Успелите споделят

Ще ви разкажем една история за хора, които сами чертаят пътя на своето щастие. Хора, които отдавна са загърбили живота в космополитния град, за да изберат този в откритата морска пустош. Иво и Мира са родом от Варна. През 2001 г. имигрират в Канада. Дъщеря им Мая е родена в Монтреал през 2003 г. Заедно семейството живее вече повече от 3 години на борда на яхтата „Фата Моргана“. Започнали своето пътешествие от бреговете на Флорида, за всичките тези години те са минали през Карибите, Централна и Южна Америка, през Панамския канал и Тихия океан. Към днешна дата се намират във Френска Полинезия на път към кралство Тонга. Но нека те сами разкажат за своя път по водата.

The Life Nomadik“ е вашето семейно приключение, което започвате още през 2012 г. Откъде дойде идеята за този начин на живот и как започна всичко?

Идеята се роди още през 2006 г. благодарение на наш приятел в Канада - Митко „Попа“, който навремето сам си е построил първата ветроходна яхта в България от фибростъкло - неговата Фата Моргана. Той ни запали с идеята и в негова чест кръстихме катамарана Фата Моргана - магьосница полусестра на крал Артур от Артурската легенда. На нейно име са нарекли и един природен феномен - висша форма на рядко наблюдаван мираж. Но от идеята до нейното реализиране минаха години в подготовка и събиране на средства.

Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се срещали до момента?

Този начин на живот отстрани изглежда много романтичен, но си има неговите недостатъци. Да посещаваме райски тропически кътчета, острови недостъпни по никакъв друг начин, освен с лодка; да пътешестваме непрестанно години наред и да се докосваме до всички тези уникални култури по света; да бъдем на „постоянна ваканция“ - всичко това си има своята цена. Най-вече ни плашат морските бури. Лошото време в морето за нас може да бъде фатално и винаги се съобразяваме с прогнозите за времето и със сезоните в района, където се намираме, но неприятни изненади се случват постоянно. Също се съобразяваме с райони, където има опасност от пирати. Освен това винаги се сблъскваме с неизвестното. Постоянно сме на ново място - нова държава с нови правила и закони, нови хора с различен манталитет. Колкото и да е интересно всичко това, то е също така доста изтощително. И тъкмо свикнем с мястото и хората, тъкмо се научим кое къде е и как става - местим се на друго място и целия процес започва отново. И не на последно място - финансово ситуацията ни е „странна“. Не работим и съответно нямаме приходи. Това ни създава една допълнителна несигурност за бъдещето, но засега не ни е пречка. Тръгнахме със спестявания, както и с убеждението, че може да се живее и пътешества много скромно, с доста минимален бюджет, а при нужда - можем да припечелим. Има доста варианти. Наскоро решихме да организираме персонализирани ветроходни ваканции на борда на Фата Моргана срещу заплащане и вече посрещнахме първите си гости в Бора-Бора. Там е безкрайно красиво и безкрайно скъпо за туристите. На гости ни дойдоха Ани и Калин, които живеят и работят в Япония и заедно обиколихме 3 острова, имахме много приключения и си изкарахме разкошно - и ние, и те. Сега сме се отправили към Тонга и ако има желаещи, могат да ни гостуват там през октомври за 1-2 седмици. Ще плуваме с китове, ще се гмуркаме в коралови градини, ще посетим подземни езера в пещерите, ще изкачим вулкани и ще плаваме между островчетата.

Освен, че прекарвате по-голяма част от живота си на катамарана, вие развивате и напълно обособени уроци, които биха били в помощ на други деца, които пътуват заедно със семействата си. Как се стигна до разработването на този вид домашно обучение?

Мая учи по свободна персонализирана програма. Това означава, че избираме нейните уроци и учебни материали в зависимост от интересите и наклонностите й. Учи неща, които я влекат и които са свързани с района, в който се намираме. Темпото на обучение е изцяло определено от нейното лично темпо. Наблягаме на математика, като основна наука и се стараем да бъде на нивото на децата на нейната възраст, но не е фатално ако изостане. Намираме материали от интернет, където изобилства от безплатни ресурси за домашно обучение по всички предмети. Учи се на английски, но чете книги на френски, испански и български. Най-важното е да не губи желанието да учи и да се чувства добре по време на „училище“, да запази едно позитивно отношение към уроците и книгите. Да осъзнае сама за себе си необходимостта от това да седне и да чете и да научи основни неща от обща култура, както и да развива талантите си по-задълбочено. Поощряваме я. Най-важното е детето да има самочувствие. Често се срещаме с други семейства на лодки и винаги ни е интересно да видим те как си организират училището, да сравним, да обменим опит и идеи. Всички „корабни деца“ имат различен и доста личен начин на обучение, което е прекрасно. И разбира се, те научават най-много от самото пътешествие, от посещенията на толкова много места, от сблъсъка с толкова много и различни култури, истории, природи.

Обикаляте из цял свят, но какво би ви върнало в България отново някой ден?

