Успелите споделят

Ако искате да разчупите монотонността, да се слеете с природата и да вдигнете пулса, докато зениците ви се разширяват, взирайки се в заобикалящата ги среда, не пропускайте шанса да се включите в състезанието по планинско бягане Vratsa Sky Run 2018, което ще се проведе на 13-и май.

Трасето, чиято артерия се вие високо в сърцето на Врачанския балкан и криволичи между величието на назъбената му скална катедрала, е едно от онези места, на които организаторите могат да се връщат постоянно, без да им омръзне. Автори на трасетата - Vratsa Sky Run (15 km / 1400 m D+) и Skaklya Trail Run (8 km / 750 m D+) - са Десислава Христова и Слави Асенов.

Това, което обединява тези харизматични души, е любовта към планината и стремежът им да търсят най-интересните пътища до красивите места. Освен, че ще споделят с вас една мечтана линия, в следващите редове имате възможност да се впуснете по трасето на личните им преживявания и усещания. 

Какво вдъхнови идеята ви да организирате Vratsa Sky Run?

Желанието ни да споделим едно любимо място с други хора и да създадем преживяване за тях.

Бягането в пресечена месност става все по-популярно в световен мащаб. Доколко е развито в България?

Деси: Нямаме традиции, особено в бягането в силно пресечен терен. Тази дисциплина е сравнително нова и в световен мащаб. В държави, в които има дългогодишни планинарски и алпийски традиции, набира много голяма скорост. Ние, обаче, имаме страхотни природни дадености за развитието му. SkyRunning-ът е една пресечна точка на спорт и планинарство, която взема най-доброто от двете и има голям потенциал.

Слави: И в България набира все по-голяма популярност. В частност скай бяганията не са особено популярни и тепърва прохождат. Но и това ще стане в близките години. Трябва още малко критична маса, от която да излязат хора търсещи нещо повече. Скай бяганията са много по-динамични, изискващи по-добра физическа, психическа и не на последно място, умствена подготовка.

Кое е най-предизвикателното състезание, в което сте участвали?

Деси: Salomon Glen Coe Skyline - безспорно бях впечатлена от състезанието - от дивата природа и шотландската култура, от високото ниво на организация, както и от сложния терен примесен със силна етика за стил, опазване и уважение към планината.

Слави: Glen Coe Skyline – освен предизвикателно, беше красиво и технично.

Маратонки, модерна форма на “цвички” или боси?

Деси: Обичам да съм близко до терена, тънките подметки дават по-добро усещане за сцеплението и по-голямо удоволствие. Разбира се, ако прекаляваш с каменистия терен и малките камъчета преди ходилата ти да са се адаптирали, се налага понякога да избираш и по-дебели подметки.

Слави: Маратонки.

Удовлетворението правопропорционално ли е на предизвикателствата?

Деси: Понякога се радваш, че си преодолял нещо много трудно, но друг път просто искаш да си горе, да правиш това, което обичаш и да се забавляваш без да бързаш. Хубаво е да вдигаш летвата, защото така разширяваш границите си и отваряш за себе си нови вратички. Това е и смисълът на тренировките и целите. Изтъркан факт е, че най-големите предизвикателства са тези, от които научаваме най-много, но не бива да са самоцел и да робуваме на собствените си амбиции. Балансът е труден и е различен за всеки, аз продължавам да го търся.

Слави: Разбира се!

Деси и Слави по трасето на Glen Coe Skyline, Шотландия

По трасето: с музика в ушите, мисли в главата или само в компанията на природните звуци?

Деси: Първо с мисли в главата, после само с природните звуци.

Слави: Обичам тишината и природните звуци.

Бягане от нещо или към нещо?

Деси: От външния и вътрешен шум, който ми пречи да съм себе си. Към това, което искам да бъда. Често всичко, което намирам е собственото си отражение кристално ясно през чистия планински въздух и това ми стига.
Слави: Хмм... по-скоро ми харесва движението. А проблеми, от които да избягаш, винаги ще се намерят.

Какво ви мотивира?

Деси: Любопитството. Стремежът да знам и мога повече, за да изпълвам ежедневието си с красиви моменти.

Слави: Самоусъвършенстването.

Обичам...

Деси: ...да чувам звука от играта с камъните, които отговарят под краката ми. Обичам да съм високо, да съм обградена с много въздух и пространство. Обичам споделените блясъци в очите от съпреживените мигове.

Слави: ...планината.

Чувствам се жив когато...

Деси: ...всяка частичка от тялото и съзнанието ми участва в синхрон в това, което обичам да правя - да се движа, да усещам, да дишам. Понякога всичко се напасва - главата, тялото и природата около теб. Чувстваш, че летиш, над онова, което те спира вътре в самия теб. Стремеж да си парченце от пъзела на природата, който сетивата ти приемат за съвършенство. Тези мигове се помнят дълго.

Слави: ...съм на планина.