Bozko: Човек без въображение е затворник на материалната си реалност
Графити, графити, графити...разказвали сме Ви много за онзи тип творци, които заменят платното с фасада на някоя сграда и четките, със спрейове. Всеки един такъв творец по един или друг начин е част от обществото ни и чрез онова, което прави показва на всички нас вътрешния си свят, показва ни позицията си, показва, че рисуването върху сгради също е изкуство. Bozko или Божидар не е изключение. Но за себе си и изкуството, което прави ще ни разкаже самият той.
Изкуството е неизменна част от света около нас, но това, което правиш из градската джунгла е наистина един сериозен отпечатък на творец. Как се превърна в Bozko?
Да се занимаваш с изкуство е дълъг и бавен път, по който се усъвършенстваш до края на живота си. За това съм далеч от мисълта, че оставям сериозни отпечатъци или съм се превърнал в нещо значимо. Важно е човек да не се взима твърде на сериозно, защото тогава не се наслаждава на процеса и на грешките си.
Какво е посланието на твоето изкуство?
Ако въобще може да се нарече послание, то трябва да бъде разчитано напълно интуитивно. Според мен думите са твърде примитивен инструмент на комуникация, за да могат да обяснят едно изображение. Това е все едно да разкажеш музика.
Как графитите променят социалния облик на една държава?
Нещата не бива да се свеждат само до графити. Като цяло изкуството е от жизнена важност за качеството на съществуването ни. Липсата му води до бавно духовно и интелектуално залиняване, от което няма връщане. Човек без въображение е затворник на материалната си реалност. Графитите са гласът на вече няколко поколения, така че всичко това важи и за тях.
Каква беше мотивацията ти в началото, когато започна да се занимаваш с рисуването на графити?
Чисто забавление. Обичаш да рисуваш, но вместо да го правиш вкъщи, го превръщаш в екстремен спорт! Какво по–хубаво, когато си на 16.
Знаем, че освен изрисуваните фасади, си правил и сценографията на постановката на Теди Москов – Ричард III. Каква според теб е разликата между двата типа изкуство?
Разликите са много, но може би най-основната е, че театърът функционира като колектив, за разлика от рисуването, което е доста самотен процес. На мен ми отне известно време докато схвана, че някои неща няма как да се случат по моя начин.
Как измерваш собствените си успехи?
За мен успехът е доста плаващо понятие. Както вече казах, не смятам, че съм постигнал много. Може би това, което мога да нарека успех, е че имам възможността да се занимавам пълноценно с нещо, което обичам. Смятам, че това е единственото смислено нещо.
Повече от творбите на Bozko може да откриете ТУК.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
