От сърце

Макар вече да е минала над седмица от “Алея на книгата”, ми се иска поне за малко да ви върна в тази любима на всеки четящ седмица. Седмица, в която банковата ми сметка отчаяно ме моли да спра да купувам книги, пък аз се успокоявам с мисълта, че дори парите за храна рязко да намалеят този месец, поне ще имам какво да чета в следващите няколко седмици.

И колкото и да обичам този красив, бих го нарекла празник на литературата, винаги съм си мислила, че единственият начин да направиш едно страхотно събитие дори още по-страхотно е, при възможност, да си доброволец за него! И тази година, след поне 3-4 години чудене да стана ли доброволец на “Алея на книгата”, най-накрая се престраших! 

Началото

За повечето инициативи, към които съм доброволец, разбирам от платформата за доброволчество TimeHeroes. “Алеята на книгата”, уви, не бе изключение! Записах се, проведохме среща с организаторите и част от останалите доброволци в деня преди началото на Алеята (4 септември) и… доброволното книжно приключение започна! 

Задачите

Работата на доброволеца се заплаща с удовлетворение, но това въобще не означава, че нямаме задачи! Моите задачи в рамките на “Алея на книгата” се състояха предимно в това да анкетирам хората за нагласите им спрямо събитието, както и да опътвам посетителите къде се намират търсените от тях издателства. На първо четене, може да изглежда леко скучно и суховато, но мога да ви гарантирам, че далеч не бе нито едно от тези неща! 

Посетителите

В едно свое есе, Георги Господинов казва, че “Четящият човек е красив.”. Разбира се, от това правило има и изключения, но смятам, че те са съвсем малко.

Докато обикалях Витошка и анкетирах посетителите на “Алея на книгата”, се сблъсках с всякакви типажи. Някои директно ме отминаваха още преди да им предложа да ги анкетирам, други жертваха обедната си почивка, за да разгледат и сега бързаха към офиса, натоварени с 3-4 книги, един мъж попита дали искам пари (“За искане, искам, но не от Вас, от Вас искам само да ми отделите 3 минути за анкетата!”. Уви, нито ми даде пари, нито се съгласи да го анкетирам.) 

Разбира се, имаше и изключително мили хора, даже бих казала, че повечето бяха страхотни!

И макар отговорите на въпросите в анкетата да бяха затворени, получавах страшно интересни, често забавни и вдъхновяващи такива:

Въпрос: Средно колко често си купувате книги? 

Майка с момиченце, в първи клас: “Ами, по 4-5 пъти в месеца.”

(тук възможно най-голямата опция беше “Над един път месечно”)

Въпрос: Колко книги сте си закупили или възнамерявате да си закупите в рамките на “Алея на книгата”? 

Същата майка с момиченце в първи клас е хванала две-три торби с книги, момиченцето - също толкова. Започва да брои, казва и на момиченцето да брои, аз също им помагат. 

Майка с момиченце в първи клас: Ами май 20-тина ги изброихме до тук.

Аз: Май толкова, да.

(най-големият отговор беше “Над шест”. Оградих него.)

Въпрос: Вашата възраст? 

Две баби, едната по-млада, другата с бастунче и слухов апарат. Отговаря тази с бастуна: Ами аз съм на 95! 

 Аз: Най-големият отгвор е над 65, така че него ви заграждам.

Бабата с бастуна: Е, аз от дори повече години чета книги, така че добре! 

Много хора, много книги, много отговори! 

Единият от дните пък, когато седях на информация, след доста уморителен ден, дойде една възрастна жена, изключително засмяна, не за да попита нещо, само да каже, колко се радва на млади хора като нас, които “имат отношение към литературата и четенето”. Каза, че е преподавала на ученици и студенти. Впрочем, преди нея няколко други човека се бяха оплакали (е, има ли желание, има и начин! Дори на събитие като “Алея на книгата” човек може да се оплаче!) и, колкото и да не искам да признавам, малко ми бяха развалили настроението, но точно тогава жената се появи и го оправи. Впрочем, колко хубаво би било, ако имаше повече такива хора!

Доброволците

Единственото по-хубаво от книгите, бяха останалите доброволци! Разбира се, тъй като все пак бяхме доброволци на “Алея на книгата”, всички обичахме, обожавахме да четем. Основно разговорите ни преминаваха именно в обсъждане на книги, филми, ползите от четенето, най-новите заглавия, интересни класики…

С огромна радост (е, и съвсем малко наранено его) заявявам, че бях от най-възрастните доброволци там - повечето бяха все още в гимназия или прогимназия! Кой казва, че младите не четат? (Така де, причислявам и себе си към “младите”!)

Още по-стара и мъдра се почувствах, когато давах съвети за балове и матури в 12-ти клас, какво да правим с гадни съученици и прочее. Ех, колко бързо минава времето! Имам чувството, че беше вчера, когато и аз бях в гимназията! А бе през далечна 2022-ра…

Ако се опитам да създам профил на доброволеца, независимо дали ще е за “Алея на книгата” или като цяло, то това би се оказала една трудна, направо непосилна задача, защото съм виждала както доброволци на 5, така и на 75 (това че се чувствах стара, бе изключение!), от всевъзможни професии, с разнородни интереси… това бе истина и за “Алея на книгата”! Бяхме различни - по възраст, умения, желания и мечти, но, разбира се - обединени от любовта към книгите! 

Книгите и доброволчеството поотделно са страхотни, а когато се комбинират се случва просто някаква магия! Поне аз така бих описала емоцията от цялото преживяване, наречено “Алея на книгата 2023”. Надявам се и вие да чувствате или да се почувствали тази магия, минавайки по Витошка през тази седмица, отдадена на книгите и четенето! Аз със сигурност вече ще я чувствам дори още по-силно.

И не се извинявам на банковата си сметка. Вече изчетох 2 от 4-те книги, които си купих… може би трябваше да си “над 6”? 

Снимки: АБК