Успелите

Humans of Plovdiv: Искаме да покажем, че всяка човешка история си струва

В това интервю ще ти представя две дами - Ирина и Илина, които са усмихнати, енергични и любопитни. Развиват се в сферата на маркетинга и социалните мрежи, но това не им е достатъчно. Запознай се с тях в следващите редове и  си открадни от магията на града под тепетата.

Представете се на нашите читатели.

Казвам се Ирина Мирчева, живея в Пловдив от 2 години, родом съм от Варна. Преместих се тук, защото се омъжих. В началото ми беше трудно да се адаптирам, заради силната връзка, която имах с приятелите и семейството си във Варна.

Аз се казвам Илина Чипилска, родена съм в Бургас, но от години живея в Пловдив. Баща ми е роден тук. Разпилявам енергията си в правенето на интересни неща и любов към Пловдив.

Какво те вдъхнови да бъдеш човека зад проекта “Humans of Plovdiv”?

Илина: Харесвам да чета вдъхновяващите истории на Humans of New York, а снимането е моята страст. Видях, че няма такъв проект в Пловдив и си казах защо да не пробвам, да направя аз такъв формат. Имах нужда да вложа усилията си в нещо, което ще ми носи удоволствие и смисъл извън работа.

Ирина: Писането е това, което цял живот съм обичала да правя. Исках да вложа потенциала и уменията, които притежавам и да се чувствам полезна. Така започнах да помагам с историите за блога.

Как стартира “Humans of Plovdiv”?

Илина: Стартирах проекта през 2013 съвсем непринудено. Направих страничката и започнах първо да снимам приятели. Както с всяко ново и интересно нещо, имах страшно голям заряд и мотивация да го правя и не изпусках и ден, в който да излизам навън и да правя истории. Спомням си в началото подхождах много плахо, губех се из собствените си мисли, а когато се опитвах да се приближа към някого, той ме заобикаляше. С времето научих как да подхождам към всеки един човек. Тайната е да се усмихвам много и да направя комплимент, който винаги усмихва отсрещния човек.

Когато виждах хората, колко бързо откликват на историите и страничката започна органично да расте, още повече се вдъхнових. В началото ме движеше моята мотивация и това, че ми харесва да го правя, сега ме движи това, че проектът вдъхва живот и оставя следа. Може да е в един човек, но единият човек значи! Видях, че ако искам проектът да върви в същия и дори по-добър темп, трябва да се включат още хора, с които да мислим и творим заедно. Така се появи Ирина, а след нея се включиха Георги, Павлина, Елиса, Михаил и Кристина.

Има ли история, която е оставила трайна следа върху теб?

Ирина: В главата ми изниква снимка, изобразяваща ръка, която жена е сложила върху коляното си. Тази жена дълги години си е представяла, че един ден ще живее в Италия и ще се омъжи за италианец. След години тази мечта е на път да се сбъдне. Запознава се с мъж италианец, тук в Пловдив. Двамата се влюбват и той ѝ предлага брак. Учудващо, тя не приема. Отхвърля предложението поради причини свързани с влиянието, което ѝ оказват семейството и приятелите ѝ. Снимката изобразяваше ръка без пръстен. Изводът, който можем да си извадим от нея е, че изборът винаги зависи от самите нас. Ние избираме дали да се поддадем на външно влияние или ще изберем да осъществим мечтите си.

Илина: Всички истории оставят нещо в мен, когато ги чуя. Може би едни от най-докосващите са тези, в които хората са тръгнали от нищото и са постигнали нещо в живота си. Обичам такива истории, защото са свързани с човешката воля за оцеляване и мотивацията да направиш нещо смислено в живота си.

Историята, която ще разкажа не е за човек от Пловдив, но някак си ми е оставила отпечатък в съзнанието. Тя е за едно момче турчин. Момчето е от многодетно семейство, а родителите му не са имали възможност да го изпратят на училище. Започва да ходи на училище на около 11-годишна възраст. Попада на много добър учител, който го насърчава да учи английски. Толкова много му харесва да учи, че започва да изучава история и малко по малко влиза в сферата на туризма. След няколко години той изгражда собствен бизнес. 

Това за мен е много позитивен и вдъхновяващ пример. Показва, че няма нищо невъзможно, стига да си в правилната среда и да съумееш да запазиш тази мотивация. Няма значение колко е бил тежък животът ти и какви ограничения са ти поставяли средата, семейството и прочие. 

Какви истории искаш да разпространяваш?

Ирина: Нашата концепция е да търсим по-дълбоките отговори. Да изкараме частица от душата на човек. Тя е винаги там, седи си, но или не се е научил да го комуникира или средата около него не му дава свободата да изразява свободно вътрешните си мисли. Искаме да покажем, че всеки е различен, като качества, потенциал, таланти и личност, но всъщност сме еднакви заради нуждите, които имаме.

Илина: Мисля си, че много често хората не споделят, защото ги е страх да бъдат уязвими, но всъщност уязвимостта е качество, което те прави свободен. Помага ти да се свържеш с друг. Искаме да покажем, че всяка човешка история си струва. Всеки може да сподели нещо смислено и да вдъхнови някого.


Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Ивелина Червенакова

Родена съм в града под тепетата. Интересите ми са свързани с Комуникации, Дигитален маркетинг и всичко, с което мога да допринеса стойност към обществото. Вдъхновявам се от емоцииите, които носи живеенето. Пиша, защото наистина искам да кажа нещо, което си струва да бъде казано.

Оставете коментар

0 коментара