Успелите споделят

Все още сме в самото начало на тази година, а вече се случват прекрасни събития. Едно от тях е LeapIn Sofia 2018 "Изкуството в бизнеса и бизнесът в изкуството".

Да надникнем зад колисите ще ни помогне един от организаторите - Александрина Икономова. Тя е млада, красива, интелигентна и приказно сладкодумна. Очарова нас - вярваме, че ще очарова и вас!

Запознайте се с нея...

Здравей, ще ни разкажеш ли какво предстои на LeapIn Sofia 2018 "Изкуството в бизнеса и бизнесът в изкуството"?

Привет и от мен и благодарим за вниманието! За да очертая картинката по-ясно, ще споделя, че проектът LeapIn Sofia е дело на младежката организация Leap In Bulgaria, чиято основна цел е да улесни включването на младите хора в страната в пазара на труда. Една доста нелека задача.

LeapIn Sofia e пилотен проект, целящ да вдъхнови младите чрез добрите примери, които излизат на сцената и разказват историята на своя професионален път. Идеята е да покажем, че в България има доста възможности за развитие и далеч не е чак толкова сложно. Навсякъде има препятствия, но просто на нас ни е заложено като че ли все да го играем „жертвата”, като единици и като общество.

Конференциите се стремят да се фокусират върху теми, които за съжаление са крайно неглижирани. Една такава е изкуството. На тази конференция сме се фокусирали върху това да вдъхновим предприемачите да бъдат по-артистични, а артистите по-предприемчиви. За това ще се погрижат хора като д-р Милен Врабевски, Александър Дурчев, Васил Чакърдъков, Иван Шопов, Гери Турийска, Божана Кацарова и др.

В неформалната част ще дадем шанс на други неправителствени организации да представят каузите си – Заедно в час, ABLE, MoveBG и др. А от друга страна ще има и млади бизнеси на артисти имали смелостта да превърнат изкуството си в бизнес – Kloshar bags, Koren.Clothing, Arikha, Fingah и VR Express.

Кои са предизвикателствата при организиране на подобно събитие?

Не бих казала, че са 1 или 2. Работата с толкова много хора наведнъж е доста голямо предизвикателство. Но те учи бързо и интензивно на уроци, които няма да чуеш в училище и университета. 

Може би най-голямото предизвикателство е да свикнеш с мисълта, че голяма част от хората са ентусиазирани само когато говорят. Когато идва моментът за вършене на работа, голям процент от хората се изпаряват. И това са моментите, в които трябва да си сигурен, че знаеш защо го правиш и да продължаваш да буташ въпреки разочарованията.

Нямаш много време да се самосъжаляваш, че някой те е прецакал, а и няма нужда! При положение, че има толкова много хора, които ти помагат и те подкрепят – фокусирай се върху тях.

Другото предизвикателство - трябва да си адски гъвкав и да умееш да работиш под напрежение. Всичко се случва толкова бързо, че трябва да си супер адаптивен и да намираш решение във всяка ситуация.

Наскоро един приятел ми даде добър съвет, когато реагирах доста импулсивно на една неприятна ситуация:

Не всяко нещо се нуждае от твоята реакция. Понякога е по-добре да си замълчиш и да си свършиш работата. Сам си се набутал, сам ще се оправяш!

Какви качества трябва да притежават хората, за да превърнат изкуството в бизнес, а бизнеса в изкуство?

Интересен въпрос. Надявам се да науча отговора на конференцията...

Хората на изкуството са особена категория хора. Те имат нужда от свобода, за да творят на воля и да бъдат вдъхновени. Рядкост е такива хора да въплъщават качествата на предприемач, тъй като предприемачите са по-припряни по природа. Според мен най-ценното за този тип хора е да съзнават необходимостта от екип – един трябва да твори, друг да продава, трети да рекламира. Но всички заедно трябва да вярват в това, което правят.

Колкото до това да превърнеш бизнеса си в изкуство – за мен основното е да не се взимаш твърде на сериозно. Това не означава да не си вършиш работата отговорно, тъкмо напротив – да поемаш повече отговорност, като рискуваш. Трябва да си креативен и отворен към нови неща,  иначе няма как да разбереш кое работи.

