Успелите споделят

6 години след създаването си една от най-успешните изцяло български IT компании продължава да расте с между 70 и 100% на година и да работи с десетки клиенти на всички континенти. Accedia са популярни и като топ работодател не само у нас, а и на международно ниво, за което са получили множество награди.

Постоянното развитие е задължително не само на екипа, но и за самата компания, която тази година инвестира над 1 милион лева в новия си офис (с rooftop бар на покрива) и продължи да надгражда вътрешния си хакатон за иновации Innovation Development Center (в който под формата на сезонно риалити служителите разработват нови технологии и продукти в съсобственост с Accedia). Срещаме се с четиримата основатели, за да ни споделят своите принципи на успеха...

Господа, какво не пише в CV-тата ви?

Николай Тодоров: Аз съм Ники Тодоров. Практикувам и се интересувам от всякакъв спорт от футбол до голф, обичам и да гледам на живо Формула 1.

Димитър Димитров: Аз съм Митко. Обичам да пътувам и да правя кулинарни експерименти с всякаква екзотична кухня.

Николай Мутафов: Аз съм Николай, баща на три деца, планинар и рокаджия по душа.

Пламен Койчев: Аз съм Пламен, фен съм на Star Wars и вниманието към детайла във всяко отношение.

Аутсорсинг е обширно понятие. Какво точно прави Accedia?

П.К.: Изнесени IT услуги с висока добавена стойност, конкретно - разработваме софтуер за големи корпорации от цял свят.

Д.Д.: В момента под 2% от бизнеса ни е в България, основно сме ориентирани към развитите чужди пазари. Работим със звената, чиято цел е да развиват стратегически иновации за компанията, т.е. оперират като стартъп в рамките на корпорацията - тестват различни идеи, разработват концептуални решения, мисленето им е автономно и съответно много по-смело.

Как създадохте компанията?

Н.М.: Идеята се породи у мен. Първо говорих с Митко, защото видях суперголям потенциал у него - той беше най-младият проджект мениджър във фирмата, в която работехме заедно, беше на 24 години. След това се събрахме с Ники и Пламен и реално без никакви клиенти от самото начало решихме, че ще правим голяма компания.

Н.Т.: В извънработно време си наехме дизайнерка, която работи по името и логото ни, направихме бизнес план - какво искаме да правим, как, къде искаме да се позиционираме. И на практика още преди да започнат да идват възможностите, ние вече бяхме готови за тях.

Н.М.: После късметът ни се обади - една моя приятелка от Южна Африка се свърза с мен и ми каза, че неин приятел си търси аутсорсинг компания в България и реално това беше първият ни клиент.

Д.Д.: Бяхме си направили един план за растеж, но в последствие пораснахме много по-бързо от него.

Защо започнахте да растете бързо?

Н.М.: Защото сме много добри. И тръгнахме с голяма увереност, че правим голяма компания. Хората, които се присъединиха към нас, също повярваха в каузата ни и започнахме бързо да растем.

Д.Д.: Когато ни задават въпроси тип: “Вие кога повярвахте, че ще пораснете, или че ще успеете?", общо взето не е имало такъв момент, защото не е имало момент, в който сме се съмнявали. По-скоро в началото го разглеждахме като стъпки към нещо, което със сигурност ще се случи. От друга страна, нашият ръст е резултат от премерени действия и планиране, а не случайно явление. Общо взето се опитваме, ако технологичният сектор у нас расте двойно по-бързо от икономиката, ние да растем двойно по-бързо от сектора.

Как разпознавате перфектния човек за вашия екип?

Н.М.: Общо взето още от самото начало търсим bright хора. Това са хора, които са, от една страна, много умни, бързо навлизат в нови технологии, постоянно се развиват, с една дума ‘нинджи’. Имат и добри меки умения, отворени са към промяната, наистина са широко скроени.

Н.Т.: Ние сме технологична компания и технологичната подготовка на хората започва да става също толкова важна, колкото техните човешки качества. Не набираме хора само с позитивна нагласа. Оценяваме технологичните им способности, но за да има висока добавена стойност, в технологията трябва да присъства човешкият фактор - ние не сме просто машини за изпълнение на задачи, а от първия до последния човек партньори на своите клиенти.

П.К.: Важно е да се каже, че да учиш 5 години в университет нещо, което ще работиш в следващите 4 десетилетия, вече не е валидна стратегия. При нас днес учиш едно, утре друго, след 3 месеца - нещо съвсем ново. И това продължава до безкрайност. И ние търсим хора, които са отворени за това предизвикателство и имат капацитета и желанието да се развиват в бъдеще.

Във вашия сектор добрите HR практики са доста разпространени, но вие се стремите към нови територии - например цял етаж от новия ви офис е бар с панорамна гледка, бариста и безплатни напитки за целия екип. Разкажете ни за другата ви специална инициатива - вътрешния ви хакатон?

Д.Д.: Основахме Innovation Development Center, за да стигнем следващото ниво както като професионалисти, така и като компания и екип. Инициативата е нещо като вътрешен хакатон, в подобен на реалити сезонен формат. Всеки в компанията може да кандидатства с идея за разработване на продукт или работа с нова технология.

Най-добрите идеи се селектират и се пристъпва към реализация. Екипите им ползват ресурсите на компанията и се учат на редица предприемачески умения - да спазват срокове, да преодоляват предизвикателства, да презентират идеите си и да работят заедно. Представят прогреса си в отделните етапи и най-добрите получават награди.

Ако разработят продукт, който може да се монетизира, те притежават 70% от него, а компанията - 30%. Но "белият заек" далеч не е основната цел. Най-важно за нас е така да развиваме технологичната си експертиза и уменията за екипна работа, подплатена с цел и страст.

Ако Accedia беше супергерой, кой щеше да бъде?

Д.Д.: Ние сме обикновени хора, които правят необикновени неща.

Н.М.: Значи, сме Iron Man, ха-ха!

Кой е най-големият фактор за успеха?

П.К.: Гъвкавост и постоянство: да имаш някаква линия на поведение, но да си достатъчно адаптивен.

Н.Т.: Екипът.

П.К.: И добра подготовка при всички положения.

Как един мениджър става лидер?

Н.Т.: Според мен по-често лидерите стават мениджъри.

Н.М.: Абсолютно съм съгласен - някои хора се раждат лидери и лидерите стават мениджъри.

Н.Т.: Преди време казах на един човек, че за мен той е еталонът за програмист заради последователността и организираността, която демонстрира в програмирането, и той отговори, че и мозъчен хирург да беше станал, пак резултатът щеше да е същият. Тоест тези качества зависят и се носят от човека.

П.К.: В момента е много модерно това “празно лидерство” - хора, които нямат зад себе си значим реален успех, учат другите как да го постигнат.

Съгласен съм, че лидерството донякъде е вродено, но преди да управляваш каквато и да е област, определено първо трябва да си професионалист в нея.