Защото избрах България

Марио Монтесоро е роден в Генуа през 1964 година и почти през целия си съзнателен живот се е занимавал с ресторантьорски и хотелиерски бизнес, въпреки че е учил педагогика и въпреки голямата прилика на името му с това на Мария Монтесори. На шега споделя, че понякога си мисли, че това е причината Гугъл да пренасочва лайкове към нейната страница. Той е следващото лице в нашата рубрика „Защото избрах България“. 

Марио: Както знаете, Италия и италианците са известни в цял свят с отношението си към храната, която заема ключово място в бита и културата на страната. Аз също имам специално отношение към нея. Смятам, че поговорката „Човек е това, което яде” е особено валидна в момента, защото храната, приготвена с любов и позитивно отношение, носи в себе си енергията, която ни изгражда и съхранява. Започнах да се занимавам с този бизнес през 1980 г. от най-ниското стъпало – като мияч на съдове. Към момента имам над 30 години трудов стаж зад гърба си както в сектора на ресторантьорството, така и в областта на туризма. Сериозното отношение към работата, постоянството и многото часове работа са факторите, които превърнаха заниманието ми в страст. На тази страст съм посветил много време и енергия.

Първият си ресторант отворих през 1985 г., който беше панинотека. Едно от моите заведенията беше и емблематичното кафе „Бабаросса”, което се намира непосредствено до родната къща на Христофор Колумб в самия център на Генуа и близо до най-големите забележителности на града. В този период станах и президент на сдружението на ресторантьорите в региона на Генуа. Сещам се за една мисъл на Кант, която е релевантна и относно работата, и относно нашето собствено изграждане  – детето израства и се учи в играта. За да имаш успех в това, което правиш, трябва да приемеш нещата със същата сериозност, с която децата приемат играта.

През 2012 година се установих в България. Причините, поради които го направих бяха свързани със семейството ми и най-вече с моя син. Исках да бъда близо до него и да прекарвам максимално много време с детето си, което в момента е на 4 години. Смятам, че детето има нужда от физическото присъствие на родителите си и модерната кибер комуникация не може да замести истинското общуване. Не желаех да влизам в ролята на Skype татко и да пропусна най-важните моменти от израстването му. След като пристигнах в България, участвах в създаването на остерия „Барбаросса” през 2012, но разликата в гледните точки доведе до раздяла с тогавашните ми бизнес партньори. Заведението носеше същото име като ресторанта ми в Генуа, но се наложи да поема в нова посока.

Малко след това създадох бистро „Песто”. Отворих го на 19 март 2014 г. – в деня на бащата  като символ на съзиданието и новото начало. Да създадеш едно място е почти като да създадеш дете. Трябва да го искаш, да реши какво можеш да му дадеш, да му посветиш времето и вниманието си. Мястото носи духа на създателя си във всеки елемент, то диша и живее като живо същество. Създава си приятели, развива се, има собствен стил и характер. Казва се „Песто”, защото пестото идва от Генуа, а „бистро” означава малък семеен ресторант. В бистрото отношението е директно с този, който приготвя храната, готвачът не е скрит в кухнята. Контактът с клиента е директен и комуникацията е много важна част от преживяването.

Бистрото е място за социални контакти, общуване и създаване на приятелства. Когато го отворих, клиентелата беше предимно от чужденци, но в момента мога да кажа, че клиентите са по равно – българи и чужденци. Самото бистро се е превърнало в един космополитен, пъстър оазис, където можеш да срещнеш интересни хора от всички краища на света. Хората, които работят в бистрото също допринасят за неговото очарование и стил. Целият ни персонал е от артистичните среди и е повлиян от изкуството. Смятам, че да приготвяш и поднасяш храна също е изкуство. Екипът ни е интернационален, което също допринася за колорита на мястото. Неслучайно е част от некомерсиален проект на сдружение „Мулти култи колектив“, който от 2013 г. показва културното и кулинарно богатство на страната и представя чужденци, живеещи и работещи тук.

Менюто ни представя италианския стил на хранене. Използваме комбинация от български и италиански продукти с добро качество. За да създадеш добра кухня, освен добри продукти са ти необходими още няколко основни неща – професионализъм - познаване на правилата, и фантазия. Както е казал Пикасо – „Научете правилата като професионалист, за да можете да ги нарушавате като артист“. През тази година бистро „Песто” за първи път участва със свой представител на Световния шампионат по песто в Генуа. В състезанието от наше име и от името на България участва Евангелина Стаматова. Получихме покана от организаторите и от следващата година предстои ние да организираме квалификационен кръг на шампионата тук и да излъчим следващия участник в Световния шампионат.

