От сърце

Ето че и моят кратък предколеден дневник е към края си. За да съм напълно честна с теб, не съм писала дневник откакто бях на 12 години. А и в онзи, в който пишех, нямаше само хубави и празнични неща. В случая и през този декември беше така, но реших да ти ги спестя. Или по-скоро да направя услуга на себе си, малко здравословно егоистично, и да се опитам да видя и опиша само нещата, които ме усмихват или просто ме карат да се замисля за това как ние сами градим всеки ден и пишем повествованието за живота си. Чрез малките дейности, които сами си подаряваме.

Това кратко 20-дневно пътуване из декември 2020 беше много полезно за мен. Надявам се и да съм успяла да ти предам скритите послания зад всички всекидневни нещица, които ти представях от своето ежедневие. Ако пък не съм успяла, надявам се сам/а със себе си да намериш тези мигове на коледна радост, предпразнично смирение и, въпреки всичко, настроение. Защото напук на трудностите и всичко случващо се на човечеството, трябва да му се усмихнем на живота. Повярвай ми, това е по-добрата опция.

Ако си пропуснал/а първите две части от моя дневник, можеш да го направиш тук и тук.

А сега към последната седмица от предколедните ми споделяния.

14 декември

Да се върнеш на работа точно предколедно определено е едно доста шантаво нещо, но се преживява. Особено ако се вгледаш в добрите колеги около теб – може би точно сега е моментът да им благодариш за онези моменти през тази странна година, в които сте си помагали, смяли сте се, а вероятно сте имали и някой конфликт. Дните преди Рождество са си хубави за такъв вид оценки, и в повечето случаи, хората имаме качеството да забравим лошото и да помним доброто (или поне така ми се иска да вярвам). Така че – да благодарим за доброто, което сме получили от колегите е добра идея. Аз работя в малък екип, така че този понеделник ще благодаря на моята колежка от Рим, с която през 2020 споделихме един куп емоции и се подкрепяхме при немалкото трудности.

15 декември

Вероятно от предишните две части на моя коледен дневник, си разбрал/а, че не живея в България към момента. Може би затова и доста понятия като разстояние, изолация и т.н. са ми доста по-размити. Около Коледа например отдавна не ми се е налагало да тичам напред-назад за куп подаръци, просто защото кръгът ми от контакти тук е ограничен (не знам, може би съм малко антисоциална или просто раздавам подаръци на малък кръг хора. Както и получавам по-малко). Ето защо за мен избирането на подаръци си е някаква мини-магия, която ме осенява за миг (трудно ми е да обикалям и да търся дълго време) и включва опаковане, ходене до пощата с пакети или използване на познат, който се прибира до България, и може да послужи като личен Дядо Коледа.

Днес ми се пада да изпратя няколко малки нещица до родината, което включва редене на опашка (с минимум метър разстояние) пред пощата в квартала. Принципно бих се ядосала на чакането, но в случая каузата ми да зарадвам някого далеч от мен е по-важна. И тази радост включва далеч повече неща от материалиния подарък. Ако и ти нямаш възможност тази година да връчиш подарък лично (и не ти се чака по опашки), не забравяй, че има и други начини, а най-важният мотив е желанието ти да усмихнеш любим човек.

16 декември

Напоследък все повече мисля за създаването на неща, които имат смисъл. Както за нас самите, така и за околните. И днес, докато „чаткам“ по клавиатурата и създавам съдържание, както е модерно да се казва, буквално спирам за миг и като своебразна мини-равносметка за 2020 г. осъзнавам, че съм благодарна. Благодарна, че имам шанса отново да седна пред компютъра и да пиша текстове, в които оставям част от себе си. И ако това може да ти послужи за вдъхновение, опитай се и ти да се огледаш около себе си и навътре към себе си, за да видиш онези неща, които когато създаваш, имат смисъл. И не прави като мен – имай очи да виждаш тези неща през цялата година.

17 декември

Седмицата на работа определено е доста тежка. Това май е и лошата част на ваканциите – когато се върнеш, обикновено те очаква лавина от задачки, които са се натрупали.  Усещането ми днес е, че сякаш всички допълнително „се засилват“ и искат да свършат с всичко преди коледните празници. Иска ми се да им кажа „Да се спрем, моля! Доколкото знам, светът ще продължи и след 25-ти декември. А ако случайно падне астероид, то няма да има много смисъл да тичаме като обезумели сега, тъй като няма да ни има, нали?“. Обаче не го казвам, опасявам се, че някой няма да разбере черното ми чувство за хумор. За късмет обаче все пак е Коледно време и след работа винаги е добра идея за приятни коледни мелодии и просто релаксиране.

18 декември

Една седмица до Коледа! И тази година ми се струва, че дните до празника се изнизват със скоростта на светлината. Интересното през този петък за мен е първото виртуално коледно празненство, на което ще присъствам. Честно да си кажа, мислех си, че няма да се стигне до там (да, прекалено много видео обаждания напоследък), но... се случи. И в крайна сметка беше сравнително приятно и интересно, доколкото е възможно предвид ситуацията. Един от най-смешните моменти беше доставката на храна в различните домове и постоянното изчезване на някого от компанията, за да отвори на доставчика. Имаше смях, така че - май наистина от нас си зависи как ще се адаптираме към това Ново Нормално.

19 декември

Миналата година за първи път рисувах от много време насам. И то точно коледно дърво. Тази събота съм готова да размахам отново боите и четките, вече съм избрала и темата след гледане на видеа в YouTube, но...отново се позвънява на вратата. Друга доставка. Отварям я и поглеждам, че е платно, което бях поръчала преди повече от два месеца. Платно за рисуване с диаманти. Нямам представа какво е, нито какви пък са тези диаманти (едва ли са истински, за 10 евро). Започвам да отварям пакета и се чувствам като дете, което получава подарък. Разликата е, че този подарък съм си го направила сама. Защото понякога трябва да правим и така. Да си подаряваме онези неща и моменти, които ни правят малко по-усмихнати и малко по-добри.

20 декември

Ето че дойде и краят на този кратък дневник. Ще ми липсва всекидневното описание на нещата, които се случват през този декември, но се надявам да съм се научила да виждам нещата извън ежедневните им рамки. Някои казват, че нов навик се придобивал за 21 дни, други твърдят, че това отнема 66 дни. Не знам. На мен и в двата случая ми липсват дни, за да кажа, че със сигурност ще съм се научила да виждам повече от ежедневните трудности, но вярвам, че дори и така да е, наистина успях да направя от този декември малко по-магичен в моя малък свят.  

Може би защото исках да видя друго освен трудностите. И затова го видях. 

На теб пожелавам да си здрав/а, вдъхновен/а и винаги с отворено сърце да извършиш някое магично добро дело, което, кой знае, може да промени живота на друг. 

Светли празници!

Вики