. Неделя" беше разкрита от археолози, начело с доктор Весела Кацарова от Националния археологически институт към БАН. Твърди се, че една от функциите на откритите сгради е била да захранва с пари Римската империя. Това се потвърждава от факта, че при подробно проучване на едно от помещенията е открит бронзов слитък-заготовка за сечене на монети. Засега обаче теорията остава официално непотвърдена, като предстои извършването на различни експертизи, целящи да подкрепят подобно становище.
Регионът представлява интерес за учените от доста отдава. При друго, много по-ранно проучване на настоящия площад "Св. Неделя", направено през 70-те и 80-те години на миналия век от професор Магдалина Станчева, са открити находки, предполагащи наличието на подобна монетарница. В едно от помещенията на голямата обществена сграда от II век, под църквата "Се. Неделя", са намерени голямо количество шлака, глинени накрайници за духала и около 30 монетни ядра, които подсказват за извършването на монетопроизводна дейност в областта - нещо, което е типично за повечето големи градове в Тракия през III век.
След извършената административна реформа от края на III - началото на IV век, в Сердика започва сеченето на бронзови, сребърни и златни монети, захранващи целия римски пазар. Като доказателство за тази, засега само научна теория, може да послужи откриването на глинени сукла, шлака и малко бронзово слитъче в едно от помещенията, намерени след разкопките.
За да бъде потвърдена официално едно такова теория, през тази зима ще бъдат извършени химически анализи на откритията от двете находки.
Това далеч не беше единственото разкритие през този археологически сезон. Още едно значително такова направиха учените, след като доказаха съществуването на живот по тези земи още отпреди 7000 години. Под развалините беше намерен пласт с материали от петото хилядолетие преди Христа - останки от керамични съдове, датиращи от ранния халколит, според професор Васил Николов.
По експертното мнение на професор Кацарова, това са първите данни за живот от тази епоха, които са били намерени в рамките на укрепения град.
Предстои извършването на още археологически разкопки около "Св. Неделя", като някои от интересните хипотези са, че една от сградите е била лична резиденция на император Константин Велики, която е ползвал, докато е отсядал в града.