Успелите споделят

Стефан Христов, или познат още с артистичния псевдоним „Mr. Smiff“, е едно от многото талантливи лица на българската музикална сцена. В началото всичко започва с тромпета и концертните изяви. Малко по-късно следва и естественото развитие към композирането на музика. Свирил е заедно с имена като Ambient Anarchist, Cheaptrix, Space dubjammers и много други. Освен композирането, което извършва под името Mr. Smiff, Стефан композира и музика за театрални постановки, радио пиеси, телевизионни и радио програми. Любопитен факт, за който той самият ще ни разкаже малко по-надолу, е композирането на музика за NASA.

Музиката е навсякъде около теб, как обаче се превърна в твоя страст? 

Как?! Сякаш случайно. Карах скейт и слушах и събирах много и разнообразна музика и в един момент с най-добрия ми приятел решихме да започнем да свирим. Той намери едни барабани, аз тромпет. Събирахме се в неговото мазе да стържем и лека полека се зарибихме. Започнахме уроци по солфеж и теория на музиката. Ставаше все по-интересно, докато в един момент не реших, че това е нещото, с което искам да се занимавам. И така влязох и да следвам тромпет. Оттам, бързо дойде и страстта ми към композирането.

Интересна новина, която научихме е, че ще правиш музиката за поредица документални филми на NASA, ще ни разкажеш ли малко повече за тази колаборация?

От близо пет години работя с една американска телевизия и им продавам музика за различни предавания. Преди година ми се обади по телефона изпълнителният продуцент и ме пита дали искам да композирам музика за NASA. Като чух - не можах да повярвам на ушите си! Разбира се, веднага се навих. Интересното беше, че трябваше да работя без да знам каква е визията. Думите на продуцента бяха – „Представи си, че си в открития космос и плавно се носиш. Представяй си, че ти държиш камерата и съвсем леко си летиш. Фокусът ти бавно преминава от една планета или галактика в друга и т.н. ...“ Велико! По-небрежно и приятно не можеше и да бъде, за такъв мащабен проект. И така, за четири месеца композирах и предадох (без нито едно връщане за поправка) шест часа музика.

Колко е дълъг пътя от България до „космоса“?

Както се казва – важно е не колко е дълъг пътя, а да не се загубиш и да стигнеш до целта. Ако човек си го направи и приятно,  дължината съвсем е без значение. Като цяло - яко бачкане и позитивно мислене. Работата трябва да е удоволствие. Затова смятам, че приказката „Не смесвай работата с удоволствието“ е напълно грешна. За мен е точно обратното. Разбира се, тежкото бачкане предполага и доста нерви, но не трябва да се бъркат нещата.

Смяташ ли, че с музиката, която правиш допринасяш за популяризирането на България на световно ниво?

Надявам се! У нас има много талантливи артисти, които заслужават и могат да допринесат много за популяризирането на България. Имам приятели и познати, които са на световно ниво и от няколко години го доказват и имената им се чуват надалеч. От сферата на модерната музика, такива са KINK, COOH, Kliment и много други.

Можеш ли да дадеш някакви насоки за всички онези, които тепърва започват да се занимават с авторска музика?

С риск да се повторя – яко бачкане и позитивно мислене! Важно е човек да изгради собствен стил и да го следва и развива.

Твоето вдъхновение е…

Децата са ми най-голямото вдъхновение. Иначе ме вдъхновява безкрайното разнообразие и безкрайните варианти. Черпя вдъхновение главно като се разсейвам.

Като музикант си обиколил толкова много големи клубни сцени. Какво обаче те връща в България?

Приятелите и семейството. Иначе за мен граници няма.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.