Успелите споделят

Стил – качеството, което е присъщо за всеки артист, и запазената му марка, която го прави разпознаваем. Николай Петров – GLOW използва своята автентичност, за да променя облика на иначе сиви места в България и по света. Борави с цветове, форми, типография, които подрежда на платно, и повече върху стена.

Той се подписва с графити – запознайте се.

Кой беше първият стенопис, който направи?

Доста рано още през 2006-2007 г. се случваше да направя някоя и друга стена по поръчка, но първите по-сериозни и едромащабни стенописи започнаха да се случват в периода 2012-2015 година. Точно първият не се сещам кой е.

Защо графити на улицата, а не картини в галерията?

Обичам да рисувам и картини за галерията, до момента съм автор на 5 самостоятелни изложби и съм участвал в доста групови, но всичко това идва като следствие на графитите. С тях започна всичко за мен и това течение в изкуството с всичките си проявления е водеща мотивация за нещата, които правя. Темата е много широка тук, но самото изразно средство (спрея), мащаба, различните локации са все "предимства" на това да рисуваш върху стена пред това да рисуваш в ателие. Ателието, от своя страна, си има друг чар, процес и обстановка, както и създаването на изложби и отделни творби е далеч по-различно като подход от това да работиш в градското пространство.

Кое е най-необичайното място, на което си рисувал?

Рисувал съм върху кораб, което беше технически трудно и доста необичайно.

Има ли човек, течение или повод, вдъхновил стила ти?

Цялото течение на графитите, такива каквито произлизат в края на 70-те, и проследявайки еволюцията и развитието им до ден днешен са един огромен източник на вдъхновение за мен, както и материал за осмисляне на тази култура с нейните рефлексии върху обществото. Активно се интересувам от развитието на много автори и течения, техния път на развитие и реализация, но само за пример можем да видим KAWS, който е графити артист от старото поколение, превърнал се днес в една абсолютна поп-арт икона, и всъщност един от най-скъпо продаваните художници. Макар и лично да съм фен на живописните му творби, пробивът му с играчките (toy art) е внушителен, особено в момента, в който тези малки играчки придобиха огромни размери и се появиха на различни известни локации по света. Ползвам него за пример, като достатъчно известен автор сред широката аудитория.

От авторите, които следя с интерес през годините и не спират да ме вдъхновяват и до днес, мога да спомена поне няколко от страна на абстракция и пост графити – Revok, Roids, Satone, Roice183, Jan Kalab, Sawe, PerkUp и от страна на фигуративност – Aryz, Gleo, Andrew Hem, Sainer, Pastel.

Скоро трансформира две баскетболни игрища – едното в София, другото във Велико Търново. Как се роди идеята?

Всъщност тъкмо завършихме още едно двойно игрище – за баскет и футбол, отново в София. Идеята за игрищата я работя отдавна, като първото, което успях да случа, беше през 2020 година в Прищина. Игрището в Търново направихме съвместно с Ганчо Ганчев – GANA, като колаборативен проект, а поканата дойде от самото училище. Двете нови локации в Стрелбище се случват благодарение на район „Триадица“. Харесва ми тази среща на спорт и изкуство и най-вече фактът, че води все повече хора до самото игрище, предразполага ги да спортуват и да прекарват повече време заедно. 

Ако имаше пълната свобода, коя сграда в София би изрисувал с графит?

Хм, труден въпрос. В случая не бих го нарекъл графит – ако имам свобода, бих мислил по-цялостно и мащабно. Може би вместо да се ограничавам до сграда, бих преобразил цял квартал, който да работи като една творба, защо не?

Кой е най-големият комплимент, който си получавал за работата си?

Доста често хората споделят много искрено срещата си с творбите ми и по-голям комплимент от това не мога и да искам. Без значение дали е когато работя навън в градска среда или на откриване на изложба, тези лични срещи са най-ценното нещо, защото ми показват, че наистина това, което правя, намира смисъл за хората и съответно ме мотивира да продължавам.

С какви проекти ще завършиш годината?

Следва едно последно игрище за сезона в Чехия, а след него – пешеходен подлез в Унгария. Вероятно с това работата в мащаб ще приключи, което означава, че ще имам около още месец-два за рисуване в ателието и по-малки стенички.