От сърце

Каква бе 2020 година за всички нас? Година на пандемия, кризи (социална и икономическа), изолация, брифинги, самота, стрес…

Или година на самооткриване, самоопознаване и самоусъвършенстване. Катарзис на личността, в който се преобръщат ценности и цели. Откритие на важните неща за нас. Може би не осъзнаваме колко много избори сме направили през изминалата година.

Дали да стоим вкъщи, или да се бутаме в магазина, за да си закупим поредната ненужна промоционална стока. Дали да се приберем при родителите си, или да ги запазим здрави. Дали да прегърнем и целунем децата и внуците си. Дали да си купим хляб, боб и тоалетна хартия, или миди Сен Жак и черен хайвер. Дали да си седим удобно пред телевизора и компютъра, или да бъдем доброволци в медицинските заведения. Дали да заделим от залъка си за медик, работещ 24/7, или да надебелеем и после да се чудим как да отслабнем за тъй бленуваното и изпълнено с надежда #лято2021.

Дали да хейтим от вкъщи в социалните мрежи, или да излезем на разходка сред природата. Дали да разпространяваме фалшиви новини и конспиративни теории, или да се заровим надълбоко в научните статии, достъпни на един клик разстояние в Google Наука, и/ли да се допитаме до специалист. Все трудни избори както хамлетовата дилема „Да бъдеш, или да не бъдеш… Човек?”.

Някак ние, хората, сме свикнали да се съсредоточаваме само върху лошите моменти, а добрите неусетно да идват и да си отминават, все едно са нещо нормално и обикновено. А през 2020 още повече, защото заменихме дълготрайните розови очила с еднократните медицински маски, които остават върху нас за много повече време, отколкото са създадени. Това притъпява двойно повече сетивата ни, което затруднява да виждаме отвъд сивото и мрачно ежедневие, сковано от един вирус.

Затова пък екипът ни нито за ден не спря да търси доброто. Да бъде искрата, показваща чудесата сред мрачните статистики на едно "ново нормално". Затова и аз реших да представя чудесата, с които ще запомним 2020 година, в тази статия.

#1 Обърнахме внимание на медиците и на болничната апаратура

Преди 2020 година тази тема някак се неглижираше от всички. Десетки общински болници са затворени само от началото на века, а стотици лекари търсят по-добра реализация в чужбина всяка година. Тези, които останат, ги възприемаме за даденост. Мислим, че като щракнат с пръст, ще ни излекуват. Но дори и най-великият супергерой си има свое оръжие от последно поколение. А нашите лекари работят в извънредно лоша среда с извънредно стара апаратура. Няма как да желаем чудеса, щом нямаме "инкубатора" за тяхното осъществяване. Но все пак те (лекарите) се опитват с всички сили, защото в това са се клели – да помагат на хората.

Все пак последните години излязоха личности, които приеха за своя цел да помогнат на тази неподобрявана с години сфера. Например Лазар Радков със закупуването на нови кувьози за недоносени бебета в малките болници в цялата страна. Ултрамаратонецът Краси Георгиев с кампаниите си в помощ на децата с онкохематологични заболявания. Д-р Калин Василев с мисията си за Велико Търново да работи за здравословен начин на живот.

И така докато не стигнем до епидемичната 2020 година, където се оказа, че не ни достигат медицински специалности, апаратура и болнични легла. Медиците станаха звездите на новините не само в България, но и по целия свят. Осъзнахме, че са важни, че без тях едва ли щяхме да четем тази статия в края на 2020.

Знайни и незнайни герои започнаха да даряват стотици хиляди за медицински консумативи и оборудване. Много доброволци със и без медицинско образование оставиха страха си на прага на дома си и влязоха на бойното поле в лечебните заведения. Ресторантьори и хора с големи сърца започнаха да доставят храна в болниците, където лекарите работят без почивка дни наред.

Не случайно започнах с това, защото за мен това е най-доброто трансформиране на 2020 година. Надявам се през Новата година да виждаме все повече добри политики в тази насока.

