Интервюта

С какво друго се занимавате, освен да пишете бестселъри?

Всъщност писането ми е хоби. Основно се занимавам с бизнес от 8 - 9 години в Лондон. Тук, в България, съм отскоро, опитвам се да съчетая Англия и България успешно. Дойдох тук по някаква случайност и създадох една фондация. Просто исках хората, които се връщат в нашата страна, да не се сблъскват с нещата, с които се сблъсках аз. Фондацията „Арт Ангел“ е напът да реализира най-мащабния и всеобхватен социален проект у нас, съвместно с Министерството на правосъдието.

Организираме много интересни каузи, някои от които са за затворниците, други за жените жертва на домашно насилие и за деца от малцинствените групи. С книгата имахме доста интересни събития, бяхме посетили Военна рампа. Там са настанени деца емигранти, основно от Афганистан. С мен бях поканил и един художник, с когото ги учехме да рисуват, и беше доста интересно и забавно. Децата ми показаха много ужасяващи снимки от пътя, който бяха изминали през планините между Афганистан и Иран, след това в Турция и накрая тук.

За мен беше в действителност много въздействащо да видя през какво са преминали, затова и ги добавих в книгата с няколко реда, а именно, че са променили напълно представата ми какво означава пътешествие. В крайна сметка те са едни истински герои. 

Доколкото разбрах, сте доста активна личност, как минава един Ваш ден?

След поставянето ми в класацията на FilmDaily започнах да ходя на фитнес. Това е новото нещо в живота ми, тъй като от доста дълго време не съм се занимавал с фитнес. Сега се опитвам да се върна във форма, защото по време на пандемията всички се занемарихме.

В университета бях треньор по фитнес и затова не мисля, че ще ми бъде много трудно. Покрай книгата и бизнеса не ми остава много време да отделя за себе си. Обикновено ми остава много малко време за четене, а ако остане такова, се опитвам да го оползотворя в писане. Но при мен писането е свързано и с много четене в интернет и така успявам да балансирам.

Ако трябва да дадете няколко съвета на начинаещите относно писането и как книгите им да достигат до голямата публика, какви биха били те?

На първо място, писането трябва да им доставя удоволствие. В Канада изкарах два курса за креативно писане, от които бях меко казано разочарован. Там говореха за систематизации и моят съвет е напълно да забравят това. Читателят много лесно разбира, когато една книга е написана по шаблон и по систематизиран план. Много по-голямо впечатление придобива една книга, когато текстът е написан с помощта на лично въображение и собствени възможности. Най-важното нещо е писането да те прави щастлив, нищо друго няма значение. Ако не вложиш душа в една книга, то това не е книга. 

Относно успеха, ключът е в самочувствието. Трябва да не се притесняват от голямата сцена и да се целят възможно най-нагоре. Няма нищо лошо в това да се провалиш, важното е да си опитал. Истинската литература трябва да бъде насочена към всички народи, не само към българския. Тя трябва да се приема както от нашата публика, така и от индийската например. И трябва да пишат смело, да не се притесняват произведенията им да се четат от много хора. Светът е голям и е хубав, има място за всички ни. 

Какво предстои за Вас от тук нататък?

Засега основното ми е тази книга. И искам да я подаря на българската публика и вие да може да я четете безплатно. От ТУК може всеки да я свали и това нека бъде моят своеобразен коледен подарък за всички българи.

За финал - едно послание към нашите читатели

Да мечтаят! Невинаги мечтите се сбъдват и понякога е хубаво, че не се сбъдват, но въпреки това да не спират да мечтаят. 

Снимки: Личен архив на Илиян Кузманов