Успелите споделят

Дария Симеонова е едно от най-красивите и талантливи доказателства за прогреса на българските кино и театър през последните години. Актьорският си талант развива първо в театралната школа на Петър Върбанов, след това завършва НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Младата актриса играе в театър „София” и в ТР „Сфумато”, а телевизионните зрители я познават от сериала „Под прикритие”, филма „XI а” и разбира се  от „Откраднат живот”. Противоречивият образ на Наталия я направи едно от най-ярките лица на сериала, както и любимка на зрителите. Все толкова чаровна, Дария е много по-скромна, спокойна и аналитична от героинята си. 

Кой е най-ценният урок от НАТФИЗ и от проф. Атанасов?

Връщам се към уроците, които ни е давал проф. Атанасов винаги, когато съм изправена пред ново предизвикателство и когато ми предстои да вляза в нова роля. Всяка година откривам по нещо, което съм научила от него, без дори да съзнавам кога точно ми е предал този урок. Сега ме вълнува привидната „лекота” на персонажите - нещо, което съм виждала в неговата игра. В един човек може да бушуват демони, важното е да знаеш кога и как да ги разкриеш на зрителя или на публиката. 

Всъщност отговорът на въпроса ти за мен е различен в различните етапи от моето развитие. Ценни уроци има, трябва да си ги спомним.

На сцената на театъра или пред камерата – къде е по-трудно в момента за теб? 

По-трудно ми е пред камерата, защото тук съм много неука. Снимаме епизодите на „Откраднат живот“ много бързо, динамично. Няма време за много проби и грешки. На сцена ми е по-лесно, защото имам повече опит, повече роли и съответно повече увереност, въпреки че и там не липсват провокации.

Коя е притегателната сила на актьорската професия? 

Обичам срещите в тази професия! Актьори, режисьори, сценографи, композитори… това са душевно богати хора. Театърът създава възможността да надникна в бездната на тяхната душевност, в техния свят, който понякога е много далечен и респектиращ, понякога е близък до моя. Аз не съм от актьорите, които се впускат без много да мислят, въпреки че много се възхищавам на колеги, притежаващи това качество. Предпочитам да анализирам характера на героинята си, нейните действия, да намеря логиката ѝ, с какво тя е близка до мен и какво ме отдалечава от нея. Това е моето приключение.

Кои роли са ти по „на сърце” – тези, които са близки на твоя характер, темперамент или тези, които са противоположни на твоята същност?

Трудно ми е да влизам в образи, които са много, много близки до мен. Разбира се, непременно търся себе си във всеки персонаж, защото тогава образът оживява и е искрен, има своята логика. Но ми е трудно, когато трябва да съм „много себе си”. На пръв поглед съм общителен и отворен човек, но когато трябва да покажа голяма част от душевността си, да се разкрия, да се разголя прекалено, изпитвам най-голяма трудност. 

Имала ли си притеснения на сцена при твоята игра, защото ти играеш много добрe? Разкажи нещо, което помниш?

Първото ми качване на сцена безспорно е и едно от най-притеснителните. Играхме заедно с моя близък приятел Петър Бояджиев, който отиде да учи в Англия и също е един от завърналите се млади българи у нас. Днес е собственик на рекламна агенция, но преди повече от 10 години заедно с него бяхме в театрална студия „Игра” при Веселин Калановски. Откъсът беше „Де оня глас…” на Чудомир, аз бях Тотка, а той – бат' Павле. Бяхме много въодушевени, но също толкова притеснени. След време осъзнахме колко нелепи сме били, защото сме били твърде малки за този текст – заради любовните, флиртаджийски диалози, които не сме разбирали тогава. 

Последното ми трудно качване беше на предпремиерата на „Нощта срещу 16 януари”. По време на антракта получих криза. Дори не знаех дали ще мога да продължа. Все пак овладях притеснението си и разбира се, довършихме успешно представлението. 

Вълнувам се най-много, когато знам, че важен за мен човек е в залата. Мога да играя много лошо от притеснение. Ако знам, че човек, когото обичам и на чието мнение държа е сред зрителите. Тогава ми е много трудно. 

Кои са колегите ти актьори и режисьори, с които би искала да играеш, но все още не си имала възможност? 

Имам близки приятели актьори, с които много бих искала да играя и все още не сме се качвали заедно на сцената  – Елена Телбис, Весела Бабинова и т.н. Има актьори, които съм гледала с възхищение още в началото на пътя си и сега се срещам на снимачната площадка с някои от тях, а колко ми се иска и на сцена - Мария Каварджикова. Много бих искала играя с Руси Чанев, Валентин Ганев, Светлана Янчева, Владо Пенев и още, и още…  От режисьорите – Явор Гърдев, Сашо Морфов, Теди Москов, Марий Росен, Веселка Кунчева, Васил Дуев, Стайко Мурджев.

Защо млада и красива актриса като теб избра България? Какви  възможности за развитие ти предлага нашата страна? 

Обичам страната си и искам да работя за нея. Надежда има, възможности също. Започнаха да се появяват алтернативни пространства, арт сдружения, продуцентски къщи… Има представления, за които няма билети с месеци напред. Затова съм тук в България и вярвам, че промяната е започнала и предстоят много позитивни моменти и добри новини. Радвам се, че ние, българите, имаме самочувствие и сме на ниво, съизмеримо с чуждестранните кино или театър. 

Кои са предизвикателствата? Къде има нужда от промяна?

Харесва ми, че младите хора се борят все повече и все по-упорито. Има обаче много трудности пред нас. Има голям процент хора с остаряло мислене, без идеи, които ни „пречат”. Системата ни на много нива не е съвременна. Тя контролира, но не генерира таланти и не провокира идеи. Най-отблъскващото за мен са млади и неосъзнати хора, които не желаят да излязат от зоната си на комфорт, мързелуват и мрънкат повече от необходимото. 

Струва ми се, че театърът не трябва да разчита само на обществена или държавна помощ, трябва да има притегателна сила за зрителите си. Харесвам инициативи като „Нощ на театрите”, които откриват различното му лице и създават усещането, че си част от нещо голямо и важно.

В България все още няма разграничение между кино и театрален актьор, затова познатите лица от екрана провокират любопитството на зрителите да ги видят и на сцената. 

Театърът ни е на крайностите - някои правят изкуство, което за голяма част от публиката се оказва далечно и неразбираемо. Други създават нещо забавно, лесно за „консумиране”, което обаче не провокира зрителя по никакъв начин. Но има спектакли, в които има баланс между съдържание и форма, което означава, че не е невъзможно. 

Би ли останала трайно в чужбина? 

Само заради голям проект или любов.  

Какво е посланието ти към младите българи, които избират да останат в България? 

Uspelite.bg е вдъхновяваща и креативна платформа. Тя самата е послание. Моят призив към младите, избрали трудния, но сладък път на работа и удоволствие в България е : Бъдете смели, не мързелувайте, борете се, въпреки бариерите, спирачките, трудностите, спънките, не с помощта на някого или нещо, а въпреки! 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.