Доброто от деня

В неделния ден поглеждаме към доброто от слънчевата септемврийска събота и ви пожелаваме усмихнат край на уикенда :)

България измъкна 4 медала от олимпиадата по информатика в Япония!

Малко са учениците, които влизат в часовете по информатика с желание. Да не говорим и колко от тях реално учат по предмета. Защото множеството приема компютърните технологии като даденост и се ровим в дълбините на технологиите, без да искаме да ги разберем.

Няколко българчета показаха, че има смисъл да разберем как функционират нулите и единиците във всеки съвременен софтуер. Те спечелиха общо четири медала на международно състезание по информатика в Япония.

Александър Кръстев е ученикът, спечелил златен медал на олимпиадата. Той е в 11. клас и учи в математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна. Дванадесетокласникът Виктор Терзиев, ученик в Софийската математическа гимназия, спечели бронзов медал. Със същото отличие се върнаха и Мартин Копчев (8. клас) от Габрово и Радослав Димитров (11. клас) от Пловдив. Повече по темата тук.

"Чехия търси талант" на крака за Християн!

Жури и публика на музикалното предаване "Чехия търси талант" стана на крака на Християн Маринов. Той завладява всички с гласа си. Песента, с която е спечелил любовта на хората в залата и пред малкия екран, е I have nothing на Уитни Хюстън.

Християн е на 12 години. Родом е от град Ветово, област Русе. От години живее в Чехия, където заминава с родителите си, за да търсят по-добри условия на живот.

След като споделя това на сцената, един от членовете на журито разказва, че е бил в Русе. И е щастлив, че Християн е на тяхната сцена, където го чакат големи възможности. Повече по темата четете тук.

И един носталгичен поглед от "Дъвка за балончета" от нашия главен редактор Васил Койнарев.....

Е, то (миналото) ме връхлетя като буря на гърба на носталгията. Направо ме отнесе и ме запокити насред откъслечни детски спомени. Във времената, когато за нещо готино казвахме, че е „фецко“ (има го и във филма), във времената, когато не си хвърляме дъвката, а я лепяхме зад ухото си „за после“.

Дъвка „идеалка“ (Идеал) вадеше пломбите директно и веднага, а и не можеше да правим балончета с нея, освен ако нямахме дробове като компресор. Картинките пък бяха с някакви животни. Къде по-яки бяха дъвките „Турбо“ по мекота, цвят (белички), вкус... балончета.

Целият текст прочетете тук.