И в двата случая трябва да си готов да правиш грешки. И то много. И да се изсмееш на себе си, когато го направиш. После продължаваш нататък и със следващия гаф виждаш, че предходния всъщност не е бил кой знае какво.

И в един момент гафовете намаляват, а ти растеш...

Представи си, че имаш неограничени финансови възможности - какъв проект би подкрепила?

Моя си...

В България (масово в София, но трябва да се почне отнякъде) се случват чудесни неща. Има едно общество, което неуморно бута и движи, и създава, и разрушава, и после почва отначало още по-силно. Има доста движение за моя огромна радост.

Със сигурност моята най-болна тема е образованието. Нашата образователна система е създадена за индустриалния период, който отдавна замря. Трябва да се адаптираме. Бързо.

Децата са фундамента. Трябва да инвестираме в тях, но не така, както ние си мислим, че е най-добре, а да ги слушаме, наблюдаваме и да видим какво най-добре работи за тях. Аз лично много бих се радвала да видя метода на Монтесори да завладее и нашата образователна система.

Също бих инвестирала в проект, който да помогне на практиката да навлезе като нещо задължително от по-рано в университетите. Това е огромен проблем. Теорията и практиката се разминават, а младите хора не са готови за прехода университет - работа. Трябва да се направи нещо по въпроса. Имам и такава идея, но има още хляб да ям, преди да си позволя да я превърна в реалност.

По пътя към успеха кое е водещо - разумът или сърцето?

Балансът. И едното, и другото са еднакво важни. На различни етапи от развитието си, трябва да слушаш или разума, или сърцето си.

За мен лично успех означава да живееш живота, който наистина искаш. Сърцето трябва да ти подскаже какво означава това за теб – дали е да рисуваш картини, да анализираш статистически данни, да произвеждаш домати и краставици, каквото ще да е – но нека е твоето нещо!

Сърцето ти помага да чуеш вътрешната си музика, а разумът ти подсказва как да я съчетаеш с качествата, които имаш и как да допринесеш с това за обществото. На теория звучи лесно, на практика – най-голямото предизвикателство за всеки индивид, според мен.

Ти си част от нещо много по-голямо от теб самия и момента, в който осъзнаеш, че не си нищо специално, идва една свобода, която ти позволява да използваш потенциала си на 110%.

Нашето поколение иска да променя света, без да знае каква е неговата роля в този свят. Разбери ти кой си и защо си тук и така променяй каквото и да било. Изисква се доста смелост, за да се замислиш за тези неща и да бъдеш искрен пред себе си.

Какво правят хората, когато постигнат мечтите си?

Ако мечтата ти е свързана с финансовото обезпечение, когато го постигнеш, изпадаш в една екзистенциална криза тип „Ами сега какво?!”. По тази причина а е хубаво човек да прави разлика между цел и мечта.

Ако мечтата ти е да допринасяш с работата си за другите или да развиваш дадена индустрия  – никога няма да я постигнеш. Винаги има още нещо, което трябва да се случи. Винаги ще има още един проблем за разрешаване.

Мечтите не се постигат, те са там, за да ни движат, да ни карат да се наслаждаваме на процеса и да искаме все повече от това чудо наречено живот. Ако я постигнеш, значи е цел, не е мечта.

Кое е последното нещо, което те вдъхнови?

Бях в ситуация, в която хем престъпвах собствените си принципи по начин, който никога не бях очаквала, хем трябваше да приема, че съм сгрешила и да го призная пред себе си. Едновременно с това трябваше да приема фактите такива, каквито са - а в тях нямаше логика, просто не беше моя работа да го посочвам.

И стараейки се да направя най-правилното нещо във всеки един момент, все повече се чувствах като най-големия губещ. В един момент осъзнах, че всъщност, за да се случват нещата по този начин, значи ме чака нещо много по-добро. Просто ината да стане на моето и емоцията в момента не ми позволяваха да го видя.

И както е казал Апостол Карамитев –„Пораженията се оказват големите победи – над себе си, над собствената си гордост и над собствените си заблуждения”. Беше едно от най-освобождаващите неща, които са ми се случвали някога. Свободата, с която живея и работя в момента, са адски вдъхновяващи. Правим, каквото трябва, а пък да става каквото ще. Така една ситуация от личния ми живот, ми помогна и в двете сфери.