Личностно развитие

В моя скромен свят, НМА е като храм на активните и будни хора, който има за цел да даде необходимите инструменти на младите да вникнат в себе си. Това, разбира се, е един процес, който може да се окаже доста дълъг и труден, но веднъж влезеш ли, приключението започва.

В първия клас много се говореше за значението на лични и общи принципи, какво е кауза, какво е принадлежност, най-вече себепознание и осъзнаване на личните ценности. И за да не останат просто празни приказки, всички се опитвахме да подплатим тези определения с примери и действия, които са измерими във времето и пространствово.

Защото не е важно просто да се дискутира, а е важно да се правят стъпки към постигането и затвърждаването на тази система.

Това не прилича ли на някакъв идеал и пример за общество? Прилича! Освен, че прилича, много силно ме кара да искам да съм част от него. Енергията, нивото на общуване, обмяната на мисли и идеи с участниците и организаторите са супер обогатяващи. Като някой чуден крем, който ти отваря порите и кожата ти започва да диша отново.

Това ми е първото, както интуитивно впечатление, така и опит с Национален Младежки Форум. Истинско удоволствие е да общуваш с такива хора. Преживяването беше доста силно що се отнася до опознаване на себе си, на общността, обмяна на идеи и чисти, малки, закачливи разговори между сесиите.

На мен също ми е писнало от неволите, които се случват на всички нива и места в нашата мила Родина.

Една от малките, но сигурни стъпки е първо хората да се събудят и да започнат да се ровят в себе си, защото за да промениш средата около теб, първо трябва да промениш себе си.

Академията има за цел да подбуди днешната младеж да поеме отговорност за бъдещето на обществото. Те, разбира се, са важна част от него. Това са ангелите на промяната, бъдещите лидери. Като една сериозна организация, техните цели са абсолютно прозрачни и всеки може да ги прочете тук .

Хората са събрани от цяла България и почти всички са част от някоя младежка организация, която има за цел да подобри средата на живот на младите по един или друг начин. Някои от тях са прегърнали идеала да станат учители. Други са ученици, но са адски будни и искат да бъдат дейци на добри каузи. Трети търсят себе си, а четвърти експериментират и търсят нови преживявания. Всички бяхме във възрастовата група 16-29. Повечето бяха в ранните си 20.

Отговорността към обществото и индивидуализмът трябва да са в унисон. Отговорността е нещо, което всеки трябва да си носи, спрямо ценностите, които споделя. Това обаче не трябва да възпрепятства хората да бъдат индивидуалисти. Ако всички заедно споделяме общи ценности и имаме чувство за отговорност към тях, това би било сравнимо с една здрава основа, върху която да се стъпи. После вече, който както иска да си строи и да бъде индивидуален.

Ние, повечето хора, винаги се стремим. Стремим се за най-малките неща: да носим по-хубави обувки, да ядем по-добра храна, да караме по-нова кола, да притежаваме по-нов телефон. На по-високо равнище се стремим да бъдем по-добри професионалисти, по-добри в човешките си взаимоотношения, по-добри като хора. В крайна сметка смисълът на всички тези стремежи е да ни доведат до по-добро състояние на духа, повече контрол върху живота ни. Като пирамидата на Маслоу. Винаги се стремим да стигнем върха. Това ни дава и сили и въображение. Комбинацията е прекрасна, когато се използва правилно!

По мое печално наблюдение, доста хора спират да се стремят някъде на половината, там където сигурността е постигната, а следващото силно желание е алчността да имаш повече, да трупаш, да грабиш и да ти е широко около врата.

Човек трябва да е на първо място сам лидер на себе си, особено когато живее със стремежи и амбиция. Звучи много клиширано и да, почти никога не се случва по този начин, но го намирам за приземяващо, актуално и особено значимо да бъдем опиянени от кауза. Да я приемем в нас, да се огледаме и припознаем в нея. Да растем с нея.

Тогава ние всички ставаме лидери спрямо тази кауза, защото преживяваме заедно с нея. Просто взимаме пример едни от други и допринасяме помежду си. В този процес на учене и откриваме ставаме и по-добри хора, по-осъзнати и съответно по-трудно подлежим на манипулация. С познанието идва и силата.

Автор: Тодор С. Тодоров