#2 Започнахме да си мием ръцете

Тази точка със същия контекст бих я нарекъл и "Изкупихме тоалетната хартия". Колкото и смешно да звучи, това е жизненоважно умение, което усвоихме през тази година. Всички заедно (малки и големи) се върнахме в часовете по биология от 5ти клас, че дори и по-рано. Още една дупка от нашата образователна система…

Имах чувството, че допреди тази година 95% от населението не знаеха, че навсякъде около и в нас има всякакви вируси и бактерии. Те бяха едни митологични герои, съществуващи единствено в книгите. А за ваксините да не говорим…

#3 Върнахме се към родните си места

Епидемията дойде. Много от нас преминаха към работа от вкъщи. Това ни накара да се съберем всички в малките си жилища в големите градове и да сме там 24/7. Но не беше добро решение, защото всеки човек има нужда да се уедини в някакъв момент. Така се стигна до най-хубавото за всички решение, а именно да се върнем към родните си места.

Спокойствие. Старите ни големи къщи. Двор. Всеки със своя стая. Топлина. Бащино огнище. Домашна храна. Разходки из приРодата.

#4 Отделихме повече време за близките си хора

Голяма част от хората се върнаха към родните места още в началото на епидемията. При своите близки и семейство.

#5 Работихме и учихме всички заедно от вкъщи

Домът се превърна в храм, както се казва. На моменти може би беше трудно, защото нямаше очертана граница между работа, личен живот и учене, но важното е, че бяхме заедно много повече от всяка друга година.

#6 Училищата и университетите навлязоха в дигиталната епоха (най-после)

Няма да коментирам каква е ефективността сред учещите и преподавателите, защото при въвеждане на дадена иновация е необходимо време и трансформиране на нагласите (адаптиране) на използващите я.

Хубавото тук е, че вече направиха тази крачка и видяха, че не боли. Посяхме стръкчето дигиталност и занапред само ще жънем плодовете на тази трансформация.

#7 Отдадохме се на рисуване, готвене и четене

В първите месеци на епидемията направо се учудвах, когато виждах постовете в социалните мрежи, колко хора започнаха да рисуват. И то красиви картини. Много скрити лимонки откриха изкуството в себе си и започнаха да го изобразяват върху платно или в чиния.

Все пак затворени вкъщи не може само да работим или да гледаме филми. Необходима ни е разтоварваща дейност (хоби), с която да останем сами със себе си. В тази точка също може да споменем спортуването и четенето на книги.

#8 Приключенците се спряха за малко вкъщи и описаха своите приключения в книги, които ние да четем

Със затварянето на границите се озовахме за дълго време вкъщи. Имахме възможност да се занимаваме с дейности, които дълго сме отлагали. Започнахме нови курсове и обучения. Множество хора си завършиха дълго отлаганите дипломни работи и висше образование.

Хората, които по принцип постоянно търсят приключения, се поспряха. Решиха да си опишат всичко в книга. И така да предоставят възможност на всички да се докоснат до тайнствените кътчета на планетата, както и до техните незабравими и емоционални моменти. Много публични личности също взеха писалката или клавишите в свои ръце, за да сътворят автобиографичните си книги и не само.

#9 Започнахме да гледаме по-малко телевизия

Брифинги. Епидемия. Заразени. Маски. Противоепидемични мерки. Затваряния. Всички тези теми ни отдръпнаха от телевизията и от новините. Всички потърсихме позитивността на други места като книги и филми.

Също и в Uspelite.bg бележим ръст на читателите с близо 9% за годината в сравнение с 2019 година. А в началото на първия локдаун през март имаме ръст с около 79% спрямо същия период за миналата година. Благодарим ви, че при нас откривате дневната доза позитивизъм и щастие, заради което си струва да продължаваме напред!

#10 Започнахме да се радваме на малките неща

Напиши следното съобщение на някого и виж колко много ще се зарадва той:

Очаквам с огромно нетърпение да те прегърна на живо през Новата 2021 година!

#11 Бум на бебета

9 месеца след началото на COVID кризата в България – посрещаме новия живот. Бум на бебета през декември. Пандемията успя да ни сплоти и да ни припомни важните неща – любовта и семейството, съобщава БНТ.

Според доктор Константин Петров от АГ болница „Света София“ затварянето през март е било само репетиция – истинският бебе бум ще е в началото на лято 2021. 

#12 Бизнес компаниите разбраха, че адаптивността е важно качество за успех и конкурентоспособност

Тема на „Иновации.бг 2020“ е как българските фирми се справят с предизвикателствата и кризите през годината на епидемията. Българските фирми планират, разработват и реализират иновации и през годината на COVID-19. Прочети и кои станаха носители на тазгодишните призове за „Иновативно предприятие на годината – 2020“.

