Общество

Всеки е малко или много запознат с болките на нашето общество. Малко са лечителите, които поемат инициативата да ги смекчат една по една. Списъкът на обществените проблеми е дълъг и грозен, но тази кратка история е пример, че не е толкова трудно да се предприеме действие. Защото често чрез малките стъпки се постигат трайни резултати.

Междупоколенчески диалог. Искам да подчертая думата диалог, защото да седиш и някой по-възрастен да ти набива канчето за комунизма и как държавата ще се оправи, определено не е диалог. Този диалог си го представям в комфортна среда, където хора от различни поколения се събират и комуникират вербално и невербално.

Методите, които да подпомагат тази комуникация са различни - настолни игри, споделяне на разкази с житейска стойност, танци, песни. Всичко, което да стимулира намирането на пресечни точки и сходни начини на мислене. Целта е припознаване на идеали и взимане на пример както от едните, така и от другите.

Желанието беше породено от Национален Младежки Форум, където бяхме подканени да участваме или създадем гражданска активност. Моята позиция е свързана с липсата на качествена комуникация между поколенията и как те вместо да си помагат, се отдалечават.

Направихме едно събитие - заедно с младежката организация PTPI Dolphins посетихме Дом за Възрастни “Св. Иван Златоуст”. Тази активност предразположи хора с над 60 години разлика помежду си да общуват и да се насладят на този процес.

Исках събитието да се случи точно на 1-ви ноември, Денят на Будителите. Възрастните хора носят в себе си житейския опит и познанието, особено през последните 7-8 десетилетия на нашата бурна българска история. Това ги прави будители, посланици, стига някой да иска да се докосне до техния извор от знание и опит.

Резултатът беше впечатляващ, като се има предвид колко малко усилия се изискваха за постигането му. Жителите на дома се заредиха с нови емоции, позитивна енергия и разнообразие в тяхното ежедневие, а младежите научиха нещо ново, добиха представа как нещата са били в ретроспекция с информация от първа ръка. Това го знам, защото те сами го казаха.

Доста от тях споменаха, че са събрали кураж и искат да са по-активни в задаването на въпроси и дискусиите следващия път. Да, следващия път, защото им хареса и искат да започнат да ходят по-редовно. По този начин ще създадат повече възможности за този така наречен междупоколенчески диалог. Не изглежда толкова страшно, нали?

Има един стар израз, когато човек не знае отговора не нещо - “ Не съм хвърлял боб”.  Е, добре, че отидохме в дома, че да разберем какво е да ти гледат на боб и да видим как се хвърля боб. Една случка, която ще остане в съзнанието ни завинаги.

Искам да подчертая, че за да направиш малък жест към група хора, в повечето случаи не се изискват много усилия и организация - две телефонни обаждания бяха напълно достатъчни, но въздействието ще остане дълго в душите на всички, които участваха пряко.

Да ти кажа, ще въздейства и на тези, които участваха непряко, защото, когато споделям за инициативата на приятели се оказа, че един от тях  го е ползвал като пример на презентация, а от там още десетки хора са разбрали.

А теб какво те спира? Лично аз имах притеснения, че няма да срещна съпричастност и активност, че няма да се получи достатъчно въздействащо, че ще срещна неразбирателство, но всичко това беше опровергано на 100%. Събитието бе обогатяващо, видях се в различна светлина, запознах се дузина хора, обмених информация и научих интересни неща. Както са казали  хората “Капка по капка - вир става”.

Автор: Тодор С. Тодоров