Носталгията е нещо, което не намалява. Може би се притъпява с времето, но си тлее там някъде. С нетърпение очакваме момента, в който ще стъпим отново на българска почва, ще видим отново семействата и приятелите си, местата от детството и младостта ни. Коренчето е там. Но също не сме забравили и всички тези причини, които ни накараха да се махнем навремето. Трудностите, с които нашите сънародници все още се борят ежедневно - ниският стандарт на живот, невъзможността да реализираме мечтите си. Болезнено е. В Канада за 6 години работа като шофьори на камиони на дълги разстояния успяхме да си изплатим къщата, да съберем пари за катамарана.

В блога, който водите се намират всичките ви истории, но има ли някоя, която е убягнала на читателя?

Историте в блога са само малка част от всичко, което ни се случва, всичко, което научаваме и бихме споделили. Но нямам физическата възможност да пиша повече. Пиша на два езика и съм винаги няколко месеца назад с историите. А вече правим и кратки видеа. От известно време насам пиша само за местата, които посещаваме и случките, които ни се случват там. Но бих искала да включа и статии с повече подробности за този начин на живот, по-технически неща за лодката, за мореплаването, разсъждения, съвети, уроци, които сме научили по трудния начин. Бих писала много повече за местните хора, за местната история. Надявам се скоро да имам времето и възможността да завърша първата ни книга, в която да засегна всички тези неща - най-вече за живота ни на море, за избора на лодка - неща, които биха помогнали на други с по-малко опит.

Ако успехът се измерваше с пропътуваните километри, то смятате ли, че вече сте натрупали максимума от него?

Един живот не е достатъчен за всички места, които бихме искали да посетим... Струва ни се, че минаваме много набързо, че пропускаме места, а има толкова много още пред нас. Но също осъзнаваме, че в сравнение с повечето хора сме обиколили доста от света и сме благодарни на съдбата, за този шанс да правим това, което правим. Променихме се много последните години. Пътуването, морето, светът ни промениха. Научихме много, разбрахме неща, които преди ни бяха неясни.

Сега сме в едно малко островче Маупити във Френска Полинезия заедно с още 3 приятелски лодки – всички семейства с деца между 4 и 13-годишна възраст, с които плаваме заедно от остров на остров вече няколко месеца. Водата е бомбонено синя, зад нас са бели плажове с кокосови палми, пред нас се издига планината на острова, в чиито поли се е сгушило малко селце с розова църква. Съседа от яхта „Екскалибур“ ни донесе пресен хляб сутринта - ходил до пекарната на острова и донесе на всичи по 2 багети. Утре е наш ред. Следобед ще ходим заедно да се гмуркаме. Мая си направи уроците заедно с Габи - приятелката й от катамарана до нас. Вчера се изкачихме до най-високата планина на острова - 6 възрастни и 6 деца заедно. Преди 2 дена Люик от катамаран „Моби“ събра всички деца и ги учи на уиндсърф, а вечерта си направихме огън на плажа. Говорим английски помежду си - всички с някакъв акцент - френски, български, южноафрикански. Един местен полинезиец се появи вчера с една рибарска лодчица и ни донесе 2 огромни връзки банани и ни помоли да занесем един инструмент до съседния остров, докъдето така или иначе ще плаваме след няколко дена - на негов приятел там. Съседният остров е на 100 морски мили от тук и там живеят само 200 човека. Кораб им кара провизии само 2 пъти в годината. Разбира се, че ще занесем инструмента и каквото друго имат да пращат. Благодарни сме за бананите. Всичко това е част от нашето ежедневие - последните 2 дена. За нас не е нещо странно, особено или страхотно - това е животът ни. Но понякога се случва да спра за миг, да погледна отстрани всичко това с огромна възхита и благодарност. Изпълва ме цялата тази красота, сърцето ми притихва от щастие. Да, осъзнавам, че всичко това е приказка и ние сме главните протагонисти. В този смисъл - богати сме, успели сме, достигнали сме върха на борчето!

Споделете някоя вдъхновяваща история, с която бихте окуражили всички онези хора, които искат да започнат начинание като вашето.

Наскоро чухме за една 70-годишна баба, бивша учителка по математика в Англия, три внука има, която плава сама с малка яхта – прави околосветско соло. Неотдавна прекоси Панамския канал на буксир. Може да я засечем някъде по света. Вътре в яхтата й всичко си е обзавела в розово - възглавнички, одеалца - много уютно.

Срещнахме семейство с 3 деца - най-голямото на 4 години, най-малкото на годинка. Те пък направиха северозападния преход преди година - през северния полюс минаха с лодката и с трите деца - айсберги, бели мечки...

Едно друго семейство с две момчета плават вече 25 години. Децата, на 10- и 12-годишна възраст, никога не са живяли на земя за повече от 3 месеца (когато отишли на гости на баба си).

Срещаме подобни легендарни хора из пътя и те ни вдъхновяват неистово. Радваме се, когато от време на време получим писмо от хора, които са чули за нас и споделят, че и ние ги вдъхновяваме. Това е най-голямата награда за нас - усещането, че начинът ни на живот не остава незабелязан, че се отразяваме позитивно на други хора по света. И не е задължително да изоставите всичко и да потеглите през океана. Достатъчно е да следвате идеалите си и да бъдете пълноценни и щастливи - в семейството, в дома, в работата си; да не се чувствате поробени и ограничени; да откриете призванието си и с издути платна да се насочите право към мечтите си.

Ако искаш да разбереш повече за The Life Nomadik, последвай страницата им във Фейсбук.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.