Интервюта

Михаил Мишев е ромски активист, част от Постоянна ромска конференция и БОЛД (Българска общност за либерална демокрация), както и бъдещ студент в Американския университет.

Кой обаче е той всъщност, какво харесва да прави, какво е важно за него?

Казвам се Михаил Мишев. Възпитаник съм на най-елитната гимназия в област Сливен, ППМГ „Добри Чинтулов”, а от тази година ще бъда студент първи курс в Американския университет в България. Да израснеш в един от най-големите ромски квартали в Европа и да получиш добро образование, е трудно. Имам щастието семейството ми да бъде доста либерално и още от малък имах възможността да поемам отговорност за решенията си.

Като единствен ученик от квартал „Надежда” през всички 140 години от съществуването на гимназията, мога да усетя надеждите и очакванията на всички мои близки и познати. Обучението в гимназията е на високи обороти и с големи изисквания, но резултатите след това са отлични. Сега имам възможността да завърша следващата степен на образованието си в един от най-елитните университети на Балканския полуостров. Обичам също така да карам колело и да гледам филми. За мен едно от най-важните неща е да се развивам личностно и професионално, като паралелно с това да спомагам развитието и на други младежи.

Какво според теб трябва да направим заедно - българи и роми - за да се промени нагласата на обществото към ромите?

Първата стъпка към положителна промяна в обществото ни е солидарност и решителност. Нашата ромска общност често бива използвана като сапун, с който властимащите да си мият ръцете. Втълпената в поколенията мисъл, че от нас нищо не зависи, че ние не можем и не бива да се включваме в процеса на взимане на решения, доведе до една голяма дупка. Как се взимат решения за една цяла общност, когато няма нито един неин представител на масата за взимане на решения? Взимат се погрешни решения. Единствено общността знае най-добре с какви проблеми и как се изправя срещу тях и точно от общността се намират най-добрите решения. Затова по мое мнение ако реално желаем едно по-добро и проспериращо общество, ни е нужно да дадем възможност на младите и решителни хора.

Вярвам, че промяната се случва само когато имаш млади хора, които са готови да жертват личния си живот в името на каузата. Медиите са тези, които до голяма степен оформят мнението на мнозинството за нас. Даването на възможност ромският глас да бъде чут в неподправена и неизкривена форма е нещо, към което трябва да се стремим.

Малко са платформите, които са достатъчно открити, за да го направят. Затова и съм активен член на няколко организации и движения, като най-открояващите се са Постоянна ромска конференция и БОЛД – Българска общност за либерална демокрация.

Какви са пречките пред ромите за добър живот?

Ромската ни общност е един огромен ресурс, в който не се инвестира. От нискокачествено образование, нискокачествено здравеопазване, институционален расизъм до отказване на работно място. Сегашната пандемия изкара наяве проблеми, които с години са били премълчавани. Липсата на чиста течаща вода в множество квартали постави ромските ни деца в най-голям риск от болестта, липсата на добра или изобщо някаква инфраструктура направи трудно предвижването на медицински автомобили, затварянето на цели квартали с десетки хиляди души, когато имаше не повече от десет положителни проби, показа отношението на властите спрямо нашата общност – по-добре да затворим квартала и заразата да се разпространява там, вместо да се опитаме да помогнем.

Затварянето и последващото демонизиране на ромската ни общност в медиите доведе до съкращения. Огромен брой хора загубиха работата си, приходите си в най-трудния момент за тях. По данни на EURAC research рискът от бедност сред ромските деца и семейства е над 80%.

COVID-19 разкри множество структурни проблеми, с които ромската общност винаги се е борела. Всички тези проблеми не са следствие от пандемията, тя по-скоро даде гласност за тях. Гласност, която ще отшуми, а проблемите отново ще си останат в общността.

На ромската ни общност би следвало да се гледа като ресурс, но вместо това не се инвестира в нашето развитие. Много по-лесно е да атакуваш слабите, да ги оставиш в проблемите им, отколкото да положиш усилия и да бъдеш твърд в решенията в полза на общото благо. Инвестицията в нашата ромска общност е инвестиция и в благоденствието на цялото ни общество и държава.

Как виждаш себе си след 1 година? А как виждаш общността си?

Първата година в университета ще бъде трудна. Ще ми е нужно време да се приспособя, да създам приятелства и да се науча как да комбинирам отдадеността ми към активизма и времето за учене. Но една година нито е много, нито е малко време. По време на моето обучение в университета знам, че правилният избор е да се фокусирам над учението. Затова смятам да поставя активиста у себе си в едно ”пасивно състояние”, докато се дипломирам. Вярвам, че инвестицията първо в мен би била в много по-голяма полза за общността ми след това.

Разкажи за някой човек, който те вдъхновява.

Широкият спектър от дейности, с които се занимавам, ме запознава с много и най-различни успели хора. Етническата памет, която трябва всички да носим, ме подсеща за Мануш Романов. Той е един от основоположниците на ромското движение в България. Депутат в Седмото Велико народно събрание, председател на Демократичен съюз „Ромá”, основан след началото на демократичните промени през 1990-а. Личност, която създава път за идните поколения ромски активисти. Негови са известните думи "Без нас ли ще я строите демокрацията?", изречени от трибуната на Великото народно събрание.

Но винаги съм се възхищавал на една моя много близка приятелка. Тя е млад европеец на годината, активист, хуманист и изключително забавна личност – Мария Атанасова. С нея се познаваме от близо 3 години, но смея да твърдя, че сме изградили изключително силна приятелска връзка. Енергията, чувствата и мислите, които влага в нещата, които прави, са удивителни. Винаги съм я приемал като мой ментор, без директно да го прави.

Какво те огорчава? А какво ти дава надежда?

Опитът ми ме е научил да се фокусирам върху позитивите в живота ми. Но не мога да скрия огорчението си, когато млади, интелигентни роми предпочитат да прикрият себе си, за да се впишат и бъдат ”приети” от обществото. Боли ме за тях, защото те убиват своята същност, а убиеш ли същността си, ти губиш своята личност. Живееш с друга, нереална представа за света, докато си мислиш, че си приет от едните, то в повечето случаи оставаш в едно междинно положение, където вече не си приет нито от своите, нито от другите – загубил си се. Огорчен съм, защото и аз бях така, но осъзнах какво губя.

Надежда ми носи процесът, който наблюдавам в последните две години. Появяват се все повече млади ромски гласове, решителни, с конкретни идеи и най-важното – имат разбирането, че без ромска консолидация няма как да се продължи напред.

Това разбиране го срещам и сред други дискриминирани общности в България. А протестът Black Lives Matter and Roma Solidarity в София ми показа, че ромската общност не е сама в борбата си, както много хора си мислят. Ние имаме една обща борба – нашата борба е и ваша! Имам щастието да познавам по-голямата част от активните ни младежи и следя с изключителен интерес развитието им. Помагам там, където мога. 

Опиши ни България на своите мечти.

България на моите мечти би била тази, която не се отнася като мащеха към своите деца, в която обществото ни е приемащо, солидарно и решително. Само тези няколко неща биха довели до мечтаната България за всички нас, като всички общности се приемат и допринасят за една по-добра държава.