Също така в тази връзка, в блога си започнах вдъхновяващата поредица "Как ми се отрази COVID-19?". В тази поредица ще се запознаеш с различни хора – от собственици на бизнес, създатели до фрийлансъри. Те споделят своите методи и опит как да срещнеш трудностите и как да си успешен във време на епидемия. В поредицата се включи и главният редактор на Uspelite.bg, Десислава Иванова, както и Любомир Русанов, управител на СуперХостинг.БГ, който сподели какво е бъдещето на хостинг индустрията.

#13 Природата си пое въздух от нас

Заради епидемията се спря почти целия транспорт и вредните газове от коли, самолети и т.н. Океаните и моретата се успокоиха от кораби. Много живи организми се върнаха към своите обитания.

Например в Uspelite.bg показахме, че хиляди морски костенурки изпълниха плаж Рушикуля, Индия, за масово гнездене. Явлението е необичайно и е новина, тъй като по принцип гнезденето не се случва в този мащаб. Но изминалата година бе различна – пандемията от COVID-19 прибра хората, а костенурките излязоха да гнездят на спокойствие. Повече информация за това ще намериш в 20 позитивни новини от 2020, които (може би) пропуснахме.

#14 (Пре)Открихме парковете, градините и планините

Добре, че се затвориха търговските центрове на закрито, баровете и заведенията, за да открием колко красива е България. Зелена и необятна. Готова винаги да ни подаде ръце и да ни прегърне.

#15 Създаде се ваксина за по-малко от година

Неслучайно сложих тази точка за накрая. Заедно с #1 искам да затворя този своеобразен цикъл на чудесата за 2020 година. Започнах с медицината и вниманието към лекарите, а завършвам с науката и учените. Две сфери, заради които сме сега тук и се радваме на живота дълги години, независимо дали е време на епидемия, или не.

Независимо, че съм биотехнолог и съм минал курсове по Биотехнологии, Вирусология и Имунология, ще си позволя да цитирам двама чуждестранни доктори, които с това се занимават и са дългогодишни специалисти.

"Въпреки че може да изглежда, че ваксините са разработени за рекордно време – по-малко от година – текущите изследвания и науката, стояща зад иРНК ваксините, се изучават повече от две десетилетия. Неотдавнашното прилагане на този процес към вируса COVID-19 се основава на многогодишни тестове. И процесът на одобрение за безопасност е еднакъв за всяка ваксина, подадена за одобрение. Наречената ,,фаза 3‘‘ означава, че е изследвана голяма популация (за тези ваксини 30 000 - 40 000 души на проучване), за да се оцени безопасността и ефикасността на ваксината в сравнение с неваксиналната контролна група.", д-р Маделин Фернстрьом, здравен редактор на NBC News

"Продължавам да чувам хората да говорят за 7-10 години, необходими за направата на ваксина и колко опасно може да бъде ускоряването на това. Думата, която продължава да се появява, е „прибързана“ и кара обикновения човек да се съмнява относно безопасността на ваксините.

Така че следващия път, когато някой изрази притеснение по повод удивителната скорост, с която са се случили изпитанията на ваксините, им обърни внимание, че 10 години не са нещо добро, а лошо. Не са десет години, защото това е безопасно, а това са десет трудни години в борбата с безразличието, търговската конкуренция, късмета и бюрокрацията. Това са бариери в процеса, за които сега доказахме, че са „лесни“ за преодоляване. Просто трябват неограничени пари, някои умни и силно мотивирани хора, напредъка на световната наука, голяма група от алтруистични, прекрасни доброволци и някои разумни регулатори.", д-р Марк Тошнер, директор по транслационни биомедицински изследвания в университета в Кеймбридж

Това бяха 15 чудеса, с които поне аз ще запомня 2020 година. Със сигурност има още много. Ще се радваме да чуем и твоите чудеса за тази незабравима година в коментар.

Година, която изпратихме с нетърпение, но не бива да пропускаме и забравяме добрите събития, които тя ни поднесе. Защото, въпреки трудностите, благодарение на точно тази година ние имаме немалко открития и осъзнаване. От нас зависи да ги опазим и развием!

Заглавно изображение: Banksy