Имам желание да работя с продукти, отглеждани в България, а не внасяни отвън. Защо например трябва да купувам босилек, отглеждан в Израел, като тук расте босилек с прекрасен  вкус и аромат? Смея да кажа даже по-добър от голяма част от този, който расте в Италия - той например има леко ментов привкус. Смятам, че селското стопанство в България има голям потенциал и че трябва да се развива по-активно. България е държава със много добри дадености за това - климатични и географски, разполага с всички условия за развитие на ниво, което да захранва не само собствения си пазар, а и да изнася успешно тази продукция. Като цяло смятам, че тук има голям потенциал за развитие не само в селскостопанския сектор. Все още има много неща, които предстои да се случат и разработят. Като пример мога да дам развитието на кооперативния бизнес. Тук съществува една леко изкривена представа за кооператива като обща собственост. Истинския кооператив според мен е свързан повече с общо свършената работа. Нещо, което смятам би допринесло много за успеха на локалните предприятия, и би помогнало на местните предприемачи.

На въпроса – какво мисля за характеристиките на българите, наблюдавам три основни особености. Българинът обича земята си, но не вярва в нея. Живее повече в настоящето, отколкото в бъдещето и по принцип е индивидуалист. Индивидуалист по култура, но не по сърце. Тези три особености са възможности за един чужденец в България. Защото смятам, че това е земя, в която може да се вярва, земя в която може да се мисли за бъдещето. Пример за гледната ми точка относно индивидуализма тук – аз не гледам на колегите, които работят наоколо като на конкуренти, а като на алтернативи.

Вярвам в развитието на общността и колективната работа. Мисля, че участието в социалния живот на общността е задължително. Смятам, че за последните 15 години, в които се занимавах с това (до преди 4 години) допринесох за израстването и представянето на моя сектор (занаятчии и търговци) пред медиите и институциите в Италия. Поради проблеми, свързани с престъпността на локално ниво ми позволиха да създам местна локална гражданска структура, призната от префектурата и Министерството на вътрешните работи и съдебната власт, свързани с борбата с мафията в сектора на търговията, трафика на наркотици, лихварство. В допълнение, инициативата имаше за цел да подпомогне на реинтеграцията на бивши затворници в градсктата структура, както и на хора в неравностойно положение (като имигранти или самотни майки, хора с увреждания) и възстановяване на деградиралите градски райони. Откриването на големите търговски центрове доведе до голяма криза в някои квартали на града и през 1996 г. създадохме първия „Консорциум на улицата”, в Италия (обединение на действащия бизнес в един квартал, които се насърчават и развиват заедно) сега подкрепена от италианските и европейски закони и финансиране. С една дума, аз вярвам, че активно участие в политическия и социалния живот в Общността (да не се бърка с партийния) е чест и дълг.

Мнението ми е, че ако отворим гледната си точка, мирогледа си, ако отворим сърцето на социума, визията си по отношение на социалния живот... нещата много ще се променят, но това е в процес на развитие. Съпричастен съм и към развитието на социални каузи най-вече свързани с младежи в неравностойно положение и интегрирането им в обществото след напускането на институциите и приемните домове. Мисля, че създаването на работни места, на които тези деца да придобиват трудови навици и да научат „занаят”, е един от пътищата за пълноценното им интегриране в обществото. Опитвам се да работя и в  тази насока – имах доста работни срещи с хора, които също са ангажирани с тези каузи. Мнението ми е, че не трябва да даваш на някого морков, а възможност сам да си го отгледа.

В последно време наблюдавам една нова тенденция - много възрастни хора от Италия ми се обаждат с идеята да открият България. Миналата година в България са се записали да учат медицина 400 италиански студенти. Съществува и още една група от италианци, живеещи в България, която носи средства на българската икономика - това са около 1000 италиански пенсионери, които са избрали да живеят тук. Годишно те вливат около 2 мил. лева в икономиката на страната - защото тук се живее добре. Това според мен е основателна причина да се инвестира и развива повече сферата на услугите и туризма.

България ще стане пример за интеграционни процеси. Тук е добро място за живеене, надявам се че и българските политици ще разберат това. На скоро ми се наложи да говоря по тема, свързана с въвеждането на еврото в България. Само ще кажа – Внимание!  Друго интересно явление, което наблюдавам тук е, че има много мениджъри и малко предприемачи. С концепцията на американския мениджър, но без неговата история. Работата на истинския мениджър е разпределението на ресурса, на времето и използването на максимума от този ресурс. Това трябва да са хора с по-дългосрочно и концептуално мислене.

Италия е създадена от хора, които са мислили за бъдещето. Сега България разполага с ресурс, с който да развие бъдещето си. Мисля, че генерациите, които идват, ще създадат друга реалност. Тук всичко се променя доста динамично. Когато дойдох за първи път в България, беше 2002 година. Въпреки че София не е България, както Париж не е Франция, но Рим представлява Италия. София по онова време изглеждаше като град от 1960 г. с коли от 2030 г., но по пътищата имаше огромни дупки. Порази ме и това, че българската икономика се движи много повече от жената, отколкото от мъжа. За италианския мъж българската жена е впечатляваща заради своя самостоятелен и независим характер. В България се чувствам добре, за съжаление за тези години не успях да науча много добре български, но това е голямо предизвикателство. Всички казват, че българският език е един от най-трудните и според мен имат право.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.