Успелите споделят

Тъй като много рядко правя интервюта, можеш да гледаш на хората, които интервюирам като на избрани - моите Неовци и Нейки (да, женският род на името Нео според мен е Нейка, следователно Нео от Матрицата е българин). Десислава Желева (Деси) и Савина Николова (Сав) са двете момичета зад издателство Orange Books и точно като книгите, които издават, и те са вълнуващи, интересни, различни, на места непредвидими (поне за мен беше така в хода на интервюто).

Пътищата ни чисто физически не се бяха пресичали доскоро, но щом и това стана, вече бях сигурна, че мястото на тези две млади и успели девойки (както би се изразил Володя Стоянов) е точно при Успелите. Дълго бавих самото интервю, а уводът винаги ми е безкрайно труден за писане. Мисля, че те са определението за динамично дуо - еднакво мислещи в някои отношения и коренно различни в други. Може би точно това ги прави толкова ярки и ги кара да изпъкват в издателския бизнес.

А и са толкова girl power, че не можах да им се нарадвам. Едно интервю не е достатъчно, затова и получаваш цели 2 (страници). Чети и споделяй. 

Да започнем отначало - как се запознахте?

Савина: Оооо. Не знам дали не сме го споделяли вече. Започнахме работа в Orange заедно. В един и същи ден ни беше първият работен ден, но сме се засичали преди това в университета, във ФЖМК. Не сме се познавали обаче, знаели сме се. Незнайно защо в университета имах нехубави впечатления от Деси. Не, че съм я познавала, но като съм я засичала, нали знаеш, гледаш някакъв човек без да комуникираш с него и си изграждаш в главата някаква представа. И дойдох тук първия ден и си казах "Оф, с тая ли сега ще работя?" (смее се). Мисля, че сравнително бързо след това разчупихме ледовете. Не е като да сме се мразили две години и тогава да сме станали най-добри приятелки...

Деси: Знаеш, ярките личности никой не ги харесва. (смее се).

Савина: Ха-ха-ха. Веднага като се запознахме разбрах, че съм си мислела някакви неща за нея, които въобще не са верни.

Деси: За мен е много важно това, че започнахме от един и същи ден, от един и същи час, от едно и също място. Следващите няколко години се развиха горе-долу сходно и за двете ни - минавахме напред почти едновременно в йерархията на Orange и ни се случваха хубави неща. Развивахме се заедно с всичко около нас, което беше наистина хубаво.

И на двете книжната ви кариера започва от Orange. А какви искахте да станете като бяхте малки?

Деси: Първо исках да бъда писател, по-късно исках да бъда журналист. Всички по-големи мечти за мен винаги са били свързани с писането по някакъв начин. Обаче за мен е много важно нещо, което разбрах по-късно. Мисля, че всеки тийнейджър е имал нужда да се изразява по някакъв начин, чрез някакъв вид творчество. Това обикновено е фаза. Ако тази фаза продължи и след тийнейджърството, значи нещо отвътре те кара да го правиш, а не е просто момент от твоето порастване. Смятам, че за да продължава човек да пише след тази фаза трябва наистина да има какво да каже, а аз не мисля, че тогава имах.

Това мисля, че е проблем на много пишещи - искат да пишат, но нямат нещо важно, което да кажат. Тогава реших, че ако някой ден се появи отново художественото писане, то ще е само ако имам какво да кажа. Така се обърнах към журналистическото писане и влязох Журналистика в университета. Тъй че винаги съм знаела, че каквото и да работя, ще е нещо свързано с писането.

Савина: Аз исках да стана журналист. Може би защото винаги съм била устата и майка ми казваше, че ако не стана журналист, няма какво друго да стане от мен (смее се). Даже сега не толкова, колкото като бях на 10-15 години. Каквото и да се говореше сериозно вкъщи, аз исках във всичко да се намеся. Затова и кандидатствах Журналистика, исках това, но Слава Богу не се случи. От сегашната си гледна точка осъзнавам колко голям късмет е било, че не ме приеха Журналистика.

Как се справяте с конкуренцията в бизнеса? Има няколко големи издателства и доста малки - как изпъквате между всички тях?

Савина: Не знам дали издателствата в България го осъзнават, но според мен има място за всички ни, можем всички да работим и всички да имаме читатели. Точно затова не се чувстваме в някаква много жестока конкуренция с някого. Другото важно при нас е, че наблягаме на личното отношение - и към книгите, които издаваме, и към читателите.

Деси: Мисля, че Сав е права. Пазарът расте всяка година и това се мери с цифри - цифрите няма как да лъжат. Книги се купуват все повече - дали се четат повече или не, не е ясно. Но се купуват. Ние никога не сме се сравнявали с други, дори се радваме, когато някой направи нещо хубаво. Издаваме достатъчно малко книги, за да застанем с името и личността си зад всяка една от тях. Това няма как да бъде фалшифицирано, няма как да вземем готов модел отнякъде и да сме сигурни, че ще работи за нас, защото така или иначе моделът, който по естествен път приехме, се оказа печеливш. Най-доброто, което можем да направим, е да останем честни към себе си.